Решение № 7087 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7087 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20241100513762 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано e по жалба с вх. № 130771/26.11.2024 г. по описа на СГС, подадена от М. С. М. - длъжник по изпълнително дело № 2018857040158/2018 г. по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 на КЧСИ, срещу разпореждане от 26.09.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че е налице хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Взискателят „И.Ф.“ ЕООД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което навежда доводи за неоснователност на подадената жалба.

Частен съдебен изпълнител Я. е депозирал мотиви във връзка с постановения акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е налице двугодишен период, през който да не са извършвани изпълнителни действия.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното 1 дело, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 27.07.2018 г. по молба на „И.Ф.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 72490/2017 г. на Софийски районен съд, срещу М. С. М., за заплащане на сумата от 350.00 лв. главница по Договор за кредит, сключен на 09.01.2017 г., ведно със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане, 107.21 лв. възнаградителна лихва за периода от 09.01.2017 г. до 08.02.2017г., 50.00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране и 125.00 лв. съдебни разноски.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 15.03.2021 г.

На 30.07.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредитБулбанк“ АД.

На 23.08.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.

На 01.03.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

На 15.03.2021 г. е наложен запор върху банковите сметк и и на длъжника в „ТОКУДА БАНК“ АД.

На 15.03.2021 г. е наложен запор върху вземанията за тр у д от „К.Е.А.Т.С.“ ЕООД.

На 27.04.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Т.З.Б.“ – клон София.

На 16.05.2022 г. е наложен запор върху вземанията за труд от „Р.“ 2014 ЕООД.

На 22.06.2023 г. е наложен запор върху вземанията за труд от „Р.Б. 2“ ООД.

На 27.06.2023 г. наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД.

На 11.09.2024 г е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредитБулбанк“ АД.

На 11.09.2024 г. е наложен запор върху вземанията за труд от „Р.“ АД КЛОН БЪЛГАРИЯ.

2

На 24.09.2024 г. длъжникът М. С. М. е подал молба с искане за прекратяване на производството спрямо него, поради настъпила перемпция.

На 26.09.2024 г. ЧСИ Б.Я. постановява отказ от прекратяване на изпълнението с мотив, че не са настъпили прекратителните срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента 3 на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от 26.06.2018 г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК.

Видно от документите по делото и описаните по-горе действия, от този момент нататък не се установява да е налице период от повече от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, тъй като взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес чрез активното си поведение.

С оглед на гореизложеното, по делото не са настъпили предпоставките за прогласяване на неговото прекратяване съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника М. С. М..

Предвид изложеното, по делото не се установява изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител правилно е отказал издаването на акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното 4 производство. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. С. М., ********** длъжник по изпълнително дело № 2018857040158/2018 г. по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 на КЧСИ, срещу разпореждане от 26.09.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5