Определение № 604 от 28.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. София, 28.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500482 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „***“ № * срещу определение № 2711/11.02.2025 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което производството пред първоинстанционния съд е прекратено. В частната жалба се навежда довод, че макар и непрецизно формулиран ищец в титулната част на исковата молба, с оглед съдържанието й се разбира, че за защита са предявени права на самите етажни собственици. Твърди се и съдебната практика да не изисква конкретизиране имената на етажните собственици при отстояване на техни права пред съд, но дори и това да е необходимо в конкретния случай е застъпена теза за дължимо от съда съдействие за коригиране на възприетата нередовност. Първоинстанционният съд е упрекнат, че такова съдействие не е осигурил. Поддържа се и че управителят на етажната собственост притежава установена от закона представителна власт спрямо собственик на обект в сградата, а с оглед взето решение за упълномощаване от общото събрание на етажните собственици смята за налична представителна власт и по отношение на ответника – взискател в изпълнителното производство. Иска се определението да бъде отменено.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й.

Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искане на В. Т. В. при указание да представлява етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.

„***“ № *. Твърди се в рамките на изпълнително производство да е проведено изпълнение върху имот, идентифициран като включващ и общи части – покривни тераси на първо и 1 второ ниво на мезонет и покрива на самата сграда. Наведен е довод, че като общи части тези площи принадлежат на етажната собственост и е поискано да бъде установено този им статут и че не принадлежат на ответника С. Б. Б..

С определение от 10.02.2025 г. при позоваване на нормата на чл. 440 ГПК съдът е указал конституиране на надлежните ответници.

С уточнителна молба вх. № 16600/11.02.2025 г. е поискано искът да се счита предявен срещу Т. Й. С. – длъжник в изпълнителното производство, и „Стил 2007“ ЕООД – взискател в изпълнителното производство.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд приема, че с оглед нормата на чл. 26 ал. 2 ГПК етажната собственост не е активно легитимирана да предяви иск досежно права, принадлежащи на собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като такава възможност не е утвърдена със закон.

Жалбата е основателна.

Нормата на чл. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) придава на термина „етажна собственост“ значение на режим на управление на отношенията, произтичащи от конструктивна свързаност на обособени имоти, които принадлежат на различни правни субекти. Аналогично е регламентирано съдържанието и в едноименния раздел IV.Етажна собственост от Закона за собствеността. Разликата произтича от броя на самостоятелните обекти (чл. 3 ЗУЕС). Законът не признава правосубектност на етажната собственост. Съгласно чл. 27 ал. 1 ГПК обаче правосубектността е принципно утвърдена предпоставка за придобиване качеството страна в съдебен процес. Затова и етажната собственост, каквото формирование в титулната част на исковата молба е посочено за ищец, не е надлежна страна в исковия процес.

При все това обаче процесуалната легитимация произтича от описание на предявеното за защита право. Както отчита и първоинстанционният съд предмет на търсената защита са права на собствениците на самостоятелни обекти в сграда под режима на етажната собственост, което определя именно тях като надлежната страна в съдебното производство. Нормата на чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК предписва конкретизация на лицата, чиито права се отстояват в процеса. Това е наложително за обезпечаване приключване на спора с обвързващата сила на очакваното решение, ограничена до идентифицираните с него страни (арг. от чл. 298 ал. 1 ГПК).

Режимът на етажната собственост се отклонява от принципно утвърденото диспозитивно начало, доколкото представляващият етажната собственост не се нуждае от нарочно овластяване в хипотезата на чл. 23 ал. 4 изр. първо ЗУЕС, а следващото изречение го овластява да обвърже с действията си освен изрично изразилите воля за упълномощаване, така също и дезинтересиралите се от този въпрос, а дори и евентуално противопоставило се на инициативата малцинство от етажни собственици. Следователно волята на конкретен правен субект не се явява предпоставка за участие в съдебното производство по въпрос, 2 касаещ общи части под режима на етажна собственост. Водеща е конструктивната връзка на самостоятелен обект на правото на собственост с конкретна сграда. При това положение активната легитимация на ищците по делото е изводима от индивидуализираната сграда.

Всички лица, освен етажен собственик, срещу когото е предявена претенцията, придобиват качеството ищец. Следователно притежанието на самостоятелен обект в сградата води до определяемост на етажните собственици – надлежната страна в процеса.

Нормата на чл. 23 ал. 4 изр. първо ЗУЕС утвърждава на представляващия етажната собственост процесуална представителна власт спрямо член на общността по предметно очертани спорове. Следващото изречение признава процесуална представителна власт и спрямо трети на общността лица, но при наличие на изрично упълномощаване в контекста на чл. 32 т. 5 ГПК. Видно и от титулната част на исковата молба инициаторът на процеса в случая действа не от свое, а от чуждо име, поради което и правилото на чл. 26 ал. 2 ГПК е неприложимо.

Правото на ищеца да потърси защита на твърдяно свое право обаче го ангажира и да поеме отговорност за разноските, ако се окаже, че правото не съществува. Затова и макар описанието на сградата под режима на етажна собственост да позволява идентификация надлежната страна при уважаване на претенцията, за гарантиране правата на ответника наложително е идентифициране на етажните собственици при посочване и на самостоятелния обект, чието притежание ги легитимира да участват в производството, за да се осигури и очакваната от закона пълна индивидуализация на ищците. Нормата на чл. 7 ал.

1 ГПК ангажира съда служебно да следи за надлежното извършване на процесуалните действия, каквото се явява и предявяването на иск. Съгласно чл. 129 ал. 2 ГПК съдът дължи и съдействие на страната при несъответствие на процесуалното действие с формалните изисквания за надлежното му упражняване.

Доколкото в случая не се установява да е оказано дължимото съдействие за конкретизация на ищците в производството – етажните собственици, няма предвидена от закона причина да бъде отказано разглеждането на предявения иск. Ето защо обжалваният акт следва да бъде отменен.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2711/11.02.2025 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав.

Връща делото на същия състав за изпълнение на дадените указания по движение на делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4