Решение № 1167 от 26.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. В.а, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.А, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110115868 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на съединени в условията на евентуалност искови претенции, предявени от Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: град В.а, ж.к. В.В., бл.206, вх.1, ап.23 срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, както следва - с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 10а ЗПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С.

№ ********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна като противоречащи на закона;

- в условията на евентуалност е предявена искова претенция с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 ЗПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна като противоречаща на закона;

- в условията на евентуалност е предявена искова претенция с правно основание чл. 146 ЗЗП във връзка с чл. 24 ЗПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна поради това, че е неравноправна;

- в условията на евентуалност е предявена искова претенция с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта 1 регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения в исковата молба:

Сключила е договор за потребителски кредит с ответника № ********************* г. като в раздел 6 е посочено, че следва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева. Счита, че клаузата, която предвижда заплащането на двете услуги е нищожна като противоречаща на закона в противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК.

Услугите „Флекси и Ф.“ представляват по своята същност такси за усвояване и управление на кредита. Липсва конкретно задължение на кредитора по тези услуги. По евентуалната искова претенция с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 ЗПК заявява, че с уговарянето заплащането на допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде пет пъти по-висок от размера на законната лихва. По този начин посочения ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора. Неправилното посочване на ГПР представлява и един от елементите на неравноправния характер на договорните клаузи.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и се окачествява като нелоялна практика. По евентуалната искова претенция с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, заявява, че е нарушен принципът на еквивалентност на престациите, като се застрашават интересите на кредитополучателят с цел извличане на изгода за кредитора. По евентуалната искова претенция с правно основание чл. 146 ЗЗП във връзка с чл. 24 ЗПК посочва, че кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на такъв. С допълнителните възнаграждения за двете услуги се договаря допълнително възнаграждение за кредитора в близък размер до отпуснатия кредит като целта е да се обогати неоснователно кредитора. Освен това уговореното заплащане на допълнителните услуги не е индивидуално договорено. Моли за уважаване на главната искова претенция, а в условията на евентуалност на евентуалните такива. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че договорът е сключен при свобода на договаряне като ищецът е попълнил искане за предоставяне на допълнителните услуги като му е предоставена и преддоговорна информация, в която ясно са дефинирани услугите.

Освен това закупуването на допълнителни услуги не е задължителен елемент от сключването на договора, а е опционално. Закупените услуги са изцяло по желание на ищеца и включват приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че услугата „Ф.“ е използвана. Услугата „Ф. включва отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата като ищецът не е използвал същата. Твърди, че клаузата на раздел 6 от договора не е неравноправна, както и че не нарушава добрите нрави. Клаузата не противоречи и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, тъй като предоставените услуги не представляват такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. С тях длъжникът си гарантира приоритетно разглеждане, отпускане на кредита, както и че при намаляване на дохода ще може да намали размера на 4 други вноски, както и да смени датата на изплащане на месечното възнаграждение. Твърди, че клаузата не заобикаля и разпоредбите на чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая е уговорен глобален фиксиран размер на ГЛП – 41 %. В ГПР следва е включат разходите за допълнителни услуги, ако те са задължително условие за сключване на договора за кредит. Изборът на допълнителните услуги не е задължително условие, поради което не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски. Прави 2 възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит П.К.С. № № ********************* г. като в същият е налице клауза, разписана в раздел 6, в която е предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1600 лева

Като писмени доказателства по делото са приети договор за потребителски кредит П.К.С. № 40004332215 от 28.05.2021 г., от който е видно, че същият е сключен между Д. М.

ЗЛ. и „П.К.Б.“ ЕООД. Към него са предоставени и приети като писмени доказателства – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 28.05.2021 г., двустранно подписана между страните; Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – двустранно подписана между страните на 28.05.2021 г. и Декларация от 28.05.2021 г., подписана от ищцата, както и Общите условия на П.К.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, от които е видно, че и те са подписани двустранно от страните в настоящото производство. В раздел 5 от процесния договор е отбелязано, че се предоставя допълнителна услуга „Ф.“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и допълнителна услуга „Ф., която предоставя правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит. В раздел 6 от горецитирания договор е отразено, че допълнителната, незадължителна услуга „Ф.“ е предоставена на клиента, съответно е използвана към сключването на договора, а редът за използването на незадължителната услуга „Ф. е подробно описан в Общите условия на П.К.Б. ЕООД. Отбелязано е още, че възнаграждението за допълнителната услуга „Ф.“ е в размер на 750 лева, а на допълнителната услуга „Ф. – 1800 лева като размерът на вноската за закупените допълнителни услуги е в размер на 106,25 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Този факт се потвърждава и от приложения към договора погасителен план.

Предявените искови претенции в условията на евентуалност са допустими като неоснователно се явява бланкетното възражение за недопустимост на исковото производство, заявен от страна на ответника в депозираното становище по съществото на спора, обективирано в молба от 30.03.2022 г., прието в проведеното с.з. на 01.04.2022 г. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е подведомствен на съда. Условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед изложеното следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което исковите претенции се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество като съдът следва да разгледа първо заявената главна искова претенция.

По отношение главната искова претенция с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 10а ЗПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях 3 договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ и допълнителна услуга „Ф., е нищожна като противоречаща на закона, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в договора се съдържат клаузи за закупени допълнителни услуги, които се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за едностранна промяна на погасителния план – отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, намалява на части или на куп допустимия брой вноски, променяне на датата на падежа, аргумент от т.15 от Общите условия.

В т. 1, § 1 от ДР на ЗПК се съдържа легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, или пък тези услуги, които действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.