Решение № 282 от 15.09.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Ботевград, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Гражданско дело № 20251810100087 по описа за 2025 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „*“ ООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата от 170,03 лв., представляваща недължимо платеното по нищожна клауза по Договор за потребителски кредит № 500033644/09.09.2020 г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор била прогласена за нищожна по съдебен ред. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Признава факта, че по чл. 9, ал. 2 от договора ищцата е заплатила такса „Динамично плащане“ в размер на 170,03 лв.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се представляват. Ищецът в предварително депозирано становище заявява, че поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на сключения Договор за кредит № мах_№ 500033644/09.09.2020 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 500 лв. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че 1 кредитополучателят дължи такса за динамично плащане при кандидатстването за кредит в размер на 250,00 лв., дължима на равни части, съразмерно добавени към погасителните вноски по кредита.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника по чл. 9, ал. 2 от договора такса „Динамично плащане“ в размер на 170,03 лв.

С Решение № 4/09.01.2025 г. по гр. д. № 2132/2023 г. по описа на РС – Ботевград въпросната клауза – чл. 9, ал. 2 от Договора – е обявена за нищожна.

Решението е влязло в сила на 18.02.2025 г., който факт е служебно известен на съда и не се оспорва от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) че е платил процесната сума (свое обедняване); 2.) че ответникът е получил сумата (негово обогатяване) и 3.) нищожност на клаузата, основание за плащане.

Процесната договорна клауза е обявена за нищожна по съдебен ред, поради което всяко плащане по нея би се явило изпълнение при изначално липсващо основание.

Между имуществените сфери на страните по делото е настъпило имуществено разместване – ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил със сумата от 170,03 лв., за която не съществува спор, че е реално заплатена от ищеца, именно в този размер и именно по процесната нищожна клауза.

Предвид гореизложеното, всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска са кумулативно налични, поради което същият е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъди сума в размер на общо 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството, от които 50,00 лв.

- държавна такса и 2200,00 лв. (с вкл. ДДС) – заплатено адвокатско възнаграждение.

Останалите разноски, които се претендират съгл. списъка по чл. 80 ГПК, а именно за куриерска услуга и за банков превод, не представляват съдебно – деловодни разноски, поради което не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на В. С. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: * сумата от 170,03 лв. (сто и седемдесет лева и три стотинки), представляваща недължимо платеното по нищожна клауза по Договор за потребителски кредит № 500033644/09.09.2020 г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

*, сумата от общо 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството, от които 50,00 лв. - държавна такса и 2200,00 лв. (с вкл.

ДДС) – заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3