Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 146 от 26.07.2023, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 288/2023
Вид
Определение № 146
Подписан
26.07.2023
В сила
27.09.2023
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.197 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27, ал.2, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.56, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.105, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 · Кодекс за социално осигуряване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер година

26.07.2023 град

Кърджали

Кърджалийският административен съд състав

На

26.07. година

2023

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР

АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов административно дело номер

288 по описа за

2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 – чл.202 от Административно процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.

Образувано е по жалба от А.А.Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес - ***, подадена чрез адв.Д.И. от АК – ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа - ***, против Разпореждане №2113-08-344#4 от 30.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-344 от 15.03.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от жалбоподателката А.А.Ш. от ***.

Жалбоподателката А.А.Ш. заявява в жалбата, че на основание чл.197 и сл. от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Разпореждане №2113-08-344#4 от 30.06.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението на А.А.Ш., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. Сочи, че за да достигне до този извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане №2113-08-811#8 от 19.08.2022 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага довод, че на основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Развива довод, че от съществено значение било обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2113-08-811#8 от 19.08.2022 год., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица и че разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо и че така, въпросът, дали жалбоподателката А.А.Ш. има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, не бил решен и не била налице абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Твърди, че административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано и че по това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. Според жалбоподателката, в този смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен, като се сочи съдебна практика в този смисъл. С оглед това, жалбоподателката счита че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно - липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като сочи, че съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, но че в случая административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя, представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Счита, че това е така, тъй като се касаело за индивидуален административен акт, с който, както вече било посочено, не се признават права, а напротив – отказват се, поради което не можело да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. С оглед на гореизложеното счита, че като е прекратил производството по заявление с Вх.№2113-08-344 от 15.03.2023 год., административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да му бъде върната за разглеждане на заявлението по същество. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Разпореждане №2113-08-344#4 от 30.06.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението на жалбоподателката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-344/15.03.2023 год., като неправилно и незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на административния орган за продължаване на административно производствените действия във връзка с това заявление. С жалбата моли да бъдат присъдите направените от жалбоподателката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване”/„ПО”/ при ТП на НОИ - град Кърджали, чрез когото е подадена жалбата, е изпратил на АдмС – Кърджали окомплектованата преписка по издаване на оспорения акт със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-303#2 от 21.07.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали. Към съпроводителното писмо и преписката е представено и писмено становище от ответника, чрез пълномощника му – ст.юрисконсулт З. Б., в което заявява, че счита депозираната пред Административен съд - Кърджали жалба за неоснователна и като такава, моли съда да я остави без уважение. В становището излага подробни съображения и аргументи в подкрепа на оспореното разпореждане, като с оглед на същите, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А.А.Ш., подадена срещу

Разпореждане №2113-08-344#4 от 30.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е оставено без разглеждане, като недопустимо, заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-344 от 15.03.2023 год. и производството по същото е прекратено. В становището моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV – чл.197 и следв. от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.197 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му.

В настоящия случай, в оспореното разпореждане също изрично е указано, че то може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от АПК, чрез ТП на НОИ – град Кърджали, пред Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от получаването му. Видно от извършеното отбелязване под съдържанието на същото, разпореждането е получено от пълномощник на жалбоподателката – адв.Д.И., срещу подпис, на датата 07.07.2023 год./л.15, стр.2/. Жалбата против това разпореждане е подадена чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 19.07.2023 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-303 от същата дата, видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.7/. От това следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден сред получаване на разпореждането от пълномощника на жалбоподателката, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, което е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, производството по което заявление е прекратено с оспореното разпореждане и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От документите, съдържащи се в пенсионното досие на А.А.Ш. и приложени към изпратената в съда преписка е видно, че по повод на подадено от жалбоподателката А.А.Ш. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-811 от 30.05.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.34-л.35/, е издадено Разпореждане №2113-08-811#8 от 19.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали/л.25/, с което, на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, на А.А.Ш. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е посочил, че заявителката Ш. няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, като е приел, че същата има 13 години, 10 месеца и 12 дни действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст й е отказана. Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, обр.24, с баркод

*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.26/, Разпореждането с №2113-08-811#8 от 19.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е получено на адреса на жалбоподателката в ***, на датата 09.09.2022 год. Това Разпореждане №2113-08-811#8 от 19.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок от получаването му, поради което е влязло в законна сила на 11.10.2023 год./датата 09.10.2022 год. е била неприсъствен ден – неделя /.

Впоследствие, жалбоподателката

А.А.Ш. от ***, е подала ново заявление, обр.УП-1, чрез упълномощено лице - адв.Д.Е.И., постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-344 от 15.03.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.20-л.21/, с което отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/. Към това ново заявление, от страна на жалбоподателката Ш. не са били представени никакви нови документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж, като в същото, в опис на приложените документи са описани документи, представени с предходното заявление, вкл. посочено е и издаденото предходно Разпореждане №2113-08-811#8 от 19.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали.

По повод това подадено повторно заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, е издадено и обжалваното Разпореждане №2113-08-344#4 от 30.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, това повторно заявление за отпускане на пенсия за ОСВ с Вх.№2113-08-344 от 15.03.2023 год., е оставено без разглеждане и е прекратено производството по същото. В мотивите към разпореждане са описани посочените по-горе факти и обстоятелства, касаещи предходно подаденото от А.А.Ш. заявление да отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към разпореждането е посочено също, че с ново заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-344/15.03.2023 год., А.А.Ш. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не прилага нови документи за положен осигурителен стаж и следователно, не са налице никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия. Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че към новото искане с Вх.№2113-08-344/15.03.2023 год. за повторна преценка относно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението на А.А.Ш. е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни.