Решение № 1256 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330115960 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Е. И. против „Силвър Проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Отец Паисий“, № 47А, представлявано от и. д. И.Н.

В. и М. С. В. и пълномощника адв.В. Г..

В исковата молба се твърди, В. сключил с ответното дружество договор за заем № *** по силата, на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 39,72 %, годишен процент на разходите - 43,18 %. Сочи се, че съгласно чл.12, ал.1 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следни те обезпечения: физическо лице, което отговаря кумулативно на определени условия – да е дееспособно физическо лице, да е навършило възраст от 25 години, минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключването на договора в размер на 600,00 лева на месец, валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора, стабилна кредитна история, предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. Предвидено било, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя па условията, предвидени в ч.л.12, ал.1 от договора, съшият дължал неустойка съобразно чл.12, ал.4 в размер на 318,00 лева, който следвало да заплаща разсрочени с погасителната вноска. Излага се от ищеца, че бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за неустойката. Твърди се в исковата молба, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция било загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да 1 бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на 318,00 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 60% от заетата сума в размер на 652,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Отделно от това било предвидено да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което от своя страна било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Релевират се доводи за липса на житейска логика кредиторът да престира без наличие на обезпечение и да изисква същото да му бъде предоставено едва след сключване на договора. Според ищеца кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като бил поставил ограничения и бил дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора. Излага се, че неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тьй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Според ищеца неустойката била излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Отправя се искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.12, ал.4 от договор за кредит № ***, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но е постъпила молба, с която се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Силвър Проджект“ АД, чрез пълномощника адв.В. Г. е подал отговор на исковата молба, с който в зема становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за неоснователен, необоснован и недоказан.

Не се оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество било предоставило на ищеца заемната сума в размер на 600,00 лева. В изпълнение на договора въпросната сума от 600,00 лева била предадена на ищеца, за което била съставена разписка № R 10156670/19.05.2022г. Заемната сума била предоставена за срок от 20 /двадесет/ седмица, при уговорен лихвен процент по заема в размер на 40.05 % и ГПР на заема от 34.32 % на годиншна база. Твърди се, че общата дължима сума по заема била в размер на 652,00 лева, от които 600,00 лева – главница и 52,00 лева – договорна възнаградителна лихва по заема. Релевира се в отговора на исковата молба, че процесният договор не бил сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните относно съществените условия па заема, за което на потребителя бил предоставен стандартен европейски формуляр. В тази връзка ответникът с оглед нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗП счита, че твърденията за нищожност на отделни договорни клаузи са неоснователни, тъй като тези клаузи били индивидуално договорени. Излага се, че процесният договор за заем съдържал уговорки за неустойки, дължими при различни хипотези, но не били ангжирани докаателства, че такива били начислени, още по-малко, че такива били платени от ищеца по процесния договор. Релевира се в отговора на исковата молба, че уговорената в чл. 12, ал. 4 от процесния договор неустойка н е представлявала разход, който следва ло да намери отражение при изчисляването на ГПР, тъй като по съществото си бил разход, който 2 кредитополучателят заплащал при неизпълнение на свое задължение. Според ответника били неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, тъй като това условие било приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично било предвидено, че се касаело за фиксиран годишен лихвен процент, а договорът съдържал и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите па плащане па погасителните вноски. Намират се за неоснователни и възраженията, ч е било налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изразяващо се в липса па посочване в договора от какви пера била съставена общодължимата сума. В настоящия случай било видно от процесния договор за кредит, чл. 3, ал. 8, че размерът на ГПР бил посочен в договора, като същият бил формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, като там били посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти при изчисляването му. Релевира се в отговора на исковата молба, че към момента, в който договорът би сключен не се установявало да се дължи предвидената в чл. 12 от договора неустойка, доколкото нейната изиекусмост настъпва ла при отлагателното условие на чл. 12, ал.1 от договора и същата представлявала разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл.19, ал.3 от ЗПК. Твърди се, че неустойката не била включена в ГПР, тъй като към момента на сключване на договора, когато се изчислявал ГПР, нямало неизпълнение на договора, което да обоснове нейното начисляване. В условията на евентуалност ответникът релевира, че ако се приеме, че договорната клауза за неустойка била неравноправна клауза, поради противоречието й с добрите нрави и същата била призната за нищожна от Съда, т о нищожността на отделната клауза не велечало недействителност па целия договор за кредит. Освен това клузата за неустойка имала относително самостоятелен характер по отношение на целия договор /още повече, че същата е уговорена под отлагателно условие/, поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие. Сочи се, че клаузата за неустойка била част от несъщественото съдържание на договора, с оглед на което и без тази клауза можело да обвързва страните, а нищожността на неустойката по чл.12 от договора не следвало да води до нищожност на договора в цялост, а можело да доведе до частична недействителност на съответната неравноправна клауза. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, необоснована и недоказана. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява, но е постъпила молба от него, подадена чрез пълномощника адв.В. Г., с която поддържа отговора на исковата молба, оспорва се предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли, както и да бъдат присъдени в полза на дружеството сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за заем № ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 306,78 евро или 600 лева, при следните условия: срок 20 седмици, при фиксиран лихвен процент - 40,05 % и годишен процент на разходите 34,32 %, при общ размер на всички плащания 333,36 евро и или 652 лева. В чл.12, ал.1-3 от договора кредитодателят и кредитополучателят постигнали съгласие същият да бъде обезпечен със следното обезпечение в 7 дневен срок след сключване на договора – да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки; третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в 3 дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор; третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг и въпросното трето лице поръчител да отговаря кумулативно на следните условия: 1. Да бъде дееспособно физическо лице; 2. Навършена възраст: 18 години; 3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 600/шестстотин/ лева на месец; 4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 /шест/ календарни месеца преди сключването на този договор; 5. Стабилна кредитна история/без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; 6. Предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на Дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем. предоставен от Заемодателя. Предвидена е в чл.12, ал.4 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 162,60 евро или 318,02 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска съобразно с погасителния план. Като писмени доказателства са представени копие от договора за заем, погасителен план и разписка № R10156670 за получена сума в размер на 600 лева на 19.05.2022г. от ищеца. В хода на проведеното съдебно дирене е прието без оспорване от страните заключение на Съдебно - счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. В него вещото лице е установило, че включените разходи на заемодателя били в размер на 52,00 лева, оскъпяването на кредита за срока на договора с договорената лихва от 52,00 лева било 8,67%, при неустойката от 318,00 лева било 53 %, а при договорна лихва и неустойка в общ размер на 370,00 лева било 61,67%