Определение № 1801 от 18.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1801 гр. София, 17.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501365 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Инициирано е с ЧЖ от адв. М. Е.-Т. – пълномощник на Б. Д., Б. Д. и Л.

Д.а срещу определение №3608/13.03.2024г., постановено по гр.д.

№2141/2024г. по описа на СГС. Съдържа обстойни доводи за неправилност на същото, изведени от ТР №1 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС и от ТР №1 от 04.01.201г. на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателите, искът им за прогласяване на нищожност на два протокола за замени, касаещи процесния недвижим имот с идентификатор *** е допустим, тъй като могат да получат пълна защита само, ако тази нищожност бъде обявена със самостоятелен съдебен акт. Считат, че последният формира сила на пресъдено нещо, а не мотивите на съдебното решение по гр.д. №10929/2019г. по описа на СГС, образувано по ИМ на Българската академия на науките, която е предявила отрицателен установителен иск срещу тях. Поддържат, че искът им по настоящото дело е за две преюдициални правоотношения, които следва да бъдат разрешени в самостоятелно производство. Ето защо, искат да бъде отменено обжалваното определение, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Съдът констатира, че ЧЖ е депозирана в срок, от страната имаща правен интерес да обжалва и срещу подлежащо на обжалване определение, с оглед преграждащия производството характер на същото. Ето защо е допустима. Тя е и редовна, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният състав намира, че частната жалба е неоснователна, поради следното :

С определение №3608/13.03.2024г. СГС е прекратил като недопустимо производството по гр.дело №2141/2024 г. по описа на СГС, образувано по искова молба с вх. № 20731/21.02.2024г., предявена от Б. Г. Д., ЕГН:

1

**********, Б. Д. Д., ЕГН: ********** и Л. С. М., ЕГН: ********** срещу Българската академия на науките и Националния институт по метеорология и хидрология. Предмет на тази ИМ са искове за прогласяване за нищожни на замени, извършени с Протокол от 06.03.1959г. за замяна на недвижими имоти и с Протокол от 10.04.1959г. за замяна на недвижими имоти между БАН и Институт по метеорология и хидрология при ХМС, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като сключени в нарушение на чл. 224 ЗЗД (редакция от 07.11.1952 г.) и чл. 15 от Правилника за държавните имоти (Приет с ПМС № 545 от 5.07.1952 г., обн., Изв., бр. 59 от 15.07.1952 г.,изм., бр. 23 от 19.03.1954 г.,бр. 80от4.10.1957г.,бр. 82 от 14.10.1958 г., бр. 66 от 18.08.1959 г., ДВ, бр. 99 от 20.12.1963 г., отм., бр. 79 от 14.10.1975 г., в сила от 1.11.1975 г.).

Преди настоящото дело е било образувано гр.д.№10929/2019г. по описа на СГС по ИМ на Българската академия на науките, с която е предявен отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че Б. Г. Д., Б.

Д. Д. и Л. С. М. (ищци в настоящото производство) не са собственици на реална част от ПИ с идентификатор ***, а именно на 7424 кв.м. от 8808 кв.м., представляващи площта на целия недвижим имот. Не е спорно, че в рамките на посоченото гражданско дело №10929/2019г. по описа на СГС, БАН се е позовало на придобиване на част от имота, за който Б. Г. Д., Б. Д. Д. и Л. С. М. твърдят, че притежават право на собственост, именно и по силата на замяна, извършена с Протокол от 06.03.1959г. и с Протокол от 10.04.1959г. за замяна на недвижими имоти.

В прекратителното си определение първоинстанционният съд е приел, че въпросът за нищожността на двата протокола за замяна, предмет на настоящото производство, подлежи на разглеждане във вече висящото исково производство с оглед наложеното с ТР №1/2020г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС задължение за съда, разглеждащ гр.д.

№10929/2019г. по описа на СГС, да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Прието е, че доколкото двата протокола са представени в производството по гр.д.№10929/2019г. по описа на СГС, и БАН и Националният институт по метеорология и хидрология се позовават именно на тях за отричане на претендираното от настоящите ищци право на собственост, съдът дължи произнасяне в мотивите по отношение на тази нищожност. В исковата молба по гр.д.№10929/2019г. по описа на СГС изрично се твърди, че БАН основава правото си на собственост по отношение на част от имота, за който настоящите ищци, претендират също наличие на право на собственост, на замяна извършена с двата Протокола.

Въззивният състав споделя възприетото от СГС, че за да се установи, че Б. Г. Д., Б. Д. Д. и Л. С. М. - Д. не са собственици на имота, респ. да се установят правата, заявени от БАН, които обосновават активната й легитимация по гр.д.№10929/2019г. по описа на СГС, следва да има произнасяне по валидността на извършените замени, но след преценка дали те са сделки или са част от сложен фактически състав от предвиден в закона ред 2 за придобиване на право на собственост.

Заедно с това, фактите които ищците излагат в ИМ по настоящото дело, са фактите които са изложени и в ИМ по гр.д.№10929/2019г. по описа на СГС.

От същите следва да бъдат изведени и възраженията на ответниците по отрицателния установителен иск, предявен срещу тях, за които възражения е предвиден процесуалния ред по чл. 131 – 133 от ГПК. Обстоятелството, че ищците не са заявили определени възражения по горния ред и срок, не може да обоснове правен интерес от воденето на настоящото производство.

Идентично становище е възприето и в задължителната за съдилищата тълкувателна практика, намерила израз в ТР №5/2012 от 14 ноември 2012г. по тълк.д. №5/2012г. на ОСГТК на ВКС, което е за производството по чл. 193 от ГПК и възможността пропускането на срока за инициирането му да бъде преодоляна с по – късно заведено отделно производство по чл. 124, ал.4 от ГПК. Според възприетото в него, пропускането на срока по чл.193,ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес, в който е направен пропускът. ВКС застъпва, че ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК.

Апелативният съд счита, че идентични следва да са разсъжденията и в настоящия казус, с оглед зачитане на ефекта на преклузиите по чл. 131 – 133 от ГПК, настъпил в производството по гр.д. №10929/2019г. по описа на СГС.

Ответниците в това производство, респ. ищци в настоящото е следвало да изчерпят всичките си възражения в срока за отговор на ИМ по делото. Не е спорно, че срокът за този отговор е изтекъл, още повече че делото образувано преди четири години. Не е спорно, а е видно и от представеното копие на ИМ по гр.д. №10929/2019г. по описа на СГС, че заявените факти в нея кореспондират с фактите, изложени в ИМ по настоящото дело. Ето защо, е недопустимо настъпилата преклузия за формулиране на възражения по висящото дело, да бъде основание за предявяване на самостоятелни искове в ново производство. Както е прието и в ТР №5/2012 от 14 ноември 2012г. по тълк.д. №5/2012г. на ОСГТК на ВКС, противното становище ще обезмисли съществуването и прилагането на правилата за преклузиите в исковото производство.

По изложените съображения, определение №3608/13.03.2024г., постановено по гр.д. №2141/2024г. по описа на СГС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ с вх. №41754/10.04.2024г.(по описа на СГС) от адв. М. Е.-Т. – пълномощник на Б. Д., Б. Д. и Л. Д.а срещу определение №3608/13.03.2024г., постановено по гр.д. №2141/2024г. по описа на СГС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на ищците, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4