Решение № 1173 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100501327 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16429/06.02.2026 г. от А. К. Б. срещу акт на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение изх. № 2521/20.01.2026г. по изп. дело № 20208630401456 по описа на ЧСИ С.Х., рег.

№ 863, р-н на действие – Софийски градски съд, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че постановеният отказ е неправилен, тъй като са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Заявява се, че по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия повече от две години. По изложените съображения се иска прекратяване на изпълнителното дело.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна. Заявява се, че в настоящия случай не са налице предпоставките за прекратяване на изп. дело. Излагат се доводи, че от момента на образуване на изп. дело до момента не е изтекъл период, подълъг от две години, през който от името на визскателя да не са искани, съответно осъществявани изп. действия. По изложените съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа се, че от датата на образуване на делото до момента са били депозирани молби и искания от страна на взискателя, по чието искане са 1 били предприети и същински изпълнителни действия. По изложените съображения се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 433,ал.1,т. 8 ГПК за прекратяване на делото.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван /взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.

Видно от кориците на приложеното като писмено доказателство копие от изп. дело № 20208630401456 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, р-н на действие – Софийски градски съд, същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 16.07.2020г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.06.2020г. по гр. д. № 78631/2017г. на СРС, 61 с-в срещу длъжника А. К. Б.. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ определяне на способа на изпълнение. С молба от 23.03.2022г. /л. 34 от изпълнителното дело/ взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки, получавано трудово възнаграждение, както и опис на движимите вещи. На 27.02.2024г. /л. 47 от изпълнителното дело/ „Топлофикация София“ ЕАД е поискал отново налагане на запор върху банкови сметки, получавана пенсия, опис и оценка на движими вещи.

Видно е, че периодът между всяка от датите на подаване на тези молби е по - кратък от законоустановения двугодишен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

За преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, по силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане от негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на изпълнителни действия. При наличие на надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без значение дали ЧСИ реално е предприел изпълнителни действия и дали е реализиран съответният способ. Нещо повече, в случая в периода 10.08.2023г. до 15.04.2024г. по изпълнително дело са постъпвали плащания, като всяко от тези плащания, извършени следствие на наложения запор, прекъсва срока. Ето 2 защо, не са налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК предпоставки.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 16429/06.02.2026 г. от А.

К. Б. срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, обективиран в съобщение изх. № 2521/20.01.2026г. по изп. дело № 20208630401456 по описа на ЧСИ С.Х., рег.

№ 863, р-н на действие – Софийски градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3