Решение № 142 от 06.11.2019, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер шести ноември Година

2019 София

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав

На четиринадесети октомври

Година 2019

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н. ЧЛЕНОВЕ:

1. А. И. мл. с. 2. Б. Г.

Секретар Р. А.

Прокурор Х. Л.

Като разгледа докладваното от съдията Н.

В.н.о.х. дело № 442 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Т.Н. – защитник на подсъдимия Д.Т.Р. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 485/15 г. по описа на Районен съд – С..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д.Т.Р. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на В.И. П. на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1 500 лв. за обезщетение за причинени неимуществени вреди, като предявеният граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения до пълно предявения размер 8 000 лв., както и да му заплати сумата в размер на 1 000 лв. за разноски за по делото. На подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият и неговият защитник, който в срока по чл.

319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея, депозирано от защитника адв. Т. Н., се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението, като в тази насока най-напред се изтъква, че първият съд е игнорирал факта, че инкриминираната средна телесна повреда е била медицински освидетелствана два дни след инцидента, описан в обвинителния акт и на второ място – че авторството на подсъдимия на средната телесна повреда не се доказва нито от показанията на свидетеля Т. И., нито от показанията на останалите свидетели, нито от медицинските документи от първичните прегледи на пострадалия, извършени на 20.04.2014 г.

Същевременно по делото са събрани данни, че в хода на администриране на въззивната жалба срещу присъдата, на 25.01.2019 г. е починал пострадалия В. И. П. /л. 28 от д./, участвал в съдебното производство като частен обвинител и граждански ищец, като преписи от въззивната жалба и допълнението към нея са връчени на наследниците му /л. 29 от д./ - В.С.П.

/съпруга/, М.В.П. /дъщеря/ и Л.И. П. /син/, които не са подали писмени възражения срещу жалбата.

На основание чл. 76 НПК въззивният съд е конституирал

В.С.П., М.В.П. и Л.И. Петров като частни обвинители в съдебното производство на мястото на починалия частен обвинител В. И. П.. На основание чл. 227 ГПК, вр. чл. 88, ал. 1 НПК въззивният съд е конституирал В.С.П., М.В.П. и Л.И. П. като граждански ищци в съдебното производство на мястото на починалия граждански ищец В. И. П..

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. оспорва жалбата. Счита, че обвинението е доказано от фактическа и правна страна, както и авторството на подсъдимия на престъплението. Моли да се потвърди присъдата, вкл. и в гражданската част относно размера на уважения иск за причинени вреди от престъплението. По повод възраженията на защитата, изложени във въззивната жалба, прокурорът поддържа довода, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на показанията на пострадалия – свид. В. П., - за които изтъква, че се подкрепят от заключението на приетите основна и допълнителна съдебномедицински експертизи и от данните, установени при допълнителния разпит на вещото лице относно механизма на причиняване на уврежданията. Счита, че обстоятелствата, които се установяват от показанията на двамата свидетели Т. Г. И. и М. В. С. – полицейски служители, - не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Частният обвинител и граждански ищец В.П. се присъединява към становището, изразено от прокурора.

Частните обвинители и граждански ищци М.В.П. и Л.И. П. не се явяват и не вземат становище по жалбата.

През въззивната инстанция подсъдимият е защитаван от защитника адв. П. П., преупълномощен от защитника адв. Т. Н.. Защитникът адв. П. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Счита, че не установява авторството на подсъдимия на инкриминираната средна телесна повреда като в тази насока основно се позовава на обстоятелството, че това телесно увреждане е било за първи път медицински освидетелствано едва три дни след датата на извършване на инкриминираното в обвинителния акт деяние, а тези обстоятелства от своя страна не изключват версията средната телесна повреда на пострадалия да е била причинена междувременно.

Подсъдимият

Д.Р. поддържа тезата на своя защитник, моли да бъде оправдан.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, вкл. данните, събрани при допълнителен разпит на вещо лице д-р Д. Н., проведен в хода на въззивното съдебно следствие, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

От фактическа страна се установява следното:

Пострадалият

В.И. П. живеел в гр. Д., ул. „С.п.“ № .. Към инкриминирания период пострадалият В. П. живеел предимно сам в къщата си в гр. Д., а съпругата му – свид. В.П. – живеела в жилището им в гр. С., където работела. От време на време тя ходела при съпруга си в гр. Д..

Пострадалият

В. П. и свид. С. Т., също от гр. Д., се познавали. Вечерта на 19.04.2014 г. свид. Ст. Т. бил в дома на пострадалия В. П., двамата употребявали алкохол. Около 22,00 ч. при тях отишъл и подсъдимия Д.Р., който е зет на свид. Т.. Тримата седели около маса /кръгла/ в една стая от жилището, като свид. В. П. седял на леглото, свид. Т. – на дивана, а подсъдимият седнал на стол. Зад подсъдимия имало желязна печка и кофа за въглища с лопатка. Тримата разговаряли и пиели ракия.

В хода на разговора подс. Д. Р. започнал безпричинно да отправя обиди по адрес на сина на пострадалия, нарекъл го „боклук“, отправил същата обида и към пострадалия В. П.. Тогава свид. В. П. казал на подсъдимия да напусне дома му и станал да му отвори вратата. В този момент подсъдимият взел лопатката за въглища и с нея нанесъл удар на свид. В. П. в областта на главата – по челото, като по този начин му причинил две разкъсно-контузни рани в предната теменна област с дължина съответно 1,4 см и 2,6 см, с оток на подлежащите меки тъкани. Свид. В. П. паднал на пода, от челото му потекла кръв, а свид. Т. избягал по стълбите. Останал подсъдимият, който започнал да нанася ритници по тялото на свид. В. П.. С удар, нанесен с ритник с посока отдолу-нагоре, който попаднал в областта на лицето - долната челюст /долния лицев етаж/ на пострадалия, подсъдимият му счупил зъб – втори резец, долу вляво и си тръгнал. Свид. П. се изправил, от устата му също потекла кръв. Миейки се на мивката, той изплюл счупения зъб. Обадил се на тел. 112. Не след дълго пристигнал екип на Спешна помощ – гр. Д. и полиция – свидетелите Т. И. и М. С..

При посещението на място от екипът на СМП – филиал гр. Д. е извършен преглед на пострадалия, при който е установена малка контузна рана на главата, след което пострадалият е оставен на място, а медицинският екип си тръгнал (копие на страница от приемен журнал на СМП – филиал гр. Д. и ФИШ за СМП - филиал гр. Д. № 250/19.04.2014 г. – л. л. 35 и 36 от ДП).

На сутринта на 20.04.2014 г. пострадалият отново посетил филиала на СМП – гр. Д., бил приет в 8,00 ч. с работна диагноза: открита рана на главата, повърхностна травма на гръдния кош, повърхностна травма на главата (копие на страница от приемен журнал на СМП – филиал гр. Д., амб. № 381/20.04.2014 г. и ФИШ за СМП - филиал гр. Д. амб. № 381/20.04.2014 – л. л. 33 и 34 от ДП).

На

22.04.2014 г. пострадалият посетил и УМБАЛСМ „Н. И. П.“, гр. С. и оттам бил насочен към КСМД на УМБАЛ „А.“ – гр. С.. Същият ден, около 9,20 ч. пострадалият бил прегледан от лекар в КСМД – С., който издал и СМУ № 290/2014 г. /л. 27 от ДП/. От посоченото СМУ се установява, че при прегледа на пострадалия са констатирани: две успоредни продълговати повърхностни рани в предната теменна централна област на главата, на разстояние 1,2 см една от друга, ориентирани приблизително по срединната линия, с дължина съответно 1,4 см и 2,6 см, покрити с корички, разположени върху подлежащ кръгловат оток с диаметър 5 см; втори резец вляво счупен, малко под нивото на венеца, като остатъкът от зъба е с остри драскащи ръбове; централните резци и вторият долу вдясно са с артефициални коронки; всички останали зъби от цялото съзъбие са без травматични промени; вляво на гръдния кош, около средно мишичната линия, на ниво 5-6 ребра, е установена изразена палпаторна болезненост.

От заключението на приетите в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза и допълнителна СМЕ, изготвени на база съдържащите по делото медицински документи, се установява, че при описаните по-горе обстоятелства подсъдимият е причинил на пострадалия В. П. следните травматични увреждания:

- две взаимно успоредни разкъсно-контузни рани на главата в предната теменна област с оток на подлежащите меки тъкани; контузия на гръдния кош, палпаторна болезненост в ляво около средната мишична линия, които в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

- счупване на втори долен ляв зъб под нивото на венеца, което се приравнява на избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Така установеното телесно увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК;

Обсъжданите

СМЕ-зи потвърждават и описания механизъм на получаване на констатираните телесни увреждания на пострадалия. В тази насока допълнителната СМЕ конкретно установява, че описаните травматични увреждания по своята морфология и локализация отговарят да са получени при нанасяне на удар с предмет тип „лопатка“ – за раните в горната, окосмена част на главата и при нанасяне на удари с части от човешкото тяло – крак – за нараняванията в областта на лицето и гръдния кош, като изложения от вещото лице вероятен механизъм на причиняване на уврежданията напълно кореспондира на данните от показанията на пострадалия В. П.: че подсъдимият му нанесъл удар с лопатката за въглища по челото, от който той паднал на пода и след това продължил на му нанася удари с крак /ритници/ по тялото и по главата.

Същевременно вещото лице категорично отхвърля хипотезата травмите в теменната и лицевата област - двете успоредни разкъсно-контузни рани на главата в предната теменна област и счупването на втори долен ляв зъб – да са причинени при падане на пострадалия от собствен ръст върху метален предмет тип „печка“, нито при падане на кюнци върху него. Основание да се отхвърли този механизъм на причиняване на телесните увреждания дават морфологията и локализацията на травмите, както и липсата на типични „теренни“ наранявания – повърхностни травматични увреждания /охлузвания/ в засегната анатомична област.

Така установените данни от своя страна дават основание да се отхвърлят като недостоверни показанията на свид. Т., дадени в насока, че подсъдимият сам паднал върху печката, след това върху него паднали кюнците и така се наранил.

От допълнителния разпит на вещо лице д-р Д. Н., допуснат и проведен в хода на въззивното съдебно следствие, се установява още, че счупването на втори долен ляв зъб е причинено от удар с крак, нанесен в областта на долната челюст с посока отдолу-нагоре, т.е. ударът е нанесен на брадичката отдолу, при което долната челюст се удря в горната и зъбът се чупи от съприкосновението с горния зъб. Този механизъм на счупване на зъба се подкрепя от липсата на мекотъканни увреждания на пострадалия в областта на устните. В подкрепа на такъв механизъм на счупването на зъба на пострадалия вещото лице сочи още и установеното обстоятелство, че централните резци и втори зъб долу вдясно са били с артефициални коронки, поради което следващият здрав зъб – втори долен ляв /счупения/ – се явява слабото място на съзъбието и причината да се счупи е тъкмо това, че е бил здравият зъб в съзъбието, който е понесъл цялата кинетична енергия на удара. Вещото лице пояснява още, че нанесеният удар с крак, причинил счупването на зъб, е бил силен и поради това често с такъв удар се причинява мекотъканно увреждане – оток в областта на долната челюст в случая, но предвид факта, че прегледът на пострадалия в КСМД е бил извършен на третия ден след инцидента, е възможно мекотъканният оток да е отшумял и поради това да не е констатиран.