Решение № 2365 от 10.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина М.а при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100502873 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20004566 от 17.01.2022 г,. постановено по гр. д. № 10777/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 155 състав, „Е.Д.“ ЕООД, е осъден да заплати на В. Г. И., на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 18 000 лв., дължима на отпаднало основание – развален договор за проектиране и строителство № 69 от 11.04.2018 г., сумата от 100 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 14.08.2018 г. до 20.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК - сумата от 1 966, 70 лв., представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлена предявената искова претенция за лихва за забава за периода от 08.08.2018 г. до 13.08.2018 г. и за датата 21.02.2019 г., като неоснователна. Ищцата е осъдена да заплати на Софийския районен съд сумата от 6 лв., представляваща дължима държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „Е.Д.“ ЕООД.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че съдът е извел съществуване на облигационно правоотношение с различен предмет от предмета на процесния писмен договор за проектиране и строителство № 59/11.04.2018 г., ведно с приложенията към него. Съдът е приел наличието на основание за разваляне на договора въз основа на свидетеля на ищцата и дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения. Поддържа, че обясненията на страната може да бъдат използвани като доказателствено 1 средство само срещу страната, от която те изхождат, но не и в нейна полза, както неправилно е сторил решаващия съд. В нарушение на процесуалния закон решаващият съд е кредитирал показанията на свидетеля на ищцата, като е приел, че договорът е сключен за извършване на строителство по представени от ищцата строителни книжа, което счита, че не отговаря на съдържанието на договора за проектиране и строителство и приложенията към нея. Твърди, че не е поел задължение за изграждане на къща, съгласно представени от ищцата строителни книжа, както неправилно е приел СРС, тъй като такива уговорки в съдържанието на договора не са налице ответникът е задължил за проектира процесната къща и на база на изготвения от него, одобрен от възложителя и надлежно заверени строителни книжа, както и след получаването на надлежно разрешение, да построи къща. Счита, че по никакъв начин договорът не препраща съм представените от ищцата строителни книжа. От свидетелските показания и обясненията на ищцата се установява, че ищцата не е дала необходимото на жалбоподателя съдействие, поради което същия е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни собствените си задължения по договора. Ищцата не е получила изготвените от жалбоподателя строителни книжа, въпреки поканите от изпълнителя по договора. Необосновано решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е предприел действия за изготвяне на проектната документация. Такива доказателства се съдържат в отговора на поканата за разваляне на договора, с който жалбоподателят е поканил насрещната страна да получи изготвената проекта документация и да инициира производство по издаване на разрешение за строеж. Свидетелката А. е дала показания, че ищцата е била многократно канена от жалбоподателя да получи изготвената проектна документация. Счита, че ищцата не е доказала виновна забава на жалбоподателя, както и отпадане от нейна страна на интереса от изпълнението, нито е установила причинно – следствена връзка между забавата на жалбоподателя и отпадането на интереса й. С оглед на това не са налице предпоставките на чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД. По силата на чл.6, етап 1 от договора изпълнителя се е задължил за изготви и предаде на възложителя строителните проекти в срок до 30 работни дни след уточнен между страните идеен архитектурен план, след като възлоителят е осигурил и представил на изпълнителя виза за проектиране, както и след извършване на плащането по чл.3, т.1. Дори да се приеме, че е налице забава, то тя не се дължи на виновното неизпълнение на изпълнителя по договора, а е изцяло вследствие на собственото на ищцата забавено изпълнение на договора. По силата на чл.11 от договора възложителят се е задължил да осигури и представи на изпълнителя скица на имота, виза за проектиране, документ за собственост, както и договор с В и К и електроразпределителното дружество, от които да е видно, че имотът е захранен с ток и вода. Твърди, че това задължение на ищцата, както и това по чл.12 от договора не са били изпълнени своевременно, поради което жалбоподателят не е бил в състояние да изпълни поетите договорни задължения за проектиране на сградата, доколкото проектирането е било невъзможно без представянето най-малко на виза за проектиране. Процесното разрешение за строеж, представено на жалбоподателя при сключване на договора, е било загубило своето правно действие още преди сключване на договора за проектиране и строителство.

По делото няма данни ищцата да е представила ново или презаверено 2 разрешение за строеж. Жалбоподателят извънсъдебно е оспорил развалянето на договора, като е отправил възражение за неизпълнен договор по чл.90, ал.1 ЗЗД. Счита, че със собственото си бездействие и отказа да получи новата проектна документация, изработена от жалбоподателя въз основа на процесния писмен договор за проектиране и строителство ищцата виновно е нарушила разпоредбата на чл.14 от договора, като ищцата виновно не е дала необходимото съдействие на жалбоподателя при проектиране на процесната къща, а също така виновно не е осигурила на жалбоподателя необходимите условия за изпълнение на строителството. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от ищцата В. Г. И., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че ответникът не е доказал действия за изготвяне на нужната документация, свързана с проектиране и изграждане на жилищната сграда, предмет на договора. По делото е установено, че ответното дружество е приело без забележки нужните строителни книжа строителни проекти за изграждане на едноетажна къща, предмет на договора. На основание чл.35 от договора страните са уговорили, че всички съобщения и кореспонденция между тях се считат за надлежно връчени само тогава, когато са направени с писмо с обратна разписка, факс и/или електронна поща. Счита, че по делото не са ангажирани такива доказателства. Счита, че законосъобразно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетелката А., която е служител на ответника. В тежест на ответника е да установи кога са изготвени уговорените документи, датата на уведомяване на ищцата за тяхното изготвяне и евентуален отказ на ищцата да получи документацията, изпратена на адреса, посочен в договора. Такива доказателства не са ангажирани по делото. Едва с получаване на уведомлението – покана от ответника за разваляне на договора същият твърди, че е изготвил необходимите документи за нуждите на строителството, но не е представил доказателства за наличието им. В качеството си на изправна страна по договора е уведомила насрещната страна, че разваля договор, тъй като неизпълнението на същия е станало безполезно за нея, отправяйки писмено предупреждение за това, съгласно правилата на чл.87, ал.2 ЗЗД. С оглед на това ответникът следва да върне получената от ищцата сума. С писмения отговор на исковата молба ответникът е признал, че действително разрешението за строеж и съпътстващата документация са се намирали при ответника. Поддържа, че отрицателните факти не подлежат на доказване, а в тежест на ответника е да докаже , че е изпълнил поетите от него договорни задължения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като й присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове, съответно с правно чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.87, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за проектиране и строителство № 3

69 от 11.04.2018 г., по силата на който дружеството се е задължило на свой риск да проектира и изгради, съгласно одобрени от надлежен орган проекти и издаденото в тази връзка разрешение за строеж на едноетажна къща с обща РЗП 40 кв. м. и изграждане на фундамент 40 кв. м., показващ се до 20 см. От кота терен при изпълнение по БДС, намиращ се в УПИ ХIХ-367, кв-93, кв.

****, район „Кремиковци“. Общата стойност на строителство възлиза н размер на 30 000 лв., от които 24 000 лв. – изграждане на едноетажна къща 40 кв. м. по 600 лв. на кв. м., с включен ДДС и 6 000 лв. – фундамент за 40 кв. м. с ДДС, съгласно чл.2, ал.1 от договора за строителство. Преди за подпишат договора за строителство ищцата представила на ответника всички налични документи в оригинал, както и разрешение за строеж № 6/04.02.2015 г., скица и комбинирана скица за имота от 07.10.2014 г. и инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда, съдържащ 8 бр. части в оригинал в два комплекта.В съответствие с уговорката по чл.3, т.1 от договора на 11.04.2018 г. превела на дружеството сумата в размер на 18 000 лв. Съгласно чл.6 от договора за първи етап срокът е 30 работни дни. В продължение на 4 месеца ответникът не е предприел каквито и да било действия за изпълнение на строителството, въпреки мнократните разговори и уговорки по телефона и на място в офиса на дружеството. С писмена покана, изпратена на 07.08.2018 г., изпратена чрез Спиди, уведомила ответника, че поради забава на изпълнение на строителството от него страна, сключеният договор е безполезен за нея и като изправна страна по него, на основание чл.87 ЗЗД разваля сключения договор. В отговор на това ответникът, чрез адв. Ст. П., е заявил, че не оспорва обстоятелството да сключен договор, както и че е платена сумата от 18 000 в., но оспорва, че забавата се дължи на негова вина. Твърди, че имотът бил захранен с ток и вода и в него има изградена постройка още през 1991 г.

Изразил готовност да изпълни задълженията си по договора и е поканена в удобно за нея време да получи документацията, която предала в оригинал. На 20.07.2018 г. в офиса на ответника получила всички оригинални документи, за което е съставен протокол за предаване на документи. Твърди, че ответникът не желае да върне сумата от 18 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 18 000 лв., сумата от 100 лв. – лихва за забава за периода 08.08.2018 г. – 21.02.2019 г.,, ведно със законната лихва върху главницата, смитано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за проектиране и строителство № 69/11.04.2018 г., както и плащането на сумата от 18 000 лв. оспорва, че е в забава относно проектирането и строителството. Твърди, че не е поемал задължение за изграждане на къща, съгласно представени от ищцата строителни книжа, а се е задължил да проектира процесната къща и на база на изготвеното от него, одобрени от възложителя и надлежно заверени строителни книжа, както и след получаването на надлежно разрешение, да построи процесната къща.