Решение № 10 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кръстина Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Димитрова Търговско дело № 20245300900472 по описа за 2024 година

Искове по чл.432 от Кодекс за застраховането.

Делото е образувано по искова молба на Н. А. З., ЕГН ********** от с.***** против Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А.

Ищецът твърди, че на *****г. около 21.50 часа на излизане от с.***** в посока с.***** водачът на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №***** П. И. П. нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещото се там ППС с животинска тяга /каруца/, управлявано от Н. А. З.. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано е и ДП №146/2023г. по описа на СРПТ при ОД на МВР – Пловдив.

Твърди се, че ищецът е пострадал при инцидента и бил приет в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД – Пловдив, където били установени следните травматични увреждания: открити рани в двете подбедрици, дясна подбедрица с рана по страничната и задната повърхност, стъпало студено-ливидно, лява подбедрица с рана по предната повърхност - виждат се костите, стъпало студено – ливидно, данни за спираловидна фрактура на дясната бедрена кост, 1 многофрагментна фрактура с дислокация на фрагментите в областта на дисталните части на тибията и фибулата, спираловидна фрактура на левите тибия и фибула, данни за фрактури на костите, образуващи двете подбедрици, повърхностна травма на окосмената част на главата, тежка травма в областта на долни крайници, болки в шийната област, фрактура на двете подбедрици и ляво ходило, конквасация на меките тъкани, фрактура на дясно бедро, съмнителна виталност на меките тъкани дистално от фрактурите на двете подбедрици. Описани са множество претърпени от ищеца операции. Твърди се, че той е заплатил сума в размер на 1980,00 лева, представляваща цената на къс хумерален пирон „Телеграф“ в комплект с 5 бр. заключващи винтове.

Поддържа се, че пътният инцидент е причинил на ищеца множество болки и страдания: постоянни болки в областта на травмите, затруднения да сяда, да се изправя и да ходи; спазване на постелен режим; разчитане на помощта на близките за извършване на ежедневни битови дейности; изпитване на голямо емоционално напрежение и стрес; постоянно и мъчително главоболие; замаяност и причерняване; проблеми с концентрацията; невъзможност да гледа телевизия и други екрани; невъзможност да спи на двете си страни; тревожност; безсъние; изолация; притеснения от белезите; страх от автомобили; липса на апетит; депресия.

Посочва се, че виновния водач е имал валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. На 25.01.2024г. ищецът уведомил ответника за произшествието и предявил претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не получил такова.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 250 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1980,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се: твърдението за вината на водача П. П.; механизма на ПТП; че за ищеца са настъпили твърдените вреди; наличието на причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на произшествието и вредите /проблемите с 2 жлъчния мехур и кожните инфекции/; дължимостта на законна лихва, тъй като с молбата до дружеството ищецът не е представил необходимите документи.

Ответникът твърди, че ПТП се е осъществило единствено поради нарушение на правилата за движение от страна на ищеца, изразяващо се в несъобразяване на скоростта на ППС с пътната обстановка и в нарушение на чл.15 и чл.18 от ЗДвП, чл.71, ал.1 от ЗДвП, чл.106 от ЗДвП, чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Не се оспорва обстоятелството, че към датата на ПТП е имало валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на лекия автомобил. Прави се искане за спиране на делото до приключване на досъдебното производство.

В допълнителната искова молба и допълнителният отговор страните поддържат твърденията и доказателствените си искания, оспорват твърденията и възраженията на противната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на *****г. около 21.50 часа е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Ауди” с рег.№***** П. И. П., ЕГН ********** е навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се с ППС с животинска тяга Н. А. З., ЕГН **********. Посочено е, че пострадал при катастрофата е Н. А. З., на когото е причинена фрактура на долните крайници.

По случая е образувано досъдебно производство №146/2023г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта” при ОД на МВР – Пловдив, което не е приключило.

Приетата в настоящото производство експертиза на вещото лице ***** установява следния механизъм на ПТП: произшествието е настъпило на хоризонтален, прав участък от пътя между селата ***** и ***** в тъмната част от денонощието при видимост на изкуствено осветление – автомобилни фарове. Като причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка вещото лице посочва това, че водачът П. П. е навлязъл в насрещната лента за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движела каруцата. Причина за 3 произшествието още е и това, че водачът П. се е движел със скорост 102 км/ч, която е била технически несъобразена и неразрешена, поради което не е имал техническа възможност да избегне удара от момента, в който е имал възможност да забележи тъмния обект на пътя. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че мястото на удара се намира след табелата за населеното място, поради което е имало ограничение на скоростта до 50 км/ч.

След запознаване с представените медицински документи /епикризи, амбулаторни листове, изследвания/ вещото лице д-р З. Н. с експертизата си установява, че при въпросното ПТП на ищеца са причинени следните увреждания: счупване на бедрената кост на десния крак в средната трета; отворено счупване /с рана/ на костите на дясна подбедрица в долната трета; отворено счупване /с рана/ на костите на лявата подбедрица в средната и проксималната трети; счупване на костите на лявото ходило; размачкване на меките тъкани около счупванията; повърхностна травма на главата. Тези увреждания са причинили трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник за около 8-9 месеца и трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за около 5-6 месеца. Ищецът е бил подложен на оперативно наместване на счупените кости, поставена му е вътрешна фиксация на бедрената кост и външни фиксатори на счупените кости на подбедриците.

Престоят му в болница е продължил 25 дни, като в началото болките са били силни, налагало се е кръвоприливане и са давани обезболяващи; постепенно болките са намалявали. През месец април 2024г. З. е пролежал 12 дни в ортопедична клиника за премахване на металните елементи от едната подбедрица, а през месец август е пролежал още 5 дни за премахване на металните фиксатори на втората подбедрица. Според вещото лице получените увреждания и последвалите медицински интервенции, както и разходите за лечение отразени в представената фактура и касов бон, са в пряка причинноследствена връзка с описаното в исковата молба ПТП. При разглеждане на експертизата в съдебно заседание д-р Н. добавя, че долните крайници на ищеца не са заздравели правилно /костите са зараснали на криво/, което налага неговото лечение да продължи с предстоящи операции и рехабилитации.

В хода на делото е представена епикриза, която установява лечението на ищеца в УМБАЛ”Свети Георги”ЕАД – Пловдив през периода 06.11.2025г. – 12.11.2025г., поради оплаквания за болка и изтичане на секрет от оперативния цикатрикс.

4

Разпитана като свидетел, сестрата на ищеца – Р. З. установява, че след произшествието брат й не е можел да става от леглото и тя му е помагала във всички ежедневни дейности – хранене, поддържане на хигиена, ходене до тоалетната; взели патерици, но той не можел да стъпва на краката си, не можел да се изправя; изнервен е, чувства се тъжен, че не може да ходи.

Свидетелят С. З. /племенник на ищеца/ потвърждава, че той и майка му се грижат за Н. З., който постоянно се оплаква от болки в краката, притеснява се, че е зависим от близките си, изгубил е надежда, че ще може да ходи отново.

Предвид така събраните доказателства съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от П. И. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като по неизвестни причини и движейки се с превишена скорост е навлязъл в насрещната пътна лента и се е ударил в насрещно движещия се с каруца ищец.

В п р я к а причинно-следствена връзка с деянието са настъпилите травматичните увреждания на З.. Не се събраха доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на ищеца като причина за настъпване на вредоносния резултат. Въпреки, че според вещото лице М. няма данни за наличие на светлоотразители по каруцата и светлоотразителна жилетка на водача, установява се, че единствената причина за процесното ПТП е навлизането на П. в насрещната лента, поради което съдът приема за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.

Страните не спорят, че към датата на ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество. Съгласно чл.432 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца вреди.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от страна на застрахователя.

Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът отчита обстоятелството, че са причинени множество тежки средни телесни повреди, претърпени са операции, зарастването на костите е продължило 5 дълго във времето /девет месеца/, но не е било сполучливо, както се очаква, което налага оперативна намеса и в бъдеще. Междувременно ищецът не може да ходи и е изцяло зависим от грижите на неговите близки.

Съдът счита, че с оглед характера и степента на претърпените от ищеца болки и страдания, сума в размер от 125 000,00 лева се явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди, поради което искът ще се уважи до този размер, а за разликата над него до пълния предявен размер искът ще се отхвърли като неоснователен. Предвид Закон за приемане на еврото в Република България сумата ще се присъди в евро, а именно 63 911,49 евро.

Видно от представената фактура №***** Н. З. е заплатил на УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД сумата 1980,00 лева за къс хумерален пирон „телеграф” с 5 броя заключващи винтове. Този разход е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, поради което ответникът следва да заплати тази сума като причинена от застрахования водач имуществена вреда. Сумата ще се присъди в размер на 1012,36 евро.

Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай З. е заявил претенция пред ответника с писмо, което е получено на 25.01.2024г. Ето защо главниците ще се присъдят ведно със законна лихва, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане.