Решение № 2634 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2634 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110200345 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Г. А. Х. ЕГН ********** от град Костенец, ул.“Белмекен“ № 53 обжалва наказателно постановление № 25-4332-018437 от 24.07.2025г., издадено от

Д. Д. Д.-Началник сектор към СДВР, Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което е наложена: глоба от 50 лева и на водача са отнети десет точки - за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят жалбата. чрез процесуалния си представител поддържа

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 15.07.2025г., около 16:34 часа, жалбоподателят Г. А. Х. управлявал 1 лек автомобил”НИСАН ”, с рег.№ ***, собственост на М. Х. Б., в град София, по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“към ул.”Околовръстен път ”, без поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила. Полицейските служители В. П. Н. и И. Л.

М., които се движели със служебен автомобил забелязали жалбоподателя, който шофирал, без колан и предприели спирането му за проверка.В показанията си, свидетелите са категорични, че във всички случаи, при които водачът е без колан, първо възприемат визуално липсата на поставен такъв от полицейската кола и конкретния случай не е изключение – заявяват, че както водачът – жалбоподател, така и спътника му били без колани.Твърденията на свидетеля Б., че единствено той бил без колан, не и водачът Х. са повлияни от факта, че с жалбоподателя са познати, към момента на проверката пътували заедно, подчинени са на желанието нарушителят да бъде оневинен.Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, сочещи, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан към момента на проверката имат количествен превес и безспорно сочат извършване на нарушение, за което Г. А. Х. е бил привлечен към административнонаказателна отговорност .

За извършеното нарушение свидетелят Н. съставил АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В случая е налице административно нарушение.Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП –Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категориите М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато са в движение използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Нарушението е доказано от представените по делото писмени и гласни 2 доказателства/показанията на свидетелите Н. и М./.Съдът кредитира изцяло показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите Н. и М., които са обективни и непротиворечиви– същите сочат, че положените от тях подписи под съдържането на АУАН удостоверяват истинността на констатациите, които са записани, както и обясняват каква е практиката им в случаи като конкретния, а именно – първо да възприемат визуално, че водачът няма поставен обезопасителен колан и едва след това да го спрат.Съдът не кредитира като обективни дадените от свидетеля Б. показания в частта, в която твърди, че единствено той, но не и водачът Х. бил без обезопасителен колан, тъй като са повлияни от факта, че двамата са добри познати, а твърденията на останалите свидетели за това, че и жалбоподателят бил без колан имат количествен превес.

АНО правилно е квалифицирал извършеното от обективна и от субективна страна нарушение, за което е наложил наказание. На жалбоподателя е било наложено наказание в законоустановения фиксиран размер, съответстващ на степента на обществена опасност на извършеното нарушение -глобата е в размер, фиксиран от законодателя, и не може да бъде намалявана съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Ето защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от съда, безспорно се установява вмененото на жалбоподателя нарушение и НП следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4, вр.с ал.1 от ЗАНН, в полза на АНО следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 25-4332-018437 от 24.07.2025г., издадено от

Д. Д. Д.-Началник сектор към СДВР,

Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което на Г. А. Х. ЕГН ********** е наложена: глоба от 50 лева и на водача са отнети десет точки - за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 3 съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4