Решение № 138 от 30.12.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. **********, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **********, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ********** при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от ********** Административно наказателно дело № 20211420200474 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от В.

ИВ. В. от гр.********** срещу Наказателно постановление №21-0967-000550 от ********** г. на Началник група на ОД на МВР **********, сектор „Пътна полиция” **********, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Твърди се, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта. Поддържа се, че съществува допустим процент на грешка от всяко изследване с техническо средство или по друг начин заложен в чл.774 от Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ********** не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

На ********** г. около 02:10 часа в гр. ********** на бул. „**********“ до бл.62 с посока на движение към ул. „**********“, П.А. и Т.Б. – мл. автоконтрольори към сектор „Пътна полиция“ – ********** спрели за проверка В. ИВ. В. – водач и собственик на лек автомобил ********** с рег.№ **********. На място бил извикан и 1

С.Н. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.**********.

При извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0015, същото отчело положителна проба 0.61 промила в издишания въздух, като пробата била показана и видяна от водача. Пробата била извършена в 02:29 часа на ********** г. Издаден е талон за медицинско изследване с номер **********.

Изготвена била химическа експертиза, резултатът от която била обективирана в Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №128 от 14.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при ЦСМППлевен, а именно 0.52 промила концентрация на етилов алкохол в кръвта.

За констатираното нарушение бил издаден АУАН №********** от ********** г., съставен от свидетеля С.Н..

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №21-0967-000550 от ********** г. на Началник група на ОД на МВР **********, сектор „Пътна полиция” **********, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за Движение по пътищата на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите, извършили проверката на жалбоподателя, П.А. и Т.Б. и С.Н..

В хода на съдебното производство е извършен повторен химически анализ за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача В.В., съгласно протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №128К/29.07.2021 г., съгласно който в получената за изследване кръв е установен етилов алкохол в концентрация от 0.52%.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №********** от **********г., Наказателно постановление №21-0967-000550 от ********** г., талон за изследване №********** на В.В. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0015, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества и техни аналози от ********** г., протокол за химическо изследване №128 от 14.04.2021 г. за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на В.В., протокол за химическо изследване №128К/29.07.2021 г. за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на В.В. протокол за предаване и приемане на документи и биологични проби по реда на Наредба №1 от 19 юли 2017 г., справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, показанията на свидетелите П.А., Т.Б. и С.Н., които са еднопосочни, безпротиворечиви и подкрепят събрания по делото доказателствен материал.

НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителят следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно 2 с обстоятелствата, при които е извършено. В наказателното постановление е посочена точната стойност на концентрацията на алкохол на жалбоподателя в кръвта, отчетена както с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0015 – 0.61 промила, така и резултатът от изготвената химическа експертиза-0.52 промила.

Безспорно поведението на жалбоподателя е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която в приложимата редакция на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози и подлежи на санкция. Съгласно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП в случая значим е резултат от кръвното изследване съгласно Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и същият определя наказуемата концентрация, както е отчетено в наказателното постановление.

Правилно е квалифицирано деянието с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът провери изначално неговата валидност.

По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая по надлежния начин е било установено, че В.В. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в на издишания въздух 0.52 промила, с което безспорно е бил в нарушение, като установеното количество концентрация на алкохол попада в границите определени с нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП (Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

По направеното в жалбата възражение за допустим процент на грешка от всяко изследване с техническо средство или по друг начин заложен в чл.774 от Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съдът следва да отбележи, че нито административният орган, нито съдът дължи приспадане на допустимите грешки и отклонения по Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Допусканите отклонения, които при това са и с отрицателен, но и с положителен знак, имат значение за метрологичния контрол и за резултата от него, т.е., при решаване на въпроса дали анализаторът за алкохол е 3 преминал проверката успешно и годен ли е за използване за установяване употребата на алкохол. След като при контрола на средството за измерване е установено съответствието му с техническите и метрологичните изисквания към него и това е удостоверено със съответен знак по чл. 846 от същата наредба, то е годно да бъде използвано за установяване концентрацията на алкохол в кръвта по реда, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. В този смисъл, ако отчетеното при проверка показание на техническото средство не бъде оспорено и не е упражнена възможността концентрацията на алкохол в кръвта да се установи чрез някой от алтернативните начини – с доказателствен анализатор или химическо изследване, то меродавно е отчетеното показание от техническото средство, тъй като именно такъв ред е предвиден в цитираната наредба. В противен случай определящ е резултатът от доказателствения анализатор или химическото изследване. Съдът не може да приеме нарушението като маловажен случай, доколкото шофирането в нетрезво състояние е от най-честите причини за възникването на ПТП и прилагането на чл. 28 ЗАНН няма да съответства на личната и генералната превенция.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, при наличието на алкохол от 0,5 до 0,8 на хиляда, налагането на глоба в размер на 500.00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът е на мнение, че наложените на жалбоподателя административни наказания са правилно определени и съответстват на извършеното от него нарушение.

Относно отнетите на нарушителя 10 точки, то същите са били правилно определени, съгласно Наредба N Iз-2539 на МВР.

При тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0967-000550 от ********** г. на Началник група на ОД на МВР **********, сектор „Пътна полиция” **********, с което на В. ИВ. В. с ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за Движение по пътищата, на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.********** в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – **********: _______________________ 4