Разпореждане № 58002 от 28.06.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58002 гр. София, 28.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно гражданско дело № 20211110170754 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 105495/10.12.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. В. П., ЕГН **********, за суми, представляващи регресни суброгационни вземания на „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на поръчител на длъжника по Договор за паричен заем № 3817438/27.04.2020г., изплатил в полза на заемодателя "Изи асет мениджмънт" АД задълженията на заемателя по договора за кредит, които регресни вземания са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.03.2021г. към Рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020г.

Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 27.04.2020г. между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, а именно възнаграждение за предоставеното обезпечение, което също е предмет на договора за цесия.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД и прехвърлени на заявителя вземания за главница, възнаградителна и законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, сключен между "Изи асет мениджмънт" АД и длъжника, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: за сумата от 210.00 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 36.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит.

В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които кредиторът основава претенциите си.

Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски 1 кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора възникват в правната сфера на "Изи асет мениджмънт" АД. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство потребителят- длъжник се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно договора за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е в размер на 46.26 %. При съобразяване на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит, при това с приоритет пред вземанията по договора за паричен заем, и независимо дали длъжникът е изправен или не, съдът намира, че с уговарянето на процесното възнаграждение по същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клаузапоради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление, както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство, имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства, както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава потребителски характер по смисъла на цитираните закони.

Претендираните от заявителя „разходи и такси“ във връзка с уведомяване на длъжника и опити за извънсъдебно събиране на вземанията съставляват по своята правна същност такса за управление на кредита, каквато на кредитора по аргумент от императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Аргумент за недействителност на клаузите, предвиждащи дължимост на подобни „такси“, е и обстоятелството, че по същество чрез тях се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във връзка с допуснато от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му задължение, а съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В подкрепа на съжденията в 2 този смисъл е обстоятелството, че въпросната „такса“ е уговорена в отнапред фиксиран размер от 9.00 лева, като се дължи с наслагване- с изтичането на нов 30- дневен срок на неизпълнение (т. е. независимо дали фактически през този период са предприети конкретни действия, насочени към събиране на просрочените вземания), въпреки че правно и житейски немислимо е заемодателят да има яснота относно конкретния размер на разходите, които би сторил в случай на допуснато от конкретния длъжник неизпълнение. Нещо повече, дължимостта на „такси“ предполага предоставена услуга от страна на носителя на вземането за тези такси, каквато в случай на събиране на вземанията си от длъжника заемодателят не предоставя. Напротив, касае се за дейност изцяло в защита на собствените му интерес и имущество.

При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 105495/10.12.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. В. П., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми: за сумата от 210.00 левавъзнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2020г., както и за сумата от 36.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията по Договор за паричен заем № 3817438/27.04.2020г. , сключен между длъжника и "Изи асет мениджмънт" АД.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3