Определение № 1312 от 19.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2283/2024
- Вид
- Определение № 1312
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- § 7, т. 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- § 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- § 7, ал.1, т.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл. 134, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 134, ал. 2, т. 4 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312 гр. София, 19.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002102283 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 19 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 432/2023 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 126 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 173/2022 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [община] срещу „Новотехпром“ ООД евентуално обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС - за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на закона на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда – РУМ „Сазлийка“, със застроена площ от 1372 кв. м., въведена в експлоатация през 1988 г., а съгласно документ за собственост със застроена площ от 1550 кв. м., заедно с прилежащия й терен: дворно място с площ от 1570 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо ПИ [№] в кв. 155 по ПУП на [населено място] от 1985 г., и осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху имота, евентуално осъждането на ответника да премахне на основание чл.109 ЗС построената в поземления имот сграда.
Въззивният съд е приел, че по регулационния план на [населено място] от 1970 г. е предвиден парцел с отреждане за „Универсален магазин“ върху терен, включващ частни имоти, които са отчуждени. При действието на този план е започнало строителството на процесната сграда на РУМ „Сазлийка“, което кореспондира на представените проекти по всички части от 1984 г., одобрени с протокол № 19 от 20.12.1984 г. на Е. при ОНС-Стара Загора, сключен договор за строителство от 24.12.1984 г. с главния изпълнител СП „Б.“ [населено място], протокол № 1 от 18.01.1985 г. между инвеститора и изпълнителите във връзка с изграждането на обекта с определен в него срок до 30.03.1985 г. за завършване на нулевия цикъл, писмо № 87 от 18.01.1985 г. на БНБ за откриване на финансирането с времетраене на строителството от 18 месеца, считано от 18.01.1985 г., комплексна пускова 1 програма с посочена дата на започване на обекта 25.01.1985 г., писмо изх. № 204/15.04.1985 г. във връзка със завършването на изкопните работи. Следващият КРП на [населено място] е одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г. и по него е нанесено отреждането по предходния за УПИ IV - за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост, като предвид незавършеното към този момент изграждане на сградата на РУМ „Сазлийка“ същата не е нанесена в кадастралния план, а в него са нанесени имотите и сградите на собствениците преди отчуждаването. С регулационния план част с площ от 211 кв. м. от имота, за който е отреден парцелът за универсален магазин, е с преотреждане за улица-тупик с о. т. 147 и о. т.
150, засягаща частично строящата се сграда, която улица не е реализирана и до настоящия момент. Сградата е приета и въведена в експлоатация с приложения протокол обр. 16 от м.
09.1988 г. След окончателното й изграждане през 1988 г. в съответствие с отреждането по плана от 1970 г. е утвърден със заповед № 283 от 15.08.2001 г. действащият към момента кадастрален план на [населено място], по който е заснет процесният ПИ [№], идентичен на отчуждените за универсален магазин по плана от 1970 г. имоти. Същият е с площ от 1571 кв. м. и в него изцяло на площ от 1372 кв. м. е разположена процесната сграда, като част с площ от 211 кв. м. от имота, включваща и застроена такава, попада в улица, а останалата част с площ от 1360 кв. м. попада в УПИ [№] - за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост, целият с площ от 3452 кв. м.
Според първоначалното заключение на СТЕ и изготвената комбинирана скица прилежащата към процесната сграда площ е 479, 70 кв. м. или общо със застроената 1851, 70 лв., а според допълнителното заключение прилежащата площ е 517 кв. м., или общо със застроената 1889 кв. м., което обстоятелство е неотносимо към спора, касаещ поземлен имот № 1964 с площта му от 1571 кв. м.
По отношение изграждането на процесната сграда и финансирането на строителството й съдът е приел за установено следното:
Според писмо от 01.07.1980 г. на ОНС Стара Загора в плана за строителство на ОНС за 1980 г. е включен обект „Супермаркет“, [населено място], с генерална сметка 165000 лв. и годишна задача 65000 лв. за 1982 г., с главен изпълнител Д. „Търговско обзавеждане“, като съставените ПСД за този обект не отговарят на ПКС за обект чрез възлагане по държавен лимитен план и обектът се е провалил като лимитен, поради което се възлага преработката на ПСД изцяло по стопански начин и ОНС следва да запише обекта за 1980-1981 г. като обект, изпълняван по стопански начин, вместо чрез възлагане на предстоящите промени на лимитния план и средствата, необходими за обекта, да се преведат на ОбНС – Гълъбово.
Според писмо от 10.03.1983 г. от Министерство на строителството и архитектурата до ОНС[населено място] с решение № П-1 от 21.12.1982 г. на Националната планова комисия е приета Комплексната програма за социално-икономическо развитие на комплекс „Марицаизток“, включваща изграждането на супермаркет в [населено място], чието проектиране е възложено на КНИПИ „Металпроект“. Според писмо от 18.10.1983 г. до ЦКС-София ОбНСГълъбово осигурява лимит от 80000 лв. през 1984 г. за започване строителството на обект „Универсален магазин“ -гр. Гълъбово. С писмо от 16.01.1985 г. на РПК „Наркооп“, [населено място] се иска от Държавния комитет за планиране разрешение за откриване финансирането 2 на обект „Универсален магазин“, чието строителство, съгласно договора с главния изпълнител, ще започне от 01.03.1985 г. Според писмо № 87 от 18.01.1985 г. на БНБ финансирането на обекта е открито. Приложен е протокол № 1 от 18.01.1985 г. между инвеститора и изпълнителите във връзка с изграждането на обекта с определен в него срок до 30.03.1985 г. за завършване на нулевия цикъл. С писмо 138 от 11.03.1985 г. РПК „Наркооп“-Гълъбово отправя искане до Председателя на ИК на ОКС-гр. Стара Загора да й бъдат осигурени чрез ЦКС средства за осигуряване на производствената програма на обекта за 1985 г., тъй като по плана за финансиране за 1985 г. кооперацията следва да усвои 329 хил. лв. на тримесечия, от които 55000 лв. за нулевия цикъл през първото тримесечие, като не разполага със собствени средства за осъществяване на строителството. Според писмо № 47М-26/01.03.1985 г. и писмо № 140/11.03.1985 г. ЦКС увеличава плана по материалнотехническото снабдяване за 1985 г. на ОКС-Стара Загора с 15 тона стомана и разпределя от резерва си РПК „Наркооп“-Гълъбово да получи 15 тона бетонно желязо от Д. „Металснаб“ за строителството на универсалния магазин. Според писмо № 48-01-26/06.03.1985 г. и писмо № 148/14.03.1985 г. ОКС отпуска на РПК „Наркооп“ бетонно желязо от ОПСО. С писмо № 267/09.05.1985 г. РПК „Наркооп“-Гълъбово е поискала от Министерство на строителството и селищното устройство плановото изграждане на обекта „Супермаркет“ да бъде включено през 1986 г. На 14.02.1986 г. е сключен договор за строителство със СП „Б. К. С.“ като главен изпълнител, а на 20.02.1986 г. е сключен договор за строителство на сградата между СКМС „Р. К.“-П. като главен изпълнител и РПК „Наркооп“-Гълъбово като инвеститор. С писмо № 181/31.03.1986 г. РПК известява СП „Б. К. С.“ като главен изпълнител, че причините за консервиране на обект „Универсален магазин“ са отстранени с приложения в местния клон на БНБ одобрен план за финансиране на обекта, поради което следва да бъде предложен протокол за разконсервиране на обекта. Според писмо от 28.06.1986 г. на ЦКС се увеличава лимитът по материално-техническото снабдяване за 1986 г. на ОКС-Стара Загора със 175 тона цимент – целево за РПК „Наркооп“-Гълъбово за строителството на обект „Универсален магазин“, като количеството се отпуска от резерва на ЦКС. Съгласно писмо № 91-0045/24.06.1986 г. на Комитета по териториално и селищно устройство е съгласувано преразпределение на лимита за ЦКС за 1986 г. за алуминиева дограма – 200 кв. м. за Универмаг-гр. Гълъбово. Приложени са писма от 1986 г. на РПК „Наркооп“-Гълъбово за възлагане на различни предприятия изработването на ел. табла, алуминиева дограма, метална дограма, дървена дограма, метални решетки и оборудване за обекта „Универсален магазин“. Сградата е въведена в експлоатация с Протокол обр. 16 през 1988 г. В първоинстанционното производство по искане на ответника и с изричното съгласие на ищеца са разпитани свидетелите Т. Т. – председател на кооперацията от 1985 г., а преди това работил в БНБ, и Д. К. – счетоводител в кооперацията от м. 04. 1986 г., за обстоятелствата във връзка с финансирането, строителството и владението на имота. Според показанията им финансирането на РУМ „Сазлийка“ е открито през м. януари 1984 г. със собствени средства на кооперацията и заем от ЦКС, отпускал и материали за построяването на сградата, изплатен за 10-годишен период със средства на кооперацията от печалби и наеми, без да са постъпвали парични преводи от Окръжен народен съвет-Стара Загора или Общински 3 народен съвет-Гълъбово. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите като изхождащи от лица с непосредствени възприятия за посочените обстоятелства, ангажирани пряко с ръководната и счетоводната дейност на кооперацията в релевантния период и кореспондиращи на събраните писмени доказателства. Направен е извод, че инвеститор на обекта „Универсален магазин“ е РПК „Наркооп“ - Гълъбово, по чиято инициатива е проектирано, финансирано и изпълнено строителството на процесната сграда. През 1980 г. първоначално обектът е предвиден за построяване чрез възлагане по държавен лимитен план, а впоследствие по стопански начин със средства на ОбНС Гълъбово, но през 1985 г., когато е открито финансирането, средства не са били осигурени, а кооперацията не е разполагала със собствени, което е наложило тя да поиска от ЦКС осигуряването на такива и това очевидно е сторено, след като строителството е започнало през същата тази година, под формата на заем, според свидетелите, който твърдят да е издължен за срок от 10 години.
През 1986 г. строителството е възстановено и е продължено след уреждане на въпроса за финансирането, в което според свидетелите, чиито показания не се опровергават от други доказателства, са вложени собствени средства на кооперацията.
Прието е, че РПК „Наркооп“ Гълъбово е регистрирана в съда под № 4 от 08.10.1971 г., като с решение № 3160 от 02.12.1994 г. по ф. дело № 4/1971 г. на ОС-Стара Загора е вписана промяна в наименованието - ПК „Изгрев“, [населено място]. На 24.07.1997 г. ПК „Изгрев“Гълъбово се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност върху процесната сграда – универсален магазин. С нот. акт № 11/21.01.2021 г. кооперацията е продала на ответното дружество „Новотехпром“ ООД двуетажната масивна сграда РУМ „Сазлийка“, заедно с прилежащия й терен – дворно място с площ от 1570 кв. м., съставляващо ПИ 1964 в кв. 155 по ПУП на [населено място].
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от З. (отм.) в действалата към релевантния момент първоначална редакция /Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г. / е предвиждала възможност за отчуждаване на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, предвидени по ЗРП, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от З. (отм.), като, според чл. 64, ал. 1 и ал. 2 /в първоначалната редакция/ от З. (отм.), отчуждаването е в полза на държавата, която придобива отчуждените имоти, а на кооперациите се отстъпва право на строеж, съгласно чл. 15(отм.) във връзка с чл.
13 (отм.) от ЗС.
Прието е, че в случая на РПК „Наркооп“ не е било учредено право на строеж върху отчуждения по ЗРП от 1970 г. недвижим имот.
След отделянето на държавната и общинската собственост, настъпило с измененията в чл.14 от Конституцията от 1971 г. /ДВ, бр. 29 от10.04.1990 г.; чл.140 от Конституцията от 1991 г., § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА /ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. /, не преминава в собственост на общините имущество по чл.7 ал.1 ЗМСМА, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. С приетия по-късно Закон за общинската собственост /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г. / изрично в чл. 2, ал. 3 /в първоначалната редакция/ е било предвидено, че не 4 са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. /от когато е в сила действащата Конституция/, включително и прилежащият терен, с което целта на законодателя е била тези сгради да останат в собственост на посочените юридически лица, вложили средства и труд за тяхното изграждане, независимо дали им е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. Видно е при тази нормативна уредба, че при раздържавяването на имуществото и разделянето на бившата държавна собственост между държавата, общините, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и другите юридически лица, последователно законодателството е целяло уреждане на статута на имотите при съобразяване с установеното до тогава положение, по който начин да осигури стопанисването им от тези, които са ги изградили, на които са били предоставени за ползване във връзка с осъществяване на тяхната дейност и цели, свързани с провеждане на държавната политика в отделните сектори на обществено-икономическия живот, и които фактически ги използват.
Разпечатката съдържа 24 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00313b0f-fe52-4c82-b621-840d7314d4c8