Решение № 724 от 20.12.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 558/2024
- Вид
- Решение № 724
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.42, ал.2, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 724 гр. Ямбол, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330100558 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. М. от гр. Я., чрез ***. Н. М. срещу „Вива кредит“ АД гр. С.. В молбата се сочи, че *** год. между страните е сключен договор за паричен заем *** год. в размер на 1000 лв.,при фиксиран лихвен процент 40, 32 % и ГПР 49. 38 %. Съгласно сключения на Договор за паричен заем ***г. заемателят се е задължил да върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1738.00 лева, ведно с договорната лихва на девет погасителни вноски.
Сочи, че в чл.4,т.2(2) от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания - за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа 1 за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 366.52 лева /при главница от 1000.00 лева/ намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора, поради което е нищожна. Нарушен е чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Сочи се, че доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 366.52 лева, изразена като процент.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11 ал.1, т. 10 ЗПК. Намира процесният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, тъй като в договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 40.32%. Така уговорения лихвен процент противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата на чл. 9.1 от договора се явява нищожна. Иска се прогласяването за недействителен, на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 на Договор за паричен заем ***г. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил неоснователен. Твърди се, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция Неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Сочи, че чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Сочи, че, размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Твърди се , че в договора се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Няма и нарушаване на нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, доколкото процесният договор не е сключен при общи условия. Що се касае до позицията на ищеца за нищожност на процесния договор на основание чл.22, поради неспазване на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК - и нея намирам за несъстоятелна, доколкото и видно от съдържанието на представения с 2 исковата молба договор, същият има цялата изискуема по закон информация. Що се отнася до съдържанието на погасителния план, описано в т. 12 от чл. 11, ал. 1 се отнася само и единствено в хипотезата, когато потребителят поиска извелечение по сметка под формата на погасителен план, т. е. задължението и изискването по т. 12 е договорът да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно описаната детайлна информацията, като тази информация се дължи само ако и когато потребителят упражни правото си да го изиска.
Намира, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора съдържа, както и условия за прилагането му, поради което не е нарушено правилото на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. От договора ясно се вижда какъв е размерът на възнаградителната лихва, както и размера на всяка вноска и включените в нея компоненти. Посочва, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на допустимата в закона граница Преди сключване на Договора ищецът е бил информиран за размера на възнаградителната лихва с получаването на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 от ЗПК. С получаването на тази информация ищецът е бил информиран за всички условия по заема, имал е свободата да реши дали тези условия са приемливи за него и дали да се обвърже с тях.
Ищецът е имал свободата и е можел изобщо да не встъпва в договорни отношения с Дружеството, но въпреки това е взел информирано решение да го стори. Подписвайки Договора при посочените параметри, ищецът е преценил възможностите си, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. Твърди, че ЗПК не предвижда законово ограничение на лихвата по кредита, което ограничение би било негативно за самите потребители. Намира за неоснователен наведения довод за нищожност на целия договор, предвид твърдяната нищожност на клаузата, свързани с уговорената възнаградителна лихва. От дефинитивното определяне на договора за заем в чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва, че страните по този вид договор трябва да постигнат съгласие относно предоставяната за временно ползване вещ и относно връщането на заетата сума или вещи от същия вид, количество и 3 качество.
Възнаграждение (договорна възнаградителна лихва), която заемателят дължи за предоставените му за ползване пари или други заместими вещи е определена като факултативна възможност от законодателя, т.е. такава би се дължала само и единствено при съществуването на действителна уговорка за това. Следователно възнаградителната лихва по ал.2 на чл.240 от ЗЗД не следва да се възприема като съществен елемент от съдържанието на този вид договор и липсата на уговорена такава и/или съществуването на недействителна уговорка не е порок, който се отразява на съставомерността на сделката. Не се оспорват , че е извършено едно плащане по договора за кредит в размер на 255 лв., което е станало на 23.02.2024 г., след завеждане на исковата молба и възприетата от него защитна позиция за недействителен договор за кредит. Платените от ищеца суми по процесния договор са отнесени от доверителя ми за покриване само и единствено на главницата и договорната лихва, а не и за уговорените неустойка и такса експресно разглеждано и (и тези разпоредби не са произвели действие), като в удостоверение на изложеното прилагам справка.
3
Предявен е насрещен иск с който се иска да се осъди ответника Н. Н. М., да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, представлявано от *** С. П. П., сума в общ размер на 997.25 лева , от които: 882.72 лева - главница по Договора за паричен заем *** г. 114.53 лева начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем *** г. за периода от 23.11.2023 - 11.04.2024 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост), в едно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по настоящото производство разноски. Направено е искане за прихващане на насрещтни задължения на основание чл.103, ал.2 от ЗЗД.
В насрещтния иск се сочи, че на *** год. Н. Н. М. е сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем *** г. по силата на който е усвоил заемна сума в размер на 1000 лв. С подписване на договора се е задължил да върне заемната сума на 22 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 79.00 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49.38% и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи - 1738.00 лв. На основание чл. 4 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена неустойка в общ размер на 366.52 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска като след това разпределение размерът на вноската възлиза на 95.66 лв., а общото задължение по кредита на 2104.52 лв. Заемополучателят Н. Н. М., е заплатил сума по Договор за паричен заем № ***г. както следва: На 15.01.2024 г. е заплатена сума в размер на 255,00 лева, от която със сума от 100,00 лева са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания, със сума от 95,66 лева и с 95 дни забава изцяло е погасена първа погасителна вноска; със сума от 59,34 лева частично е погасена втора погасителна вноска; На 23.02.2024 г. е заплатена сума в размер на 150,00 лева, от която със сума от 36,32 лева и с 120 дни забава изцяло е погасена втора погасителна вноска; със сума от 95,66 лева и с 106 дни забава изцяло е погасена трета погасителна вноска; със сума от 18,02 лева частично е погасена четвърта погасителна вноска; Като по този начин е погасил, както следва: 117.28 лв. главница 44.72 лв. - договорна лихва за периода 12.10.2023 год. - 09.11.2023 г. 49.98 лв. неустойка 93.02 лв. такса за услугата експресно разглеждане на документи 100 лв. - разходи за събиране на просрочени вземания Към момент на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя обща сума в размер на 1771.79 лв., от които Главница 882.72 лв., договорна лихва - 114.53 лв. за периода 23.11.2023 11.04.2024 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост) , неустойка - 316.56 лв. неизплатен остатък, разпределен по вноските до обявяване на предсрочната изискуемост 23.11.2023 - 11.04.2024 год., неизплатен остатък от такса за експресно разглеждане на документи - 456.98 лв.
Разпечатката съдържа 15 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/003ee6a6-cc8a-4d65-9890-00b65743800d