Решение № 4549 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4549 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330116694 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Шавемакер България“ ЕООД, чрез адв. Х. Г., срещу З. Р. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 780 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 4935/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10108/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен безсрочен трудов договор № *** г., по силата на който ответникът изпълнявал длъжността „*****“. Сочи се, че ответникът изявил готовност да бъде включен в планирания график за командироване на служители с цел осъществяване на международни превози, считано от 15.08.2023 г. за срок от три месеца. На посочената дата, както и след това ответникът не се е явил на работа без да има причина за неявяването си, поради което на 30.08.2023 г. работодателя изпратил покана за даване на писмени обяснения, получена на 07.09.2023 г. Ответникът не предоставил обяснения за продължителното си неявяване на работа, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 КТ. Поради това със Заповед №*** г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят прекратил трудовото 1 правоотношение с отвеника поради дисциплинарно уволнение. За ответника възникнало задължението да заплати на ищцовото дружество на основание чл.

221, ал. 2 КТ обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение /780 лева/ за срока на предизвестието /30 дни/. Покана за изпълнение на това задължение се съдържала в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която била изпратена до адреса на ответника. Посочва се, че заповедта не била оспорена от ответника, с оглед на което е породила правни последици. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати претендираното обезщетение, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед № 4935/12.06.2024 г. по ч. гр. д. № 10108/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Срещу заповедта било депозирано възражение, с което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника З. Р. Р..

Ответникът З. Р. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в първото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С писмено становище вх. № 100297/30.09.2025 г., постъпило преди насроченото съдебно заседание, ищецът изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Съобразно чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани последиците от процесуално бездействие и 2 предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото между страните трудово правоотношение и неговото прекратяване с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, от което е възникнало задължение на ответника за заплащане на обезщетение за срока на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение, както и неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения иск.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски в общ размер на 665 лева, от които 25 лева за държавна такса и 640 лева за адвокатско възнаграждение. Така посочените разноски, за направата на които по делото са представени доказателства, следва да се възложат в тежест на ответника.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които в случая са 25 лева за държавна такса и 520 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.

Р. Р., ЕГН: **********, дължи на „Шавемакер България“ ЕООД, ЕИК:

202508558, сумата в размер на 780 лева /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 4935/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10108/2024 г. по описа на Районен 3 съд – Пловдив, XXIII гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Р. Р., ЕГН: **********, да заплати на „Шавемакер България“ ЕООД, ЕИК: 202508558, сумата от 665 лева /шестстотин шестдесет и пет лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и сумата от 545 лева /петстотин четиридесет и пет/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10108/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4