Решение № 1000 от 17.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102498 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба срещу ГР. З. Н. с ЕГН ********** от село Д., община Л., ул.“Ч.“№11 ищецът „К. р.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“С. Парк“, ул.“Р. П. К.“№4, ет.6А твърди, че има парично вземане срещу ответника в общ размер на 711.88лв., от които 400лв. главница, и 43.31лв. договорна лихва, както и 268.57лв. неустойка по чл.12, ал.4 от договора.Твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за тези суми, въз основа на което заявление е било образувано ч.гр.д.№3631/2019г по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 711.88лв., ведно с лихви и разноски . С разпореждане от 28.05.2020г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е получено на 17.08.2020г . Твърди се, че „М. П. М.“ООД / предишно наименование „К.“ООД/ е небанкова институция, вписана в търговския регистър на Република България под ЕИК **** и с основен предмет на дейност – предоставяне на краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска мрежа или чрез специално създадена он-лайн платформа. Твърди се, че на 19.12.2018г. ответникът Г.Н. е кандидатствала за паричен заем при „К.“ООД. Между „К.“ООД в качеството на заемодател и ГР. З. Н. в качеството на заемател е сключен договор за заем №10051897/19.12.2018г. Поради неграмотност/ недъгавост на потребителя същата е поставила върху всеки документ съставен във връзка със заемното провоотношение отпечатък от десния си палец с надлежно подписване от двама свидетели в изпълнение на чл.189, ал.1 от ГПКV за това обстоятелстов е съставена нарочна декларация за истинност , придужаваща и относима към всички документи по заема. Твърди се, че съгласно чл.2 от договора заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 400лв.

1 равняваща се на 204.52евро според заложеното в договора, удостоверено с разписка за получени в суми в брой №R10051897/19.12.2018г. Съгласно чл.3, ал.6 от договора общият размер на задължението, което заемателят се е задължил да върне в срока на договора е 443.30лв., при лихвен процент 39.04% / чл.3, ал.7 от договора/ и ГПР на заема 41.00%/ чл.3, ал.8 от договора/ , от която сума 400лв. главница и 43.30лв. договорна лихва.Страните са уговорили връщането на заема да стане на 13 равни месечни вноски в размер на 34.10лв. всяка от тях. Като всяка погасителна вноска включва част от дължимата главница и част от договорената възнаградителна лихва. Съгласно чл.12 , ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок от 3 дни след сключване на договора / в случая този срок е изтекъл на 22.12.2018г/ да осигури солидарен длъжник за дълга си по договора / поръчител или лице, което да встъпи в дълг. В ал.2 и 3 са договорени формата на задължението на третото лице и критериите , на които следва да отговаря.Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.12 от договора . В чл.12, ал.4 от договора е уговорена неустойка в размер на 268.58лв. като размерът на неусотйката е включена в погасителния план и е част от месечната погасителна вноска и така съгласно погасителния план месечната погасителна вноска е в размер на 54.76лв., в която се включва главница, договорна лихва и неустойка . Първата вноска е с падеж 02.01.2019г , а последната вноска е с падеж 19.06.2019г. Твърди се, че след сключване на договора ответникът Н. не е направила нито едно плащане по договора.

Твърди се, че на 19.08.2019г е сключен договор за цесия между „К.“ООД в качеството на цедент и „К. р.“ООД в качеството на цесионер във връзка с рамков договор за периодично прехвърляне на вземания от 19.06.2018г., сключен между същите страни . Съгласно същия цесионерът придобива вземанията , които се прехвърлят заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтекли лихви . Твърди се, че задължението по процесният договор за паричен заем №10051897 от 19.12.2018г също е предмет на цесията и длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането. Към настоящи момент всички погасителни вноски по посочения паричен заем са с настъпил падеж.Моли се съда да постанови решение, с което да се приема за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по договор за заем №10051897/19.12.2018г.в размер на 711.88лв., от които 400лв. главница, 43.31лв. договорна възнаградителна лихва и 268.57лв. неустойка по чл.12, ал.4 от договора, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3631/2019г. по описа на РСПазарджик. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище ,че искът е допустим и основателен.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило становище, с което заявява, че поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особения му представител, който поддържа писмения отговор.

2

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3631/2019г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 12.09.2019г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2047/16.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ГР. З. Н. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да „К. р.“ООД с ЕИК *****/ ищец по делото/ сума в размер на 711.88лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 12.09.2019г до окончателното изплащане на вземането и съответно разноски в заповедното производство от които 25лв. ДТ и 480лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение и подробно в т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен на 19.12.2018г. между Г.Н. като заемател и „К.“ООД като заемодател договор за заем №10051897. Посочените са договорните уговорки между страните, регламентирани в чл.2, чл.3 и чл.12 от договора. В т.12 от заявлението общо претендираната сума от 711.88лв.е разделена по пера, а именно 400лв. главница, 43.31лв. договорна възнаградителна лихва и 268.57лв. неустойка по чл.12, ал.4 от договора Изложени са обстоятелства за сключен на 19.08.2019г договор за цесия между „К.“ООД в качеството му на цедент и „К. р.“ООД в качеството на цесионер във връзка с Рамков договор за периодично прехвърляне на вземания от 19.06.2019г. със страни двете дружества в посочените им качества. Изложени са обстоятелства, че предмет на цесията е и вземането по посочения по-горе договор за заем.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №4534 от 28.05.2020г. заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 17.08.2020г. и на 17.09.2020г заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от ГПК-когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предявен е в преклузивният едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява, че на 19.12.2018г между „К.“ООД с ЕИК **** в качеството на заемодател и ГР. З. Н. в качеството на заемател е сключен договор за заем №10051897, по силата на който заемодателят се е задължил да представи на заемателя сумата от 400лв./ равняващи се на 204.52 евро според заложеното в договора. Съгласно чл.3, ал.6 от договора заемателят се е 3 задължил да върне сумата от 443.30лв., при лихвен процент на заема 39.04%/ чл.3, ал.7 от договор/ и ГПР-41.00%/ чл.3, ал.8 от договора, от която сума 400главница и 43.30лв. договорна лихва . Съгласно постигнатите договорки тази сума е следвало да бъде върната на 13 равни двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 34.10лв. съгласно погасителен план, инкорпориран в текста на самия договор, в който е посочена за всяка вноска каква част е главница и каква част е договорна лихва. Съгласно чл.12 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в 3 дневен срок от сключване на договора да осигури физическо лице/ поръчител или солидарен длъжник/, което да поеме солидарно задължението по договора. Това трето лице според чл.12, ал.3 от договора следва да отговаря на следните условия: да е на възраст 25г., да има минимален осигурителен доход през последните шест месеца преди сключване на договора в размер на 1 500лв. месечно, да е във валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на договора, да има стабилна кредитна история и да не е активен потребител на заемни продукти. Съгласно чл.12, ал.4 от договора при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител в посочения 3 дневен срок от сключване на договора заемателят дължи неустойка в размер на 268.58лв., която е платима на части и е включена като компонент във всяка погасителна вноска. Действително видно от погасителния план, съдържащ се на лист 22 от делото неустойката фигурира като компонент към всяка погасителна вноска. В този погасителен план ясно е посочено в първа колона дата на падежа на всяка вноска. Във втора колона размера на вноската от 34.10лв./ без неустойката/ и в трета колона – размер на всяка вноска 54.76лв./ с включена неустойка съгласно чл.12, ал.4 от договора/ .

Не е спорно между страните , че на 19.08.2019г. между „К.“ООД в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер е сключен конкретен договор за цесия във връзка с Рамков договор за периодично прехвърляна на вземания от 19.06.2018г.

По силата на този договор „К.“ООД е прехвърлило вземанията си срещу ГР. З. Н. по процесния договор за паричен заем №10051897 от 19.12.2018г. на ищцовото дружество.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.

Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 19.08.2019г. между него в качеството му на цесионер и „К.“ООД с ЕИК ****, по силата на който вземането„К.“ООД срещу ГР. З. Н. предмет на договор за заем №10051897, сключен на 19.12.2018г е прехвърлено на ищеца.

Безспорно е между страните, че такъв договор е сключен.По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера 4 в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.