Решение № 43 от 10.05.2021, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 109/2021
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 10.05.2021
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Ловеч , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500109 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №260025/ 22.10.2020 година по гр.д. № 587/ 2019 година, по описа на РС-Тетевен, с което Г. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Я. ,обл.
Ловеч, ул."В.Л.№14б е осъден ДА ЗАПЛАТИ на «ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ №89б, представлявано от К. Х. Ч. - гл. изп. директор и Б.Х.П. изп. Директор, сумата от 6002,54 лв главница, представляваща регресна претенция по реда на чл.410, ал. 1, т.З от КЗ, за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по сключена № ********** /20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо застраховане" -„Каско+" за т.а марка „Дачия", цвят бял, с peг. № EH ****КА, като отхвърля до пълния претендиран размер от 6017,54лв , а именно за 15 лв. стойността на обичайни разноски, да заплати мораторна лихва върху главницата 1359,02 лв. а период 20.02.2017г. до 15.05.2019г от, като отхвърля до пълния претендирай размер от 1799,15лв за период 01.06.2016г. до 15.05.2019г., а именно за 440,13лв., както и да заплати законна лихва от датата на подаване на иска в съда 16.05.2019г до окончателно изплащане на сумата и съдебно деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК пред настоящата инстанция в общ размер на 1760,18лв. Присъдени са и направените по делото разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262167/18.12.2020 от Г. Й. Г., EГН**********, с адрес: гр. Я., обл. Ловеч, ул. „В.Л. № 14Б и с адрес по чл. 39 от ГПК за получаване на съобщения и документи: гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Възраждане" № 63, чрез адв. Р.
М. М. от АК Ловеч, против решение 260025/ 22.10.2020 г. по гр. дело 587/2019 г., постановено от PC Тетевен.
Посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като счита, че съдът следвало да отхвърли частично исковете по основание и размер. Изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява, че отразената в исковата молба фактическа обстановека, частично не отговаря на обективната истина. Изтъква, че на процесната дата през пробива в предпазната ограда са излезнали две овце, които са собственост на ответника, като пастирът е направил всички възможно, за да ограничи другите животни да ги последват, както и да предупреди идващите водачи за евентуалната опасност. Посочва, че участъкът от автомагистралата е прав с много добра видимост и водачът на лекия автомобил, с peг.
№ ЕН****КА не се е съобразил по никакъв начин с намиращите се на пътното платно животни и по никакъв начин не е реагирал, като намали скоростта си, като с това е нарушил задълженият си, определени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че автомобилът се е движил с висока скорост и в този смисъл поведението на водача е причина за настъпилото ПТП - неговата груба небрежност и самонадеяност на пътя. Изтъква, че заключението на вещото лице не е съобразено с показанията на свидетелите, като развива подробни съображения за виновното поведение на водача за настъпилото ПТП, който не е осъществил правилни действия в качеството си на водач и се е движил с несъобразена скорост и е допринесъл с минимум 50 % за настъпването на процесното ПТП, тъй като ако своевременно бе намалил скоростта или спрял, е нямало да се стигне до настъпването на ПТП, доколкото и самият водач заявява, че участъкът е прав.
Посочва още, че обстоятелството, че делото протича при участие на трето лице помагач - Агенция „Пътна инфраструктура", с адрес: С., П.К. ****, бул."М." № 3, не е отчетено в диспозитива на пьрвоинстанционното решение. В този смисъл моли да бъде отменено частично Решение 260025/ 22.10.2020 г. по гр. дело 587/2019 г., постановено от PC Тетевен, като присъденото обезщетение следва да бъде намалено минимум с 50 % с оглед на обстоятелството, че е налице вина за настъпилото ПТП и от страна на водача на лекия автомобил Дачия- св. В..
Подаден е отговор вх. № 260407/ 12.02.2021 година от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление на дейността град С., бул."В." №89Б, представлявано заедно от К. Х. Ч.-Главен изпълнителен директор и Б.Х.П.-Изпълнителен директор, чрез пълномощника си 2 адвокат П. А. от АК-Плевен, съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.Плевен, ул."Ц.С." №22Б, ет.2, адв.П. А..
Счита, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и отхвърлена като такава. Не споделят становището на ответника, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като е нарушил задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изтъкват, че механизмът на ПТП е категорично установен от съдебно-автотехническата експертиза и останалите ангажирани доказателства, като първоинстанционният съд е приел, че експертизата е обоснована и конкретна и по отношение на вида и обема на причинените вреди и стойността на ремонта на автомобила.
Посочват, че водачът на автомобила не е нарушил задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е допринесъл за реализиране на процесното ПТП, тъй като не е бил длъжен, а не е могъл и да предвиди липсата на част от предпазната ограда на магистрлния път, а освен това се е движил и с по-ниска от разрешената скорост.
По делото безспорно се установило, че възникналото ПТП, при което е бил увреден застрахования автомобил, е реализирано по причина, че овцете на ответника внезапно са навлезли на пътното платно, като ударът между тях и автомобила не е могъл да бъде избегнат, както сочи в допълнителното си заключение вещото лице Д.Д..
Съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността на ответника по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и не следва да бъде установявано негово виновно поведение.
Молят да бъде отхвърлена въззивната жалба на Г.И. Г. като неоснователна, и потвърдено решението на Тетевенския районен съд, постановено по гр.д. № 587/2019г., като им бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
За въззиваемото дружество не се явява представител, приложено е писмено становище.
Третото лице помагач също не изпраща представител във въззивна инстанция.
От представените по гр.д. № 587/2019 година по описа на РС – Тетевен доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната 3 взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съдът приема за установено, че между „ДЗИ – общо застраховане „ЕАД-С. и „Интерлийз Ауто“ЕАД-клон Плевен (с лизигополучател ТЕДКУЕЛИТИ" ЕООД – Плевен) е сключена на застраховка на 20.01.2016 година и застрахователна полица № **********/20.01.2016г. за застраховка „Каско+", за л.а. Марка „Дачия, модел Докер с рег. ЕН****КА, собственост на дружеството. Видът на застраховката е „Каско +“ и има действие за периода 28.01.2016 г.до 27.01.20217 г.. По общи условия към конкретната застраховка.
При движение по автомагирстрала Хемус, 77 км. в посока гр.С.-гр.Я. на лек автомобил м. „Дачия ,м. Докер с рег. ЕН****КА, пътят му е бил пресечен от стадо овце, които са били надзиравани от Г.Г.. Те излезли на пътното платно през липсваща предпазна ограда и последвало удар между превозното средство и две от овцете. В резултат на удара върху лекия автомобил възникнали щети. Щетите са описани в опис по преписка –щета № №440114116606638/ 16.09.2016 г., както и по заключението на съдебноавтотехническата експретиза - 18 бр. части на лекия автомобил. Лекият автомобил е ремонтиран в автосервиз „Кроност"ООД предвид приемно предавателния протокол от 04.11.2016г. Застрахователното дружество е признало ремонт на стойност 6140,95 лв. и същото е изплатено по нареждане за групово плащане и списък на извършилия ремонта автосервиз „Кроност"ООД в размер на сумата от 6208,95лв.
„ДЗИ-Общо застраховане "ЕАД е изготвило покана за доброволно плащане с изх.№92- 9902/01.02.2017г. до Г.Г., като е определен 15 дневен срок за възстановяване на сумата от 6208,95лв- стойност на щетата,.15 лв. ликвидационни разходи.Поканата е получена от въззивника на 04.02.2017г , като явно се касае до техническа грешка при изписване на годината 2016 г.
Изготвен е бланков протокол за ПТП №1541993/16.09.2016 г. на РУ- Я..Констатациите в него са потвърдени и от анализа на вещото лице по заключението на съдебно-автотехническата експертиза №2013/27.05.2020 г.,както и от гласните доказателства. Установява се Движението на лекия автомобил се е извършвало по магистрален път А2 км. 77 в светлата част на денонощието, по пътно платно с две активни ленти с обща ширина 7.5 м,аварийна лента с ширина 3 м., при добра видимост . Пътното превозно средство се е движило в посока гр. С. . При навлизането на две овце на пътя е настъпил удар с лекия автомобил , на две места върху автомобила- удар в център –ляво и удар вдясно, а мястото на съприкосновението на всяко от животните . Тялото на едното животно е останало на място ,а другото тяло е отхвърлено напред и надясно. Животните са се движили едно след друго, перпендикулярно на вектора на скоростта на автомобила и са попаднали в опасната 4 зона на превозното средство.При съобразяване на св. показания на св. А. В. и двете места на удар се доказва, че водачът не е имал възможност да спре преди удара при навременно задействане на спирачната система. Относно твърденията за спрял автомобил в аварийното платно съдът намира, че не са представени достатъчно доказателства, освен твърденията на А. В. и не се приема за доказан този факт.
Съдът възприема заключенията по допълнителната съдебно-автотехническата експертиза №926/14.02.20 г. и по съдебно автотехническата експертиза №2013/27.05.20г. като обосновано и съобразява правните и фактически изводите си с него. Заключението по съдебно автотехническата експертиза №39/03.01.2020 г. въззивната инстанция съобразява доколкото се подкрепя от останалите доказателства по делото и в частта за видовете щети по автомобила.
Съдът кредитира св.показания на А. В., В.С.Д.,Ц.В. В.а като достоверни ,пресъздаващи непосредствено възприети факти от свидетелите и непротиврочиви. От свидетелските показания категорично съдът приема за доказано, че към 20.01.2016 г. в пътния участък, в който е възникнало пътно-траспортното произшествие е липсвала част от оградната мрежа на магистралния път. Това е един от факторите, които също са довели до пресичане на пътното платно от животните и възникване на удара върху автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът, приема, че е сезиран с регресен иск по чл.410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от ЗАД «ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, против Г. Й. Г. при участие на трето лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура" – С., за заплащане на сумата от 6208.95 лева- заплатено застрахователно обецщетение и 1359.02 лева-лихва за периода от 20.02.2017 г. до 15.05.20219 г. лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 440114116606638/ 16.09.2016 г. по описа на застрахователното дружество, на основание застрахователна полица № **********/20.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.05.2019г. до окончателното плащане на сумата.
Регресното право на застрахователят по имуществената застраховка, възниква при наличие на следните предпоставки: наличие валиден на договор за застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице; възникнало право на застрахования за обезщетение при настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката – ПТП, причинено в случая вследствие на преминаване на двете овце през пътното платно и извършено валидно плащане от застрахователя на обезщетение на настъпилите вреди. В този смисъл в това производство, ищецът-въззиваем, при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че са налице посочените 5 по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-въззивник.