Протокол № 383 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 383 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова и прокурора Я. П. Й.

Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600201 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДС.М. А. Д. – редовно призована, явява се лично и с адв.И. Т., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от СЪДИЯ СТАНЧО САВОВ

Страните заявиха, че нямат други искания за събиране на доказателства.

1

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло протеста срещу присъда на ВРС, с която подс. М. Д. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл.331, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.330, ал.1 от НК. Изцяло споделям аргументите, изложени в допълнението към протеста и намирам, че следва да допълня само няколко аргумента.

На първо място искам да отбележа, че единствено спорния към настоящия момент въпрос се явява този дали предмета на посегателство чуждия имот в случая е можел да бъде предмет на посегателство – съсобствен недвижим имот. В правната теория е безспорно установено, че една вещ е чужда, когато не принадлежи изключително на дееца. В този смисъл споделям изцяло доводите в допълнението към протеста и с оглед липсата на каквато и да е съдебна практика по отношение на извършеното престъпление по чл.331 от НК дали съсобствен имот мож да е предмет на посегателство, то следва да бъде разгледана тази по чл.216 от НК, доколкото същия се явява субсидиарен на този по чл.331 от НК и безспорно е установена съдебната практика, че когато се установи, че един имот не е със значителна стойност, то съда без да преквалифицира деянието, може да осъди дееца за извършено престъпление по чл.216 от НК.

В този смисъл чл.216 от НК, за разлика от другите престъпления, отсъства разпоредба, която да предвижда наказателна отговорност за дееца в случаите, когато част от вещта, предмет на посегателство, му принадлежи.

Няма съдебна практика по тази разпоредба, с изключение на цитираната от колегата в допълнението към протеста.

В правната теория и в различни трудове се приема, че в този случай деянието ще е съставомерно по отношение на идеалната част на другия съсобственик.

Поради изложеното моля съда да сподели това виждане и да приеме, че предмет на посегателство е възможно да бъде съсобствен недвижим имот и да признае подс. М. Д. за виновна в извършаването на престъпление по чл. 331 от НК, като наложи справедливо наказание около минималния размер.

2

АДВ. Т. – Ще моля да не уважавате протеста на ВРП срещу постановения съдебен акт.

Няма да коментирам чл.216 от НК, кражби, престъпления против собствеността - така, както беше направено от наблюдаващия по делото прокурор и в съдебна фаза, и в съдебни прения, или сега да поискам и да говоря, че съставът на деянието по чл.331 от НК бил субсидиарен по отношение на чл.216 от НК. Не знам дали и държавното обвинение е наясно с понятието субсидиарно и значението му. Това означава, че според държавното обвинение той приема, че съставът на чл.331, квалифициращият състав, го приема, че е помощен състав на чл.216. Чл.216 от НК е в Глава 5 от НК – престъпления против собствеността, Раздел 7 – унищожаване и повреждане на чуждо движимо имущество. Настоящото обвинение, за което е предадена на съд доверителката ми, е по Глава 12, Раздел 1 – престъпления, извършени по общоопасен начин и с общоопасни средства. Обект на престъплението са обществени отношения по смисъла на чл. 331, които гарантират безопасността и неприкосновеността от увреждане на чужд имот. Не съм съгласен със становището, че няма съдебна практика по деянието по чл.331, ал.1 и ал.3, т.к. съдебната практика по този въпрос е последователна и трайна и всички съдебни решения, които се намират по отношение на състава на деянието по чл.331, изключително и само коментират, че предмета на престъплението трябва да бъде чужд имот. Това, че лицето е собственик на имота или съсобственик, което е едно и също, изключва състава на престъплението по чл.331 от НК, т.к. законодателят изрично е посочил в нормата, че имотът следва да бъде чужд. Какви са тези трактовки, какво е това използване на субсидиарни смисъл и значение, какво е това, посочено в протеста, че се засягало и предмет на престъплението било живота, здравето и собствеността на трети лица, какви са тези опити за правна трактовка и тълкуване на Наказателния кодекс – за мен е непонятно.

В допълнение на цитираните решения, в определение на Окръжен съдРазград по ВЧНД№72/2022 г. съдът е посочил, че имотът трябва да бъде чужд. Присъда №18/18.04.2023 г. на РС-Шумен също може да се вземе предвид. Практиката е последователна и има практика по този въпрос. Няма нужда да тълкувам „чужд имот“, „собственост“ и „съсобственост“ и кой е 3 собственик и кой не на имота.

Моля да приемете, че мотивите на Районен съд-Варна са правилни и законосъобразни и да потвърдите присъдата.

ПОСЛЕДНА ДУМА

ПОДС.М. А. Д. – Моля да се потвърди присъдата.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като след съвещанието счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4