Решение № 102 от 05.12.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 332/2022
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.265, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. гр. Червен бряг, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200332 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по жалба от В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ......, подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, срещу Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПЛЗ4/11.11.2022 г. на Началника на РСПБЗН – Червен бряг при РДПБЗН – Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 5, т. 2 и чл. 34, ал. 2 от Наредба № 8121з-882/2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за МВР.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, излага доводи за допуснати процесуални нарушения и твърди, че обектът не представлявал „склад за яйца“, а склад за складова дейност, поради което според него няма съставомерно нарушение.
Жалбоподателя – редовно призован се явява лично и с адв. ....., която от името на доверителя си поддържа жалбата, като излага подробни съображениия за нейната обоснованост и основателност. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началник РСПБЗН Червен бряг, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Н.. Оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни аргументи за законосъобразността и правилността на наказателното постановление.
Представени бяха и писмени бележки с детайлна правна аргументация. Навежда доводи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.11.2022 г., а жалбата е подадена на 18.11.2022 г. – в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление № НП-ПБЗНПЛЗ-4/11.11.2022 г. на Началника на РСПБЗН – Червен бряг при РДПБЗН – Плевен.
Следователно жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е неоснователна.
АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал. 1 вр. чл.37, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
От фактическа страна: На 14.10.2022 г. служители на РСПБЗН – Червен бряг – инспектор „ДПК и ПД“ В. Г. В. и ..... – мл. разузнавач при РУ – Червен бряг, извършили проверка възложена с Разпореждане на прокурор от РП – Плевен по пр.пр. № 4993/2022 г. на производствено-складов обект, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „Златна мина“ № 3 – масивна двуетажна постройка, обозначена в устройствените и кадастралните документи като „складова база“.
При проверката контролните органи установили, че в сградата се извършва производствена и складова дейност, свързана с обработване на изделия, съхранение на материали и работа с машини и инструменти. В обекта работели служители, а помещението било използвано за стопанска дейност, подлежаща на задължителен противопожарен контрол.
Проверяващите поискали съответните документи по пожарна безопасност - инструкции, оценки, декларации, документи за годност на електрически уреди, планови схеми, протоколи от обучения и други документи по Наредба № 8121з-882/2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Никой от тези документи не е представен нито на място, нито впоследствие в дадения срок.
Служителите описали това в констативен протокол, като отбелязали, че обектът функционира в нарушение на правилата за пожарна безопасност; липсва документация, доказваща изпълнение на нормативните изисквания; обектът се използва като складова и производствена база, независимо от твърденията на собственика.
Въз основа на извършената проверка бил съставен АУАН, който надлежно бил връчен на жалбоподателя. В акта подробно са описани всички релевантни факти — характерът на обекта, вида на извършваната дейност, липсващата документация и конкретно нарушената правна норма.
Жалбоподателят е подал писмено възражение срещу акта на 19.10.2022 г., видно от 2 входящия печат в горната част на документа. Възражението съдържа твърдения, че сградата не представлявала склад за яйца, че проверяващият орган не бил компетентен и че липсвали основания за съставяне на акт, но не съдържа нито едно доказателство, което да опровергава констатациите на проверяващите. Същото е било разгледано от административнонаказващия орган, но предвид липсата на фактически и правни основания за уважаването му, органът правилно е преминал към издаване на наказателното постановление.
С оглед на изложеното наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
Съдът кредитира изцяло показанията на проверяващите като логични, вътрешно непротиворечиви и в пълно съответствие с писмените документи; констативния протокол, съдържащ ясни и конкретни данни относно констатираните нарушения; приложените скица, нотариален акт и документи за предназначение на обекта, които без съмнение доказват, че сградата е складово-производствена база, попадаща в обхвата на противопожарния контрол; писмените бележки на административния орган, които детайлно и юридически издържано обосновават приложението на Наредба № 8121з-882/2014 г.
За разлика от това, доводите в жалбата и във възражението срещу АУАН са общи, декларативни и напълно неподкрепени с доказателства. Те нито опровергават изводите на проверяващите, нито поставят под съмнение установената фактическа обстановка.
Нито за момент не възниква съмнение, че нарушението е извършено, и че констатациите в АУАН и НП са обективно верни.
По делото е приложено пълномощно на началника на районната служба, в което ясно е упълномощена юрисконсулт Станислава Михайлова Н. да представлява органа. НП е подписано от началника на РСПБЗН – Червен бряг – лице с изрична нормативна компетентност.
Спорът на жалбоподателя е напълно несъстоятелен.
Жалбоподателят изгражда основната линия на своята защита върху твърдението, че сградата не представлявала „склад за яйца“ и затова неправилно била санкционирана. Това възражение обаче е изцяло неотносимо към правния спор. Законът и подзаконовите актове в областта на пожарната безопасност не разграничават складовете според конкретния вид стока, която се съхранява в тях, нито познават категории като „склад за яйца“, „склад за мебели“ или други подобни. От значение е единствено функционалното предназначение на обекта – дали той представлява склад или производствено помещение, което по своя характер попада под задължителния противопожарен контрол.
В случая именно това е установено при проверката: сградата се използва като складова и производствена база, в нея се извършва обработване и съхранение на материали, работи се с машини и оборудване, и в помещението присъстват служители. Това реално, а не формално предназначение напълно съвпада и с данните от скицата, нотариалния акт и кадастралните документи, където имотът е обозначен като „складова база“.
Следователно, независимо какво твърди жалбоподателят, обектът по всички критерии попада в обхвата на Наредба № 8121з-882/2014 г. и подлежи на държавен противопожарен контрол. Затова и доводът му относно „вида на склада“ е не само неубедителен, но и напълно несъответстващ на събраните по делото доказателства. Сградата категорично 3 попада в обхвата на нормата, поради което се подчинява на изискванията за пожарна безопасност.
Тезата на жалбоподателя е не само необоснована, а и несъвместима с фактите.
Липсва какъвто и да е процесуален порок в акта или наказателното постановление. АУАН е съставен на място, в присъствие на лицето, с подробно описание на фактическите обстоятелства, с конкретна правна квалификация, при спазване на всички изисквания на чл.
42 ЗАНН. Наказателното постановление съдържа пълно описание на нарушението; посочени доказателства; правилно определена санкция; ясно формулирана норма. Нито едно от задължителните реквизити не липсва. Не е допуснато нарушение, което да накърнява правото на защита.
Съставомерността на нарушението е доказана до степен на пълна сигурност. Нарушението по чл. 5, т. 2 от Наредба № 8121з-882/2014 изисква:
- да се извършва дейност в обект, подлежащ на пожарен контрол;
- да не са налице документи по пожарна безопасност;
- да няма осигурена противопожарна безопасност съгласно нормите.
И трите предпоставки са налице в конкретния случай.
Проверяващите са установили нарушението лично, непосредствено и подробно са го описали.
Жалбоподателят поддържа, че описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление било неясно и поради това не можел да разбере за какво е санкциониран.
Съдът обаче не намира основание да сподели това твърдение. От доказателствата по делото се установява, че още при проверката контролните органи изрично са посочили какви документи се изискват по Наредба № 8121з-882/2014 г. и кои от тях липсват. Тези липси са ясно и конкретно отразени в констативния протокол и в съставения АУАН, като нито съдържанието, нито формулировките оставят съмнение относно естеството на нарушението.
Освен това проверката е извършена в присъствието на представители на обекта, които са били запознати с констатациите още на място. Впоследствие жалбоподателят е подал и възражение срещу акта, което само по себе си показва, че е разбрал за какво нарушение е ангажиран с административно-наказателна отговорност.
При тези данни съдът приема, че жалбоподателят не е бил поставен в положение да не разбира обвинението срещу него, нито е бил ограничен в правото си на защита. В производството не се установява да е допуснато каквото и да било процесуално нарушение, което да накърнява валидността на акта или на наказателното постановление.
Санкцията наложена с наказателното постановление не е прекомерна. Тя е в минималния размер по Наредбата, напълно съразмерна с характера на нарушението и съответства на високата обществена опасност при липса на противопожарни мерки.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата съдът счита, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът отчита, че става дума за работещ обект с персонал рискът е реален и сериозен.
Жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е правилно, законосъобразно и 4 обосновано. Нито един аргумент на жалбоподателя не намира опора в доказателствата или в закона.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на ответника по жалбата.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждениев размер на 80.00 лева, същото е в минимално определения размер.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че разноските в производството юрисконсултското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал атакувания акт. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат изплатени на това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е РДПБЗН – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд. При този изход на делото, следва жалбоподателя да заплати на РДПБЗН – Плевен ю.к. възнаграждение в размер на претендираното такова от 80.00 лв., което е в минималния му размер.
Разпечатката съдържа 53 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0032cbaf-64a5-4871-889d-25b21674e27c