Определение № 714 от 03.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. София, 02.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902452 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т., чрез пълномощника му адвокат А. Д. от ШАК, против решение № 98 от 21.04.2022 г., пост. по т.д.№ гр.д.№ 36/2022 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260404 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 343/2020 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Кооперация „Шуменска заря“ иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията от 6.02.2020 г. по т.1 от дневния ред за освобождаването на П. Г. Й. като председател на кооперацията и по т. 2 от него – за избор на Д. Д. Ж. за неин председател. В жалбата се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. В уточнението към нея се поддържа, че Шуменският окръжен съд неправилно е приел, че не следва да се произнася по довода на ищеца за провеждане на общото събрание при липса на изискуемия кворум, тъй като той е наведен едва с въззивна жалба. Посочено е, че ищецът е допълнил исковата молба с този порок на атакуваните решения на общото събрание в упражняване на дадената от състава на Шуменския районен съд в първото по делото заседание възможност за това. Поддържа се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са оставили без отговор довода на ищеца, че общото събрание е започнало редовно в 9.30 часа, въпреки липсата на необходимия кворум за приемане на решения в указания час, тъй като са присъствали само 1 единадесет от всичките 19 поканени член-кооператори. Посочено е също, че в оригиналния ръкописен екземпляр на съставения протокол от 6.02. 2020 г., не е посочено, че общото събрание е започнало и проведено при т. нар. „спадащ кворум”, съобразно чл. 17, ал. 2 от ЗК. Твърди се, че непроизнасянето от страна на двете инстанции по този довод представлява нарушение на процесуалните правила и обуславя отмяна на постановеното въззивно решение. Наведен е довод, че съдът не се е произнесъл и по предявения от него инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията, в частта, с която е предвидена възможност за участие в общото събрание кооператорът да упълномощи трето лице с нотариално заверено пълномощно, независимо от неговото качество, поради противоречие с нормата на чл. 19 от ЗК, която допуска пълномощник да бъде само друг член-кооператор, но не и трето лице, при това, по мнение на касатора – въз основа на изрично, а не на генерално пълномощно. Наведен е и довод, че при провеждане на общото събрание не е бил избран нито негов председател, нито протоколист, което счита, че самò по себе си обуславя незаконосъобразност на взетите решения и е основание за тяхната отмяна. Достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът е обосновал със следните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, чиито отговори счита, че са от значение за точното прилагане на закона и и за развитието на правото, а именно:

1. При иск по чл. 58 от ЗК и при положение, че не е обективно съединен с иск за установяване или оспорване на членствени правоотношения на някой от участващите в общото събрание член-кооператори, кой е меродавният кворум при провеждане на общото събрание, който следва да се съблюдава от съдилищата - броят на член-кооператорите, които са били поканени, респ. са присъствали на общото събрание или броят, който се твърди от оспорващата страна?;

2. Навеждането на допълнителни възражения в подкрепа на исковата молба по чл. 58 и сл. от ЗК в първото по делото заседание, в което е дадена възможност на всяка една от страните да допълни исковата си молба. peсп., отговора си, преклудира ли се това действие на страната, когато тя го е извършила именно в този момент?;

3. Когато съдът е очертал, при иск по чл. 58 от ЗК, предела на проверка на взетите решения, и е приел, че едно от тези възражения е липсата на кворум, peсn., нарушаване правилата за провеждането му при спадащ кворум, съобразно твърденията на ищеца, и непозоваването и необсъждането именно на възражението на ищеца за липса на кворум при провеждане на общото събрание, peсп., нарушаване правилата за провеждането му при спадащ кворум, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила или не?;

4. Възприемането от страна на въззивната инстанция на коренно 2 противоположно становище по отношение процесуалните действия на една от страните, а именно, че възражението за липса на кворум не е направено своевременно, а едва с въззивната жалба, като е приела, че то е преклудирано, когато в същото време в решението си първата инстанция е приела, че такова възражение е направено своевременно, но изобщо не се е произнесла по него, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила или не?;

5. Непроизнасянето от страна на първата инстанция по инцидентен установителен иск и впоследствие непроизнасянето [по него] от въззивната инстанция, след като е приела, че няма надлежно предявен инцидентен иск, а е налице възражение и също не се е произнесла [по него], представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила или не?

Направено е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, евентуалнопоради неговата очевидна неправилност.

Ответникът по касация Кооперация „Шуменска заря“, представлявана от П. Г. Й. изразява становище за основателност на подадената от Т. Й. Т. касационна жалба, по съображения, подробно изложени в отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, като акцентира върху липсата на кворума по чл. 17, ал. 1 от ЗК, необходим за редовността на общото събрание при избор на председател на кооперацията.

Третото лице помагач на страната на ответника Д. Д. Ж., в писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез адв. И. И. от Шуменската АК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Възразява срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение, по съображения за липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото счита, че касаторът не е обосновал тезата си, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа, че в частта, с която се атакува решението за освобождаване на управителя, искът е недопустим, поради липсата на правен интерес от търсената с него защита, тъй като ищецът не е легитимиран да упражнява потестативното право на освободения председател за защита срещу него, още повече, че той не е встъпил в производството по делото по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗК. Извън това, поддържа, че обжалваното решение е правилно по същество, като във връзка с довода за първоначалната липса на кворум възразява, че проверката, осъществявана от съда по конститутивния иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите се простира до съответствието на решението на общото събрание на закона и устава, но само в рамките на въведените от ищеца в преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 и 5 от ЗК основания за отмяна, чието разширяване и допълване в рамките на висящо производство след изтичането на този срок намира за недопустимо. Посочено е, че в исковата молба не са изложени доводи във връзка с кворума и мнозинството при приемане на атакуваните решения, поради което тяхното 3 обсъждане е недопустимо. Наведен е довод, че искането за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията не съдържа реквизитите на инцидентен установителен иск, поради което законосъобразно не е било разгледано като такъв, както и че ненадлежното представителство на член-кооператор не води автоматично до опорочаване на решенията на общото събрание, а се взема предвид при определяне на кворума и мнозинството. Оспорен е и доводът за липсата на избрани председател и протоколчик на събранието, с възражението, че изборът им е установен както от ръкописния и машинописния варианти на водения протокол, така и от показанията на разпитания по делото свидетел. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Съгласно представения по делото протокол, на 6.02.2020 г. е проведено извънредно общо събрание на кооперация „Шуменска заря“, на което, според същия протокол, са присъствали 11 член-кооператори от всичките ù 19 членове. С 8 гласа „за“ и 3 гласа „против“ общото събрание е взело решение за освобождаване на дотогавашния председател П. Г. и за такъв е избрана Д.

Ж.. Събранието е било свикано при условията на чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК по искане на 1/3 от член-кооператорите, като според списъка на л. 37-38 от делото, образувано пред Шуменския районен съд, на 10.01.2020 г. лично срещу подпис са били поканени седем от тях, а през периода от 10.01. до 22.01.2020 г. - трима кооператори, които са установили това обстоятелство по същия начин. Установено е също, че съобразно чл. 20, ал. 2 от устава на кооперацията, на 17.01.2020 г. поканата е обнародвана в издавания от нея вестник „Шуменска заря“, с предписаното от закона съдържание.

Не се спори също, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че на общото събрание член-кооператорът М. Д. е била представлявана от Н. Д., за който е безспорно, че не е член на кооперацията.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което искът по чл. 58 от ЗК е отхвърлен, въззивният състав на Шуменския окръжен съд е споделил становището на районния съд за допустимост на иска, по съображения, основани на чл. 58, ал. 2 от ЗК, а именно, че искът може да се предяви от всеки член на кооперацията и към него могат да се присъединят и други нейни членове и да го поддържат дори ако той бъде оттеглен от ищеца. Изложил е, че предвид конститутивния характер на иска по чл. 58 от ЗК, потестативното право на отмяна на решенията на органите на кооперацията е предоставено на лицата, посочени в чл. 58, ал. 2 от ЗК, вкл. на всеки член-кооператор, както и че правото му да ги оспорва по исков ред не може да бъде отречено само поради това, че те засягат и лични права на освободения като председател кооператор, който също е легитимиран да ги 4 оспорва по този ред. По отношение оплакването за непроизнасяне по инцидентния установителен иск въззивният съд е изложил съображения, че такъв иск не е бил приет за разглеждане в първоинстанционното производство с определение на съда, поради което и с оглед т. 7, б. „а“ от TPОСГТК № 1/19.12.2013 г., по тълк.д. № 1/2013 г., доводът за нищожност на чл. 20, ал. 5 от Устава на кооперацията правилно е бил разгледан само като възражение. По съществото на това възражение, въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията съответства на редакцията на нормата на чл. 19 от ЗК преди изменението ù обн. в ДВ, бр.13 от 11.02.2003 г., а не на актуалната ù редакция, като кооперацията не е изпълнила задължението си по § 2 от п.з.р. на закона да съобрази устава си с неговите разпоредби. Изложил е съображения, че независимо от това по отношение упълномощаването на Н. Д. Д. да представлява член- кооператора М. И.а Д. за участие в общото събрание на кооперацията следва да се преценява с оглед актуалната редакция на чл. 19 от ЗК, а не на клаузата на чл.

25, ал. 2 от устава, с която норма пълномощното не е съобразено, поради което е „ненадлежно“. Независимо от това обаче, въззивният съд е приел, че това обстоятелство не се е отразило на валидността на взетите от общото събрание решения, тъй като и без гласа на този кооператор е налице предписаното от закона и устава мнозинство за тяхното приемане. По отношение довода на въззивника- касатор в настоящото производство, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по оплакването му, че общото събрание е проведено при липсата на законоустановения кворум, въззивният съд е изложил съображения, че той е преклудиран, тъй като е наведен едва с въззивната жалба, поради което не подлежи на обсъждане от съда, който при проверката относно законосъобразността на взетите от общото събрание решения е ограничен единствено до пороците, които са релевирани с исковата молба. Споделил е и становището на първоинстанционния съд за неоснователност на довода за допуснато нарушение на процедурата при провеждането на общото събрание, поради това, че на са избрани председател и секретар на събранието, като е приел, че изборът на такива е установен както от съставения протокол, така и от събраните по делото гласни доказателства. Въззивният съд се е произнесъл и по останалите инвокирани във въззивната жалба оплаквания, касаещи твърдяни нарушения, заявени с исковата молба, а именно : по чл. 16, ал. 1 in fine от ЗК, във връзка с чл. 20, ал. 5 от устава във връзка със задължението на управителния съвет за предоставяне на членовете-кооператори на достъп до подлежащите на обсъждане материали, чиято неоснователност е обосновал с липсата на доказателства, че такива материали са били изготвени; по довода за нарушаване на процедурата по свикване, тъй като не са били лично призовани всички кооператори, а само част от тях, който е намерил за неоснователен, с позоваване на чл. 20, ал. 1 от устава, който допуска поканата да бъде направена и чрез съобщение в районен или централен вестник, каквото е било обнародвано на 17.01.2020 г.; по довода за участие в общото събрание на 5 кооператори, които са прекратили членството си, чиято неоснователност е обоснована с представените по линия на обратното доказване писмени доказателства за наличието на членствени правоотношения и предвид липсата на доказателства за прекратяването им.