Решение № 939 от 03.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 959/2025
- Вид
- Решение № 939
- Подписан
- 03.07.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 939 гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500959 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД , чрез юрисконсулт И. К., насочена против Решение 67/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 5230/2022 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която предявеният от Е. Г. С. от гр.София против въззивника иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е уважен в над сумата от 4 000 лв. до присъдената такава от 15 000 лв.
В останалата му уважителна част, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата-ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 7 389,90 лв., както и в отхвърлителна му част над уважения размер до претендираните 26 000 лв. първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила, респ. – не е предмет на настоящето въззивно производство.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – КЗ, вкл. и на ЗЗД в нормата му на чл.52, както и поради необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора постанови отхвърляне на предявения осъдителен иск в частта му над сумата от 4 000 лв.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на доводите, развити в нея.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ответник не е взело становище по жалбата.
В тази жалба също се правят оплаквания за неправилност на
1
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му уважителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата-ищца за имуществени вреди в размер на 7 389,90 лв., както и обезщетение за неимуществени такива в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Е. Г. С. срещу ЗК“Лев инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата - Г. М. Г. и застрахователя въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззиваематаищца неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента Г. Г., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани самостоятелни автотехническа и медицинска експертизи /последната е дало основно и допълнително заключение/, при чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:
Неоспорените от страните писмени доказателства, както и неоспорената съдебноавтотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 10.05.2021 г. около 15:30 ч., а именно: на посочените дата и час л.а.
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***, управляван от третото лице помагач Г. Г. се е движел по ул.“Бойчо Бойчев“ в гр.София в лявата пътна лента в посока от кв.Горна баня към ул.Суходолска със скорост от 90 км/ч. Приближавайки се към кръстовището с ул.“Президент Линкълн“ в неговото направление светофарната уредба е светела с червен сигнал. Въпреки това водачът на автомобила е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, като навлязъл в кръстовището и последователно между управлявания от него автомобил последвали странични, приплъзващи се удали с насрещно движещи се три автомобила, след което продължил движението си в дясната пътна лента в първоначалната му посока, застигнал л.а.м.“Мерседес“ и го ударил в лявата му странична част, приплъзващо, след което застигнал и л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № *** управляван от въззиваемата и го ударил. Ударът настъпил между предната част на автомобила „Паджеро“ /челно/ и задната част на автомобила „Хонда“. Ударът е бил ексцентричен и л.а. „Хонда ЦРВ“ се отклонил в дясно и напуснал платното за движение.
Автотехническата експертиза е категорична, че към момента на настъпване на сблъсъка между двата автомобила Е. С. е била с поставен обезопасителен колан.
При съобразяване на горните факти във връзка със спорния въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените от въззиваемата неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие получените 2 телесни увреждания, въззивната инстанция взе предвид и следното:
Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението.
Решаващият състав счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за причинени телесни увреждания на въззиваемата за такива обстоятелства следва да се съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието, характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или тР. загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От ангажираните пред първоинстанционния съд за установяване на горните релевантни обстоятелства настоящата инстанция намира, че следва да кредитира допълнителното заключение на изслушаната съдебно-медицинска, което е изготвено въз основа на пълен анализ на наличната медицинска документация както касателно конкретния пътен инцидент, така и на данните от представената документация от НЗОК, касаещи здравословното състояние на въззивницата преди него, вкл. личния й преглед.
Така според експертизите в резултат на процесното ПТП въззиваемата е получила травма на шийната част на гръбначния стълб, травма на дясна раменна става с клинично изявени болки и ограничени движения на ръката в кР.та им фаза, изостряне на съществуващ вече дегенеративно-дистрофичен процес в структурите на дясната раменна става, както и повърхностна травма на главата.
Първоначално назначеното лечение за тези травми е включвало носенето на ортезна яка, физиотерапия и медикаментозно лечение, т.к. пострадалата не е получила тежки травматични увреждания, които да налагат хоспитализацията й за наблюдение, диагностично уточнение и лечени в стационарни условия.
В последствие състоянието на въззивницата се е влошило, като същата е започнала да се оплаква от дискомфорт в шията, изтръпване на пръстите на дясната ръка с интермитентен характер, болки в шийната част, двустранно паравертебрално.
Допълнителната експертиза свързва влошаването на състоянието на въззиваемата не само с последиците от т.нар. „камшичен удар“, който е преживяла в резултат на процесното ПТП, но и на съществуващата преди това и констатирана многократно при прегледите й от преди инцидента /с давност 2013 г./ увреждане на междупрешменните дискове в шийния 3 отдел с радикулопатия. Сочи, че след определена възраст в шийната част на гръбначния стълб започав постепенно развитие на дегенеративно дистрофични промени в прешлените, вследствие на което се стига до дразнене и компресия на нервни структури в тази зона и оплаквания от скованост, болезненост, изтръпвания с постоянен или интермитентен характер. Тези симптоми и оплаквания могат да станат по-осезаеми и неприятни, особено след травма в тази зона, продължителна статична или еднообразна позиция на главата и др.
На база на изложеното вещите лица невролог и ортопед травматолог заключават, че оплакванията на въззиваемата след травмата от процесното ПТП се дължат на съществуващ преди това дегенеративно-дисктрофичен процес в шийната област на гръбначния стълб, които са се усилили и са станали по-осезаеми след ПТП-то.
Като изцяло възприема този извод решаващият състав приема, че извършеното оперативно лечение на въззививаемата през м.септември 2021 г. в „Спортклиник Еуровита“ЕООД, изразяващо се в артроскопия на дясно рамо, дебриман и субакромиална декомпресия се е наложило в равна степен от предходно установеното й заболяване /увреждане на междупрешменните дискове в шийния отдел с радикулопатия/ и процесния пътен инцидент, който е обострил и задълбочил същото в следствие на понесения от С. при удара между двата автомобила „камшичен удар“.
Експертите сочат, че не са установили ексцес по отношение отразените телесни увреди, като последните се изразяват в лека до средна болка в шията и дискомфорт, както и болки в дясната раменна става в кР.та фаза на извършване на движения с дясната ръка.