Решение № 21 от 06.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Разлог, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20231240200366 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. С НП №*/20.01.2023 г., издадено от Нк РУ в ОДМВР-Б., РУ- Р., на М.А.К., ЕГН*, с адрес с.О., о.Б., на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лева за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят М.А.К., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП.

В ОСЗ жалбоподателят не се явява. За него се явява упълномощен представител адв. М., който иска да бъде отменено атакуваното НП. Претендират се сторените разноски за заплатено адв. възнаграждение. В писмена защита се развиват подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

АНО не изпраща представител. С придружителното писмо, с което е депозирана жалбата в съда, се прави искане обжалваното НП да бъде потвърдено. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, представител не се явява.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни док-ства при условията на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 19.11.2022 г. в 23:25 ч. в с.О., по у.„Б.и.“, в посока на движение към „Д.“, в района на център – с.О., св. М.Ю.А. – актосъставител, и в присъствието на св. М.Ш., е установил при осъществяване на служ. си задължения, че жалбоподателят като водач управлява л.а. марка и модел „М.П.“ с рег. №*, собственост на Ц.Я.И. от г.И., с концентрация на алкохол в кръвта 1,27 на хиляда, установено от протокол на хим. експертиза №*/23.11.2022 г. по описа на С-р „НТЛ“ при ОДМВР-Б.. При извършената проверка е установено още, че водачът К. управлява описаното МПС, на което на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП от 30.08.2017 г. е прекратена регистрацията и не е представено на техн. преглед.

Въз основа на лично възприетото, св. М.Ю.А. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВРБ., РУ-Р., съставил АУАН */20.11.2022 г. за констатираните нарушения.

1

Актът бил връчен лично на жалбоподателя с/у подпис, като последният не се възползвал от правото си на възражение.

При пълна идентичност на описаното нарушение, на 20.01.2023 г. е издадено обжалваното НП от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., упълномощен с */02.12.2021 г. на Министъра на ВР, с което на жалбоподателя на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лева за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите М.Ю.А. и М.Ш., които са последователни, еднопосочни и информативни, както и от събраните по делото писмени док-ства, приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло. Впрочем, фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата с/у НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.

При извършената служ. проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл, противно на защитните оплаквания, съдът не съзира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено м/у фактическо и юрид. обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Събраните гласни и писмени док-ства потвърждават, че жалбоподателят К. от обективна страна е осъществил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, управлявайки процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини: За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №* от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях е, че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи 2 на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. Според отразеното в масивите на МВР /л.120/ се установява, че л.а., управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила, респ. неговите н-ци, доколкото същият е починал на *, а н-ците не са пререгистрирали въпросното МПС. В случая, вмененото на жалбоподателя деяние е за управление на МПС при прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, а не на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, като според втората разпоредба служебно се прекратява регистрацията на регистрирано ППС в случаите, когато собственикът е починал и в 6месечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Следователно, релевантно за настоящия казус е, че при извършеното служ. прекратяване на регистрацията, което е на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, НО не е изпълнил задължението си да уведоми собственика, респ. н-ците за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, да изиска и получи рег. табели.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния хар-р на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с разпоредбата на чл.143, ал.15 от Закона, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят К. не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява адм. нарушение. Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани док-ства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени в тази му част.

Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.147, ал.1 отЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключване на ППС на поделенията на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

В случая се установява с разпита на свидетеля М.А., че при извършената процесна проверка, управляваният от жалбоподателя л. а. марка и модел "М.П." не е имал документ за преминат техн. преглед/удостоверение/, респ. е управляван без да е преминал такъв преглед и се движи по пътищата на страната към този момент в нарушение на чл.147, ал. 1 отЗДвП.

Наред с това обаче, от приложената справка от ЦБ КАТ, на л.11 от материалите по делото се доказва, че управляваното от жалбоподателя МПС на процесната дата не е било негова собственост. При тези док-ства и доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 отЗДвП, предвижда именно и само задължение за собствениците на автомобили за обезпечат преминаването на техн. преглед на собствените си ПС, то съдът се намира, че не може да се използва адм. нак. отговорност на жалбоподателя за това бездействие на собственика за процесното МПС.

Всичко в този контекст е и приложената санкционна разпоредба на чл.185 отЗДвП, която предвижда налагането на санкция "Глоба" от 20.00 лв., именно и само на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представя в определения срок ПС за 3 техн. преглед, каквото субект в казуса не се доказа, че е жалбоподателя М.К..

При така установеното, съдът се намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.147, ал.1 отЗДвП, то липсват каквито и да било док-ства за това, действието да е напълно от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Липсата на вина изключва адм. нак. отговорност и постепенно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение не е виновно извършено. Ето защо и в тази му част НП се явява недоказано и материално незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени и в тази му част досежно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

При този изход на делото – отмяна на НП на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Процесуалният му представител е представил договор за правна защита и съдействие /л.130/, в който е посочено, че договореното възнаграждение е 1`650.00 лева /843.70 €/, представя и списък с разноски. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по отношение на адв. хонорар. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, въпреки неговата продължителност – провеждани са няколко съд. заседания, от които обаче само в едно в две от тях са извършвани процесуални действия, ч/з разпита на свидетели и приобщаване на писмени док-ства, следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя направени разноски малко над минималния размер, а именно 684.50 лева, за адв. възнаграждение.