Решение № 148 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря М. Д. Жаблянова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600269 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С Присъда № 24 от 04.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 637/2023 г. по описа на РС – Сливница, съдът е признал подсъдимия К. А. Д. за виновен в това, че на 07.11.2015 г., около 21,00 часа, в землището на село Долна Невля, общ. Драгоман, Софийска област, на около 400 (четиристотин) метра от линията на държавната граница, източно от 305 гранична пирамида, е направил опит да излезе през границата на страната – от Република България в Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини – намеса на граничните власти, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 54 НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. С присъдата съдът наложил на подсъдимия К. А. Д. и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 100 лева.

Срещу постановената присъда по н.о.х.д. № 637/2023 г. по описа на РС – Сливница е постъпила въззивна жалба от адвокат П. Г., служебен защитник на подсъдимия. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Защитникът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод относно виновността на подсъдимия К. А. Д.. Сочи, че от събраните по делото 1 доказателства не се установяват по безспорен и категоричен начин обективните и субективните елементи на инкриминираното деяние, включително и авторството на деянието. Твърди се, че доказателствата не са преценени и обсъдени в тяхната взаимна връзка и не им е направен цялостен анализ. Иска се съдът да отмени присъдата на пъровинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимият Д. за невиновен.

В допълнението към въззивната жалба адвокат П. Г., излага доводи за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, като намира, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в безкритично възприемане на свидетелски показания прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК без съгласие на подсъдимия и че присъдата се основава само на тях.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия – адвокат П. Г., поддържа жалбата с доводите, изложени в нея и моли подзащитният й да бъде признат за невинен.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата за обоснована и законосъобразна, постановена при правилна преценка на доказателствата. Твърди, че събраните доказателства са безпротиворечиви и подкрепят изложените от първоинстанционния съд изводи. Намира наложеното наказание за справедливо и моли за потвърждаване на присъдата.

Производството пред първоинстанционния съд е водено в отсъствието на подсъдимия Д. по реда на чл. 269, ал. 3 НПК. Пред въззивната инстанция се установява наличие на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, доколкото са налице данни, че лицето се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно. Освен това съдът е преценил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да затрудни разкриването на обективната истина, предвид тежестта на престъплението, неналагаща задължителното му присъствие.

Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установена следната фактическа обстановка, която съответства на приетото в мотивите на атакуваната присъда, постановена от РС – Сливница.

На 07.11.2015 г. свидетелката М. Д.И. била на длъжност младши инспектор, старши полицай в МГПГ при РДГП – Драгоман, като за времето от 20,00 часа на 07.11.2015 г. до 08.00 часа на 08.11.2015 г. била назначена в гранично-полицейски наряд „Автопатрул” № 601 заедно с колегата си – свидетеля П.Б.П., младши инспектор при РДГП – Драгоман.

Около 20,00 часа свидетелката И. била уведомена от началник група К.Д. за товарен автомобил, придвижващ се в посока от село Несла към село Долна Невля, община Драгоман, Софийска област, намиращо се на самата граница, като по данни от началника на групата с товарния автомобил се превозвали „нелегални мигранти“. Предвид получената информация свидетелката И. и 2 свидетелят П. незабавно се отправили към посоченото място.

Около 20,15 часа подсъдимият Д. вървял по черния път за навлизане за село Долна Невля, заедно с още 34 лица, всичките чужди граждани, като се намирали на около 400 метра от линията на държавната граница, източно от 305 гранична пирамида в землището на село Долна Невля и се насочвали да преминат границата на страната в посока към Република Сърбия.

Групата от лица била забелязана от свидетелите М. И. и Павел П., които я приближили. При приближаването им подсъдимия Д. и останалите лица се разпръснали в прилежащата гориста местност, като след претърсване на района, започнало около 20,30 часа, и преди да успее да премине държавната граница, подсъдимият Д. и останалите от групата били задържани.

След задържането си лицата били съпроводени до РДГП – Драгоман, където след проведена беседа, справки в АИС „БДС“ и АФИС била установена самоличността на подсъдимия.

Подсъдимият К. А. Д. /К.А.D=/, ЛНЧ **********, е роден на ********** г. в гр. Синджар, Ирак, гражданин на Ирак (по негови данни), настоящ адрес: гр. Е., обл. Я., ул. „Ч.” № 2, като към 07.11.2015 г. е притежавал покана, издадена от ДАБ при МС за получаване на регистрационна карта на чужденец, с начално образование, женен, безработен, неосъждан.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства по делото, без да извършва каквито и да било процесуални нарушения. Първоинстанционният съд се е позовал на показанията на разпитаните свидетели – М. Д.И. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, на л. 17 ДП), К.В.Б. и П.Б.П., а също и на обясненията на подсъдимия К. А. Д., прочетени на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, в които той изразява съжалението си за извършеното и признава вината си.

При собствена преценка на събраните доказателства въззивният съд не констататира каквито и да било допуснати съществени противоречия, които да водят до различни изводи по отношение на значимите за правилното решаване на делото факти. На поддържаните пред въззивната инстанция възражения от защитника контролираният съд е отговорил изчерпателно и обосновано в изготвените мотиви. Не се констатират и допуснати от първоинстанцинния съд нарушения на процесуалните правила при изграждане на вътрешното му убеждение и оценката на доказателствата.

Съвкупният анализ на доказателствата позволява достатъчно убедително и по несъмнен начин да се установи, че подсъдимият Д. е бил измежду лицата, насочили се към нелегално преминаване на държавната граница и задържани непосредствено преди това от граничните служители – М. Д.И. и П.Б.П..

Упреците, отразени във въззивната жалба и допълнението към нея са напълно неоснователни.

В заключение може да се посочи, че контролираният съд е извършил задълбочен и пълен доказателствен анализ, вследствие на който е достигнал до правилния и законосъобразен извод за наличието на доказателства, както за 3 авторството на извършеното от подсъдимия К. А. Д. деяние с правна квалификация чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, така и за датата и мястото на неговото извършване и за наличието на останалите обективни и субективни признаци на престъплението. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че показанията на разпитаните по делото свидетели кореспондират както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия К. А.

Д., прочетени на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, а също и със събраните писмени доказателства - справки в АИС „БДС“ и АФИС. Правилни са и констатациите на първоинстанционният съд, че обясненията на подсъдимия К. А. Д. се подкрепят от всички събраните в хода на досъдебното производство доказателства и най-вече от показанията на свидетелите М. Д.И. и П.Б.П., които са присъствали при задържането на лицето. Обясненията на подсъдимия относно авторството на престъплението се подкрепят и от наличните по делото писмени доказателства – АИС „БДС“ и АФИС.

От обективна страна се установява, че на 07.11.2015 г. подсъдимият К. А.

Д. се е движел в близост до държавната граница с Република Сърбия, на около 400 (четиристотин) метра от линията на държавната граница, където няма установен граничен контролно-пропускателен пункт, с посока на движение към границата на страната. Тези действия на подсъдимия на разстояние около 400 метра от гранична пирамида № 305 сочат, че същият се е бил насочил към преминаване на държавната граница, без разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места. По този начин подсъдимият Д. е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, в хипотезата на „излизане“ от страната.

Съгласно § 1 /първи/ на Допълнителните разпоредби към Правилника за приложение на Закона за Министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/, държавната граница е линията, която огражда територията на Република България, като вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра. Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и на определени за това места – ГКПП.

Статутът на граничните контролно-пропускателни пунктове, същността и видовете гранична проверка, и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролнопропускателни пунктове. ГКПП представляват обособени зони /обхващащи територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка/, със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При 4 преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и намиращите се в тяхно владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен /паспортно-визов/, митнически и ветеринарносанитарен контрол, след реализирането на които се получава разрешение за влизане или излизане от страната.

По делото от поведението на подсъдимия К. А. Д. безспорно се установява, че същият е направил опит да излезе през границата на Република България без разрешение на надлежните органи на властта, без да му бъде извършен граничен паспортен контрол от компетентните гранични власти, като не е разполагал и с документ за самоличност, и не през определените за това места – ГКПП. Деянието е останало недовършено във фазата му на опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК, тъй като преминаването на границата е било осуетено от намесата на граничните служители и последващото задържане на подсъдимия.