Решение № 38 от 26.04.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500058 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., действащ чрез процесуалния си представител адв.Д. Ж. о т АК-Т. против решение №599/22.12.2021г., постановено по гр.д.№1177/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявения от него против ответника „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД-гр.София, ЕИК 200644029 иск по чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 4 243.

33 лв., включваща главница, лихви и разноски по изпълнителен лист от 28.11.2012г., издаден срещу него въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 946/2012г. на РС-Търговище, предмет на изпълнение по изп.д. №2017***** по описа за 2021 на ЧСИ А. З., като на ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск за оспорване на вземането по чл.439 от ГПК.

1

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 4 243.33лв., включваща главница, лихви и разноски по изпълнителен лист от 28.11.2012г. , издаден срещу ответника по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1946/2012г. на РС-Търговище, предмет на изпълнение по изп.д. №2017****** по описа за 2021 на ЧСИ А. З. , е обоснован с обстоятелствата, че ищецът се позовава на цесия в полза на ответника с цедента „Райфайзенбанк“ АД-гр.София, по която вземането е погасено по давност и нямаща действие спрямо него, поради несъществуване на вземането и неуведомяването му.

Ответното дружество оспорва иска с възражения за липса на изтекла погасителна давност в полза на ищеца, както и че цесията е породила своето действие.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Отговорността на ищеца е ангажирана със заповед за незабавно изпълнение №1101/28.11.2012г. по ч.гр.д.№1946/ 2012г. на РС-Търговище и изпълнителен лист от 28.11.2012г. в полза на „Райфайзенбанк-България“АДгр.София за сумите 2 555.25лв.- за главница по договор за банков кредит от 15.05. 2008г., 682.98лв.-редовна лихва от 20.02.2011г. до 04.09.2012г.;

231.48лв.-наказателна лихва от 20.03.2011г. до 26.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 69.39лв. направени съдебни разноски за държавни такси на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, оспорването на длъжника може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание, поради което следва да се прецени съществува ли вземането, 2 предвид възражението за погасяването му по давност и дали цедирането му на ответното дружество има действие спрямо ищеца.

С оглед разпоредбите на чл.116, б.“в“ и чл.117 от ГПК, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност-5 години.

В конкретния случай, принудителното изпълнение е започнало на 28.12.2012г., като на 01.04.2013г. и на 25.05.2016г. са налагани запори на трудовото възнаграждение на длъжника, поради което погасителната давност би трябвало да изтече на 25.05.2021г., но междувременно е извършена цесията по силата на рамков договор от 07.12.2016г. относно всички договори за кредитни карти с неизправни длъжници, какъвто е ищецът, подробно описани в съответните приложения и в полза на цесионера е наложен нов запор от 28.04.2021г., обуславящ нов 5-годишен период на давност, който не е изтекъл.При тези обстоятелства, вземането на ответника съществува към настоящия момент, като без значение са възраженията по уведомяването на длъжника за цесията, след като липсва изпълнение, както към новия, така и към предишния кредитор.

Предвид горното, предявеният иск по чл.439 от ГПК за недължимост на сумата е неоснователен, обуславящо потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №599/22.12.2021г., постановено по гр.д.

№1177/2021г. по описа на Районен съд-Търговище , на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕНЧ. Н. ЕНЧ. от гр.Т., ЕГН:******* да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД-гр.София, ЕИК 200644029 юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4