Решение № 394 от 25.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Перник, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201243 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-001037 от 19.05.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на Г. Г. Г., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.6, вр. чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в качеството на водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за извършено на 18.04.2023г. в 23:35 часа в гр. Перник, в района на кръстовището на ул. „Кракра” с ул. „Миньор” нарушаване на чл. 6, т.1 от същия закон, извършено повторно.

Жалбоподателят Г. Г. Г., по изложени в жалбата съображения, моли НП да бъде отменено поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв. А.В. от ПАК, който поддържа изложените доводи в жалбата, релевирайки допълнително такива за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на деянието и за неговата недоказаност. Претендира за присъждане на направени по делото разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) началник сектор „ПП” към ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за 1 участие в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което преписка е изпратена в съда е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на оспореното НП. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и пред компетентния съд. Обжалването е станало в предвидения срок, доколкото НП е било получено от жалбоподателя на 20.06.2023г., като жалбата е подадена до АНО на 28.06.2023г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледано по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 18.04.2023г. свидетелите И. С. И. и Н. Й. М., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 23:35 часа се намирали в близост до кръстовището на ул. „Кракра” с ул. „Миньор”, когато св. И. И. възприел, че движещият се по ул. „Кракра” лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег. № ******* навлиза в кръстовището несъобразявайки се със светлинните сигнали на светофарната уредба, която работела в нормален режим. След като водачът преминал кръстовището бил спрян за проверка. Полицейските служители установили самоличността на шофьора–Г. Г. Г., който не бил сам в моторното превозно средство.

Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, за което св. И. И. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 923904. Същият бил предявен на Г. Г., който възразил срещу отразените констатации.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал допълнителни писмени възражения.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП, с което наложил за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП процесните наказания, визирайки, че деянието е извършено в условията на повторност.

Правораздавателният акт е връчен на жалбоподателя на 20.06.2023г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: АУАН серия GA, № 923904 от 18.04.2023г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.

2 на министъра на вътрешните работи, доказваща компетентността на съответните длъжностни лица да съставят и издават АУАН и НП. Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителят И. С. И. е категоричен, че процесното нарушение е извършено в района на кръстовището на ул.

„Миньор” с ул. „Петко Каравелов”, както и че жалбоподателят се е движел по последно посочената улица при приближаването към светофарната уредба.

Полицейският служител Н. М., който е свидетел по акта, не изяснява обстоятелствата при които е установено нарушение, тъй като свидетелства, че няма спомен за проверката. Допуснатият по искане на защитата на жалбоподателя св. В.Г.С. разказва, че е пътувал в управлявания от жалбоподателя автомобил. Излага твърдения, че моторното превозно средство е навлязло в района на кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, след което е светнал жълт сигнал. Свидетелства, че жалбоподателят не е спрял, за да не създаде опасност за движението, поради което при преминаването през него светофарната уредба подала червен забранителен сигнал.

От правна страна:

Не се оспорва компетентността на органа, издал НП и на лицето съставило АУАН, предвид Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Със същата са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН съгласно т. 3.7, като същевременно актосъставителят И. С. И. изпълнява длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т.

2.1, вр. т. 1.3.1. да издава АУАН по ЗДвП.

При извършената проверка за законосъобразност настоящият състав констатира нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, ал.1, т.4 и чл.

57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Съгласно 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на АУАН и на НП.

Описанието на нарушението следва да е пълно, точно и ясно. Именно коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е предявено обвинение на нарушителя. В АУАН и в НП се твърди, че жалбоподателят с управлявания от него автомобил е навлязъл и преминал в нарушение на светлинните сигнали на светофарна уредба на кръстовището, образувано от ул. „Кракра” и ул. „Миньор” в гр. Перник. В съдебната фаза на производството актосъставителят категорично заявява, че това е станало на светофарната уредба между ул. „Миньор” и ул. „Петко Каравелов”, като процесния автомобил се е движел по последната, а не както е посочено в АУАН и НП, че се е придвижвал по ул. „Кракра”.

Предвид изложеното е налице неопределеност и неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е 3 санкциониран дееца. Означаването на мястото на извършване на нарушението с посочване на друга улица е ограничило правото на защита на жалбоподателя да се защити по конкретно повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Не е спорно, че на санкционираното лице задължително следва да се предявят всички обстоятелства на твърдяното нарушение, за да може то да организира адекватната си защита. Всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП и води до неговата отмяна, тъй като се касае за съществено процесуално нарушение при издаване на правораздавателния акт.

На второ място нарушението не е описано в пълна степен, съобразно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1 , т.5 от ЗАНН, което е друго допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, като съображенията са следните:

В АУАН и в НП извършването на нарушението е описано чрез предявено обвинение от фактическа страна, че жалбоподателя е навлязъл и преминал на „жълто-червен забранителен сигнал”. Така очертаното поведение на водача е абстрактно изложено, предвид неустанявяване от страна на полицейските служители на лично възприети факти, свързани с последователността на подаване на светлинните сигнали и конкретното местонахождение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Този извод се налага и с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 17 от 23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, която указва последователността на подаване на светлинните сигнали от трисекционен пътен светофар, която е следната: 1. червена светлина; 2. едновременно подадена червена и жълта светлина; 3. зелена светлина; 4. жълта светлина; 5. червена светлина, т.е. непосредствено преди жълто-червения забранителен сигнал, за който е предявено обвинение е светела червена светлина, а след тях е последвала зелена светлина. Ето защо и описаното в АУАН, а впоследствие дословно възпроизведено в обжалваното НП, поведение на водача, а именно „приближава, навлиза и преминава на жълт-червен забранителен сигнал” е фиктивно изложено. Липсата на конкретика при каква светлина е приближил и съответно навлязъл автомобила в кръстовището очевидно води до неточно описване на пътната обстановка, който порок допълнително опорочава словесно предявеното обвинение. В този смисъл и описанието на нарушението е в явно противоречие с показанията на св. И. И., който е категоричен, че автомобилът не е навлязъл на едновременно подадена червена и жълта светлина, уточнявайки, че не му е известно защо е описано, че е бил подаден такъв сигнал.

На следващо място, след преценка на събрания доказателствен материал съдът прие за основателни възраженията на жалбоподателя и неговия пълномощник за неправилно установяване на фактическите обстоятелства по случая, а оттук и за необоснованост на формираните фактически и правни изводи за извършено нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

4

Настоящият състав намира, че при доказателствена тежест, попадаща изцяло върху АНО, по делото не се доказа по категоричен и несъмнен начин санкционираното лице да е извършило нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Извода, че жалбоподателят е извършил вменената му деятелност наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в АУАН. Вярно е, че съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази законова презумция, обаче, не обвързва съда в производството по оспорване на издаденото НП.

Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказването в съдебното производство се осъществява по реда на НПК и в този аспект, по силата на чл.

14, ал.2 от НПК констатациите в акта нямат обвързваща сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран доказателствен материал. В процесния случай, от една страна, св. И. И. и св. Н. М. не изясняват конкретните обстоятелства при които е констатирано нарушението, а от друга - чрез показанията си св. В.С. подробно, изчерпателно и еднопосочно изяснява фактическа обстановка, която е различна от описаната в АУАН и в НП. Той свидетелства, че автомобилът се е намирал в района на кръстовището, когато сигналът на светофарната уредба се е променил от зелен на жълт. Водачът е преминал, за да не създаде пречки за останалите участници в движението. Съдът кредитира като достоверни неговите показания, тъй като същият е пътувал в автомобила на жалбоподателя и е имал непосредствена възможност да възприеме обстоятелствата, при които моторното превозно средство е навлязло и преминало през кръстовището.

Съдебният състав не намери основания да изключи от доказателствената съвкупност показанията на В.С., тъй като и самия актосъставител дава сведения, че непосредствено след като е спрял автомобила за проверка, е установил, че в него пътува още едно лице. Нещо повече, показанията на С. в частта за последователността на подаване на сигналите отговарят на заявеното от актосъставителя в хода на съдебното производство.

При това положение съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин обвинението за осъществен състав на вмененото нарушение. Налице е един хипотетично възможен извод за извършено нарушение, който не притежава необходимите за потвърждаване на НП категоричност и несъмненост.

Разпечатката съдържа 43 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00306956-6a69-42bb-8a38-c504e4252b09