Решение № 4875 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4875 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513473 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20176381 от 24.08.2021г., постановено по гр.дело №10698/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е осъдена "У.Б." АД, с ЕИК ******* да заплати на Р. Х. И., с ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2753 евро, представляваща заплатена без основание сума, изразяваща се в разлика между дължимата и заплатена от Р. Х. И. възнаградителна лихва по договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. за периода 20.08.2018г. – 20.02.2020г. вкл. , частичен иск от вземане в общ размер – 2793.84 евро, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020г., до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 915.32 лв., представляващи съдебни разноски по производството. С решението е осъдена "У.Б." АД, с ЕИК ******* да заплати на адв.К.. П. К.от АК- Шумен, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 599.22 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Х. И. по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "У.Б." АД, чрез процесуален представител адв.Е.О., с която се обжалва изцяло решение №20176381 от 24.08.2021г., постановено по гр.дело №10698/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2753 евро, представляваща заплатена без основание сума, изразяваща се в разлика между дължимата и заплатена от Р. Х. И. възнаградителна лихва по договор за 1 банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. за периода 20.08.2018г. – 20.02.2020г. вкл., частичен иск от вземане в общ размер – 2793.84 евро, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020г., до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата от 915.32 лв., представляващи направени от ищцата разноски по делото. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към правилното решаване на спора, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт . Твърди се, че първостепенният съд неправилно е приел, че т.11.1.3 от "Условия за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. " е неравноправна клауза и като такава е нищожна. Поддържа се, че за процесния период - 20.08.2018г. – 20.02.2020г. вкл. клаузата на т.11.1.3 не е прилагана при определянето на размера на възнаградителната лихва, поради което липсва основание съдът да прави извод за неравнопоставеност на сочената разпоредба, съответно, че част от начислените възнаградителни лихва за периода са недължими.

Сочи се, че за процесния период банката е начислявала по сключения от ищцата договор за банков кредит размера на анюитетните вноски при минимален фиксиран лихвен процент, уговорен в чл.4а от договора за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г., в размер на 6.75 %, който не е променян, поради което няма надвнесени от ищцата суми за възнаградителна лихва, подлежащи на връщане. Излага се още, че съдът при формиране на своя краен извод за основателност на исковата претенция не е отчел факта, че в сключения между страните договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г., както и в приложимите към него Общи условия няма уговорена клауза, съгласно която да е постигната уговорка за автоматична промяна на лихвения индекс при всяко увеличения/намаление на EURIBOR с повече от 1.00%. Твърди се, че Базовият лихвен процент /в който влиза и EURIBOR/ се определя едностранно от Управителния съвет на банката или от оторизирани от него за това органи /чл.10.3 от Общите условия/, като в конкретния случай и за процесния период по делото няма ангажирани доказателства да е била извършена от банката такава промяна на Базовия лихвен процент /БЛП/. Сочи се още, че нито в сключения между страните договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. , нито и в приложимите към него Общи условия няма уговорена клауза, че БЛП се състои само от един елемент – EURIBOR, в който смисъл са твърденията на ищцата, които са възприети от съда. По делото са налице доказателства, че за исковия период - 20.08.2018г. – 20.02.2020г. вкл. банката е прилагала единствено фиксирания годишен лихвен процент /ГЛП/ от 6.75 %, който е договорен между страните в чл.4.1.а от договора. В тази връзка се излага, че получените от банката суми за лихва за исковия период са дадени на договорно основание, няма надплатени такива над уговорените в погасителния план и над сумите за лихва при ГЛП към датата на подписване на договора, респективно не е налице неоснователно обогатяване. Поддържа се още и релевираното възражение за погасяване на претендираното вземане по давност, като се твърди, че е направено своевременно с подадения отговор на исковата молба. С оглед на горните аргументи и допълнително изложени такива в писмена защита моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание представя списък по чл.80 ГПК за претендирани разноски, направени пред въззивната инстанция.

2

Въззиваемата страна – ищца по делото - Р. Х. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. К., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ответника.

Наведени са доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел за неравноправна и като такава за нищожна клаузата на чл.11.1.3 от "Условия за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по банков кредит", като за конкретния случай и за процесния период противно на твърденията, изложени във въззивната жалба, банката е прилагала сочената разпоредба на т.11.1.3, на която се е позовала, за да поддържа лихвата в първоначалния уговорен размер и да включи като лихвоопределящ елемент "премията". Поддържа се още, че БЛП е дефиниран в т.10.3 от "Условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити", като е посочено, че той се съизмерява единствено с едномесечния индекс EURIBOR два работни дни преди първия работен ден на месеца, към който се прибавя и твърда надбавка, така както е уговорено в чл.4а от сключения между страните договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г., която разпоредба банката не е приложила при определяне на размера на дължимата от ищцата възнаградителна лихва за исковия период. Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба, че за процесния период банката е прилагала договорения минимален и/или фиксиран лихвен процент в размер на 6,75%. Твърди се, че в чл.4 от сключения между страните договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. не е уговорен минимален и/или фиксиран ГЛП. Напротив - в сочената разпоредба е регламентиран реда, начина и формулата, по която се изчислява ГЛП, който се формира от сбора на БЛП /в случая месечния EURIBOR/ и надбавка към него в размер на 2.593%.

Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че за процесния период банката не е приложила тази методология при изчисляване на размера на ГЛП. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експретиза се установява, че за исковия период - 20.08.2018г. – 20.02.2020г. вкл. месечният EURIBOR е намалял драстично, което е имало за последица и намаляването на ГЛП по кредита. Предвид на този факт и за да се избягне намаляването на ГЛП, банката въвежда понятието "премия" и "замразява" стойността на месечния EURIBOR. Твърди се, че съгласно действащите към датата на подписване Общи условия към договора за кредит ищцата като кредитополучател се е съгласила единствено банката едностранно да променя БЛП /в случая месечния EURIBOR/, но не и да променя реда, начина и формулата, по която се изчислява ГЛП. В тази връзка се излага, че от доказателствата по делото се установява недобросъвестно поведение на банката едностранно да променя без наличие на основание на съществена клауза от сключения договор за банков кредит, отнасяща се до определяне размера на дължимата лихва, което поведение на банката е в нарушение на нормите на ЗЗП, предвид на което заплатената от ищцата за исковия период - 20.08.2018г. – 20.02.2020г. вкл. възнаградителна лихва в размер на от 4084.77 евро, се явява завишена, като дължимата такава, съобразно договореното в чл.4 от договора, е изчислена от експерта-счетоводителя в размер на сумата от 1331.75 евро, т.е. банката е получила без основание сумата от 2 753.02 евро, която е осъдена да върне. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗАдв. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, което да се изплати на адв.К. К., в размер, определен съобразно 3 чл.36, ал.2 от ЗАдв.. В съдебно заседание представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Р. Х. И., с ЕГН **********, срещу "У.Б." АД, с ЕИК ******* иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2753 евро /допуснато е увеличение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК/, частичен иск от вземане в общ заявен размер от 2793.84 евро, която сума представлява платени без основание суми за възнаградителна лихва по договор за банков кредит №TR70769425/12.11.2007г. през периода от 20.08.2018г.-20.02.2020г. вкл..

С оглед предмета на въззивната жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2753 евро, представляваща заплатена без основание сума, изразяваща се в разлика между дължимата и заплатена от Р. Х. И. възнаградителна лихва по договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. за периода 20.08.2018г.-20.02.2020г. вкл., частичен иск от вземане в общ размер – 2793.84 евро, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020г., до окончателното плащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит №TR70769425 от 12.11.2007г. , съгласно който "У.Б." АД е отпуснала на кредитополучателя - Р. Х. И. кредит в размер на 93000.00 евро за покупка на жилище, по който кредитополучателят се е задължил да върне чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от датата на усвояване до 20.11.2042г., включващи и дължимата лихва по т.4 и таксите и комисионните по т.5 от договора. Според т.11.1 за ползвания кредит се заплащат лихви, изчислявани при годишна база – 360/360 дни анюитетни вноски, каквато вноска страните са уговорили, както следва: 1) БЛП и надбавка към него определени в размер по т.4.1а от договара, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4.157 %, а надбавката е 2.593 %, т.е. ГЛП е 6.75 %. Според т.11.1.3 от договора кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера н а ГЛП по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера. Към договора са представени и Общи условия, наименовани като Условия по кредити на физически лица - ипотечни кредити на "У.Б." АД, неразделна част от договора, които са предадени на ищцата при сключване на договора за банков кредит.