Решение № 305 от 05.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600472 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Б. С. Б., чрез адв.И. Л., за възобновяване на ВНОХД № 216/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, приключило с окончателно съдебно решение № 23 от 24.03.2025 г., с което е била потвърдена присъда № 18 от 20.03.2024 г. по НОХД № 1068/2023 г. на Районен съд – Дупница и за възобновяване на НОХД № 1068/2023 г. на Районен съд – Дупница.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на решението и присъдата при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в пропуск на първостепенния съд да предостави възможност на подсъдимия за даване на обяснения в края на съдебното следствие и постановяване на актовете на районния и на окръжния съд в разрез с принципите, уредени в чл.13, чл.14, чл.15 и чл.107, ал.3 от НПК, във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, формиране на вътрешното убеждение и изграждане на правните изводи, както и недопускане на посочени от защитата доказателства и приемане на други в нарушение на процесуалните правила за това. Изтъква се и допуснато нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно осъждане на Б. Б. по обвинение по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е следвало да бъде оправдан. Наведени 1 са аргументи за неспазване на надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация на Б., тъй като не са били изпълнени изискванията на чл.13, чл.15, ал.2, чл.16, чл.17, чл.18, чл.19, ал.2, чл.22, чл.24 и чл.25 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ерго, касае се за недоказаност на един от изискуемите обективни признаци от състава на вмененото на лицето престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Твърди се още, че по делото не е била представена методологията, по която е извършено химическото изследване, т.е. била е отнета възможността на защитата да задава въпроси на експерта във връзка с него, особено в хипотеза, в която разликата между двукратния анализ на кръвните проби надвишава 0.10. По оплакването за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание не са ангажирани конкретни доводи. В този смисъл се настоява ВНОХД № 216/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил и НОХД № 1068/2023 г. на Районен съд – Дупница да бъдат възобновени и в условията на алтернативност да се упражнят следните произтичащи от възобновяването правомощия: да се отменят постановените присъда и решение и осъденият Б. Б. да бъде признат за невиновен и оправдан поради липса на престъпление или да се отменят посочените актове и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание на настоящата инстанция, представителят на А. П.

– София изразява становище за липса на нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на актовете на съдилищата по същество. Намира фактическите положения за установени тъкмо от събраните доказателства, а соченото от защитата процесуално нарушение, изразяващо се в липса на предоставена възможност на подсъдимия да даде обяснения пред първоинстанционния съд, за несъществено, поради личното присъствие на искателя в съдебна зала и изразеното становище от него на етапа на съдебните прения в подкрепа на заявеното от неговия защитник. Поддържа още, че втората инстанция е подложила на задълбочена проверка мотивите на присъдата и подробно е обсъдила приетите експертни заключения и методологията на изследване на кръвните проби, въз основа на които е достигнала до извод за управление на автомобила след употреба на алкохол.

Изразява мнение, че наложените наказания са определени в рамките на закона по реда на чл.54 от НК и съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца. В заключение, пледира искането на осъдения да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Осъденият Б. Б. и неговият защитник са редовно призовани за производството по възобновяване, но не се явяват в съдебно заседание, поради което на основание чл.353, ал.3, изр.1 от НПК делото бе разгледано в тяхно отсъствие.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането, основаващо се на предпоставките, регламентирани в чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е депозирано в законоустановения шестмесечен срок и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на 2 визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, то е неоснователно по следните съображения:

С присъда № 18 от 20.03.2024 г., постановена по НОХД № 1068/2023 г., Районен съд – Дупница е признал Б. С. Б. за виновен в това, че на 15.08.2023 г. около 21.47 часа в с.Сапарево, обл. Кюстендил, на ул. „Христо Ботев“ пред дом № 25 по посока центъра на с.Сапарево, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред с Експертиза № 398/18.08.2023 г. на НТЛ при ОДМВР - гр.Кюстендил (на основание чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл. изм. – ДВ бр.81 от 2018 г. изм.и доп. ДВ бр.99 от 20 ноември 2020 г.), след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – по дело № 292/2016 г. на Районен съд – Самоков, и по-конкретно с определение за одобряване на споразумение № 52/05.06.2016 г., в сила от 05.06.2016 г., с наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условно – с изпитателен срок от три години, поради което и на основание чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на петстотин лева. На основание чл.343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на Б. е било наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от една година.

От така определените наказания лишаване от свобода и лишаване на дееца от право да управлява МПС, съдът съответно, на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което лицето е било задържано под стража, и на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което Б. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от датата на изземване на СУМПС – 15.08.2023 г. до влизане на присъдата в сила.

С посочената присъда на основание чл.343б, ал.5 вр. с ал.2 от НК в полза на държавата е отнето моторното превозно средство – лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ ********, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Б. Б. да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Кюстендил разноските за изготвени в хода на досъдебното производство две експертизи на обща стойност 284,50 лева и да заплати по сметка на Районен съд – Дупница, в полза на бюджета на съдебната власт, разноските за изготвена в хода на съдебното производство повторна химико-токсикологична експертиза и за явяване на вещото лице, на обща стойност 341,28 лева.

Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим).

С Решение № 23/24.03.2025 г. по ВНОХД № 216/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил присъдата е била потвърдена. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на 3 постановяването му.

В искането пред настоящата съдебна инстанция, както се посочи и погоре, са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуална възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, както и относно достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което съдът разполага с правомощието да даде самостоятелна оценка на доказателствения материал, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение.

Изхождайки от тези принципни положения, настоящата съдебна инстанция намира, че както въззивният, така и първоинстанционният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. И двете инстанции по същество са съблюдавали изцяло заложените в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК процесуални стандарти в доказателствената си дейност. В изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от събраните доказателства и доказателствени средства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, правилно са били установени фактическите положения. При извършената инстанционна проверка въззивният съд се е солидаризирал с приетата от първоинстанционния фактическа обстановка при дължимия доказателствен и правен анализ, в резултат на който е формирал значимите за съставомерността на деянието фактически и правни изводи, за които е изложил собствени мотиви. При внимателния прочит на приложените материали настоящата съдебна инстанция констатира, че релевираните в искането за възобновяване защитни възражения, отнасящи се до нарушаване на надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация в кръвта, са били разгледани детайлно и от двете съдебни инстанции и са получили отговор с постановените от тях в съответствие с чл.305, ал.3 от НПК, съответно чл.339, ал.2 от НПК съдебни актове. Изложените в тях аргументи позволяват по убедителен и логичен начин да бъде проследена правилността при формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по правнорелевантните факти.

В съответствие с чл.13 и чл.107, ал.2 и ал.3, в разглеждания случай са били допуснати и събрани всички доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, обхванати от предмета на доказване съгласно чл.102 от НПК. И двете съдилища задълбочено и критично са обсъдили събрания по делото доказателствен материал, включващ заключенията на две съдебно-химически експертизи за установяване на концентрацията на алкохол 4 в кръвта на осъдения (л.23 от ДП и л.109-110 от НОХД № 1068/2023 г.), показанията на свидетелите К., К., Г. и С., справка за съдимост, справка за нарушител/водач, АУАН № 957063/15.08.2023 г., резултати от проведено изследване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, медицинска документация, хроматограми и други писмени доказателства. Аргументирано и понятно са изложили съображенията си по кредитиране на доказателствените източници, в резултат на което при законосъобразно формирана воля е била разкрита обективната истина. При проверката и оценката на доказателствената съвкупност са очертани значимите за обективната и субективната съставомерност на поведението на осъдения Б. Б. обстоятелства. Не се наблюдава превратна или противна на формалната логика преценка на доказателства и доказателствени средства, не са подценени или надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание такива, които са имали значение за предмета на делото.