Решение № 259 от 29.09.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Видин, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320200756 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена в срок жалба от „С.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Младост“,бул. „Ц.Ш.“ №119Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. – управител против наказателно постановление № 007419 от 29.05.2025 г. на Началник на териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, във вр. с извършено нарушение на чл.

11, ал.1,т.10 от същия закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като в депозираната жалба от управителя на санкционираното дружество се излагат съображения, навеждащи за незаконосъобразност и неправилност на процесното НП. Поддържа се още, че АНО неправилно е възприел, че в ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като това се явявало в противоречие с прякото действие на Директива 2008/48/ЕО.Иска 1 се отмяната на процесното НП. Развива се и теза за допуснати процесуални пропуски при съставянето на АУАН. В условията на алтернативност моли съда да приеме случаят за маловажен по смисъла на чл. ЗАНН във вр. Пар.,ал.

,т от ДР на ЗАНН.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не изпращат представител. Изпратено е от тяхна страна писмено становище, в което се навеждат съображения за обоснованост, правилност и законосъобразност на НП. Моли се съда да потвърди същото, като се претендират и разноски за юрисконсулт.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2025 г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка в обект на кредитора „С.К.“ ООД в гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ №24 във връзка с получена жалба вх. № М – 03-11/10.01.2025г. от потребител. По време на проверката служителите на КЗП изискали от представител на кредитора документи относно изложените в жалбата обстоятелства, но такива не били предоставени. Поради това били изискани 2 броя други договори за кредити, сключени с потребители, като били предоставени Договори за потребителски кредити № 1228118 от 15.01.2025 г. и № 1229170 от 17.01.2025 г., сключени в офиса на гр. Видин ведно с досиетата към тях, като и СЕФ.

При разглеждането на Договор за потребителски кредит № 1228118 от 15.01.2025 г. било установено, че към момента на сключването му в офиса на кредитора, същият не съдържал задължителната информация съгласно изискванията на чл. 11,ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, а именно: годишен процент на разходите и общата сума, дължима на потребителя по кредита. В договора бил посочен годишен процент на разходите и обща сума за плащане, които не отговаряли на действителния размер.В договора било посочено, че размерът на кредита е 900 лв. със срок на погасяване 37 броя месечни вноски, като първите пет са в размер на 8.58 лв., а всяка следваща от оставащите 32 броя е в размер на 32.76 лв. В чл. 3, ал.

1, т. 12 от договора била записана обща сума за плащане 1091.22 лв.

Лихвеният процент по кредита съгласно чл. 3, ал.1,т.7 от договора бил в размер на 49%, като в т. 5 от посочения член било записано, че годишният 2 процент на разходите е в размер на 63.94 %. Съгласно подписания договор, същият бил обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключването на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; поръчителство на едно или две физически лица, които следвало да отговарят кумулативно на следните условия: 1. При един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти МРЗ за страната, при двама поръчители- не по-малко от 4 пъти МРЗ за страната, лицата да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които да е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или други финансови институции с класификация, различна от „редовен“; да предоставят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно подписания договор за потребителски кредит страните се споразумели кредитополучателят да предостави посоченото обезпечение в 3 – дневен срок от сключването на договора. В хода на извършената проверка от служителите на КЗП не са установени налични документи, от които да е видно, че получателят на кредита е осигурил поне едно от посочените в договора обезпечения. В тази връзка представителят на кредитора е дал обяснение, че в случай на непредставяне на обезпечение се попълва декларация за това, но в конкретния и такава не била попълнена. Съгласно чл.

11, ал. 1 от договора за потребителски кредит при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя в тридневен срок уговорената неустойка била в размер на 795.78 лв., а в ал. 2 било договорено, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения начин в Приложение 1 към договора.В погасителния план към договора била включена също неустойка в размер на 795.78 лв., която била разпределена и прибавена към всяка от погасителните вноски,като в колона номер 7 било посочена неустойка 37х51.00 лв. или общо 1887.00 лв. По отношение на годишния процент на разходите било записано, че той е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от Закон за потребителския кредит 3 и включва единствено възнаградителната лихва, от което се установява, че ГПР не включва размера на неустойката. С оглед направените заключения от проверяващите, било изискано становище от кредитора, с което да бъде изяснено : включена ли е неустойката, обективирана в част 2-ра, т. 8 от СЕФ и чл. 11 от договора в годишния процент на разходите.

На 29.01.2025 г. кредиторът изпратил становище на ел. поща на КЗП Видин, в което било посочено, че ГПР е изчислен на основания чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК във вр. с чл. 19,т. 2 от Директива 2008/28/ЕО, която е с пряко действие. Във връзка с постъпилото становище се установило, че в ГПР не бил включен размерът на неустойката, а само възнаградителната лихва, както е посочено в договора. На 19.02.2025 г. била извършена втора проверка, по време на която било изискано становище относно това дали е предоставено обезпечение по сключените договори № 1228118 от 15.01.2025 г. и №1229170 от 17.01.2025 г. В постъпилото на 21.02.2025 г. становище на ел. поща на КЗП Видин кредиторът посочил, че към настоящия момент гореописаните договори не е предоставено обезпечение, а ГПР е изчислен на основание чл. 19,ал. 2 във вр. С чл. 19,ал. 3, т. 1 от ЗПК във вр. С чл. 19, т. 2 от Директива 2008/28/ ЕО, имаща пряко действие.

Въз основа на резултатите от проверката и събраните доказателства било констатирано, че кредиторът не е включил неустойката в ГПР, тъй като в чл. 3, ал. 2 било записано, че ГПР включва единствено възнаградителната лихва. Служителите на КЗП възприели, че с тези действия кредиторът не е спазил изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която договорът за заем трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата дължима сума, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №

007419/29.01.2025г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение по чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, срещу който не било депозирано писмено възражение.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството било наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. И. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, 4 надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № 007419/29.01.2025г., констативен протокол №2772839/19.02.2025г., констативен протокол № 2773071/17.01.2025г., писмо с изх. М№ М-0311/13.02.2025 г. за връчване на АУАН, писмо с изх. № М-03-11/29.01.2025 г. с приложения, писмо с изх. № М-03-11/16.05.2025 г., писмо с изх. №М-0311/13.05.2025 г., писмо с изх. №М -03-11/11.03.2025 г., писмо с изх. № М-0311/24.01.2025г .

От показанията на свидетеля И. се установява, че в договора за потребителски кредит била посочена обща сума за плащане по кредита в размер на 1091.22 лв., а действително след прибавяне на размера на неустойката потребителят дължал 1887.00 лв. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава допълнително задължение по кредита и финансово да го обременява финансово противоречи на изискването за яснота по него и води до негативни последици за потребителя. Показанията на актосъствителя И. изцяло съответстват на съставения от него констативен протокол, включително за проверка на място, както и останалите писмени доказателства. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

При съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед № 339 ЛС/22.04.2015 г., и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено 5 правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. В тази връзка настоящият съдебен състав намира направеното възражение в подадената жалба от кредитора за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.43, ал. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за неоснователно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно представената заповед № 138/29.01.2025 г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени процесуални пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.