Решение № 10 от 23.05.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Етрополе, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20241830200008 по описа за 2024 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ адв. Г. В. У. от САК с кантора в гр. Б., обл. С., ул. „ – в качеството му на пълномощник на жалбоподателя С. В. С.а, с ЕГН ********** от гр. Е., обл. С., бул.“А. срещу Наказателно постановление № 24-0263-000009/22.01.2024 г. на Началник РУ – Етрополе.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия орган, както и законосъобразността и правилността на издадения от него административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява, заедно с пълномощника му – адв. Г. У.. Последният потвърждава изнесените в жалбата твърдения относно незаконосъобразността на оспорваното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Навежда доводи, че описаната в процесното НП фактическа обстановка не може да бъде подведена под правната разпоредба на чл. 103 ЗДвП и посочването на същата представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.

57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН; че по отношение на жалбоподателя са наложени административни наказания в предвидения от закона максимум, независимо, че същият няма предишни нарушения; че от процесуалното поведение на жалбоподателя и от представените по делото доказателства /най – вече ТЕЛК – решение/ става ясно, че същият има здравословни проблеми, които следва да обосноват по – лекото му наказване; че от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите/ се 1 установява съвсем различна фактическа обстановка от тази – описана в оспорваното НП и че за същото деяние жалбоподателят е наказан с друго НП по реда на ЗМВР при фактическа обстановка, абсолютно идентична с тази – описана в оспорваното такова.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява. В писмото, с което жалбата е изпратена в РС – Етрополе, ведно с материалите по административно – наказателната преписка, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него били приобщени следните документи: АУАН Серия GA и № 1072966 с дата 06.01.2024 г. ; докладна записка относно извършената проверка; НП № 240263-000009/22.01.2024 г., ведно с разписка за връчването му; копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; справка за нарушител/водач; писмо от Началника на РУ – Етрополе с вх. № 328/14.02.2024 г. на РС – Етрополе; заверено копие на Епикриза № 14, издадена от У. на С. В. С.; заверено копие на Експертно решение № 90572/12.07.2022 г. и НП № 4/01.02.2024 г. на Началник РУ – Етрополе при ОД МВР – София относно наложено на С. В. С. административно наказания за извършено от него нарушение по ЗМВР.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е образувано административно – наказателното производство, които изложили възприетите от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея. Бил разпитан и св. Т. А. Т. – полицейския служител,удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише съставения му АУАН. Бил разпитан и св. В. В. А., който изложил възприетите от него факти и обстоятелства във връзка си извършената проверка на жалбоподателя, както св. К. Л. К., който пътувал заедно с последния по време на извършената му проверка.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, доводите на и възраженията на страните, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За времето от 19,00 часа на 05.01.2024 г. до 07,00 часа на 06.01.2024 г. свидетелите М. Р. М. и Д. Е. П. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – нощна смяна, съгласно утвърден от Началника на районното управление график. По време на дежурството си, двамата горепосочени били разпределени да работят в състав на автопатрул със служебен автомобил марка „**“ модел „**“ с рег. № ******* . Около 22,50 часа полицейските служители извършвали обход по бул. „Малки Искър“ в гр.

Етрополе, в близост до бившия месокомбинат „Родопа“. По същото време и на същото място, посредством подаден звуков и светлинен сигнал, спрели за проверки движещият се пред тях лек автомобил марка „****“ модел „**“ с 2 рег. № ********, с десен волан, управляван от жалбоподателя, с пътник – св.

К. Л. К.. Водачът на автомобила С. В. С. се подчинил на даденото му полицейско разпореждане и спрял движението на управлявания от него автомобил. В хода на извършената проверка свидетелите М. и П. поискали личните документи на св. К. и на жалбоподателя, както и на управлявания от последния автомобил, от които, по безспорен начин установили тяхната самоличност и собствеността върху автомобила. Тъй като св. К. не бил с поставен предпазен колан, полицейските служители уведомили него и водача С., че ще им бъдат съставени фишове по реда на ЗДвП. Последните двама заявили, че няма да ги подпишат, поради което свидетелите М. и П. им обяснили, че ще им бъдат съставени актове за административни нарушения.

Тогава водачът на проверявания автомобил С. С. започнал да се противопоставя на това, че ще му бъде съставен акт. Заявил, че той е бил с поставен колан и не разбира защо ще му съставят такъв акт. Полицейските служители още един път му обяснили, че му съставят акт за това, че превозва пътник без поставен предпазен колан, а не за това, че той е без поставен такъв. Тогава жалбоподателят заявил на свидетелите М. и П., че няма да подписва нищо и че ще се обади на телефон № 112 , за да съобщи, че са го спрели неправомерно и му съставят неправомерно документи. Св. П. се заел със съставянето на актовете, а св. М. – с осигуряването на свидетел, който да подпише актовете, тъй като двамата нарушители заявили категорично, че няма да ги подпишат. През това време жалбоподателят С. и спътникът му – св. К. стояли извън автомобила „**** **“. Малко след това св. М. спрял, чрез подаването на сигнал със стоп – палка, лек автомобил, управляван от св. В. В.

А.. Докато същият разговарял със св. М. по повод това, че трябва да се подпише като свидетел на съставените актове, последният забелязал как С. С. и К. К. се качват в лекия автомобил марка „****“ модел „***“ с рег. № ********, с намерението да напуснат мястото на проверката. С оглед на това полицейските служители М. и П. се насочили към тях и им разпоредили незабавно да слязат от автомобила и да останат на мястото до приключването на проверката. Св. М. се насочил към лявата страна на автомобила „**** **“, от към пътника – св. К., а св. П. – към дясната, от към водача С. С., като и двамата полицейски служители още един път разпоредили на двете лица да слязат от колата , защото проверката още не е приключила. В този момент св.

П. забелязал, че жалбоподателя се опитва да стартира двигателя на автомобила, като завърта контактния ключ на таблото. Тогава св. П. се пресегнал през отворения прозорец на автомобила завъртял обратно контактни ключ на таблото и отново разпоредил на жалбоподателя С. и спътника му – св. К. да слязат от колата. Понеже последните двама не се подчинили и за пореден път не изпълнили полицейските разпореждания, същите били изведени насила от автомобила от двамата полицейски служители, които приложили необходимата сила за това. След това на С. и К. били поставени белезници и били задържани от свидетелите П. и М., като били откарани в сградата на РУ – Етрополе. Междувременно св. В. А., който 3 станал свидетел на случилото се, си тръгнал от мястото поради отпадането на необходимостта от неговото съдействие.

В сградата на районното управление, освен актовете по повод констатираните нарушения по ЗДвП, св. Д. П. съставил на жалбоподател С.

С. и акт за установяване на административно нарушение, електронен вариант, със Серия GA и № 1072966 с дата 06.01.2024 г. за извършеното от него нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.

Според описателната част на акта нарушението било извършено от С., на 05.01.2024 г. около 22,50 часа в гр. Етрополе, на бул. „Марки Искър“ в близост до бившия месокомбинат „Родопа“, в посока към ул. „27-ми ноември“, като водач на лек автомобил марка „****“ модел „**“ с рег. № ********. Като фактически констатации относно извършеното нарушение било посочено, че по време на извършваната полицейска проверка и дейност по съставяне на АУАН на водача – нарушител и неговия спътник, същите без позволение са се качили в проверявания автомобил, при което им е разпоредено устно да останат на мястото, като тогава водачът е направил опит да стартира двигателя на автомобила и даде на контакт, при което се е наложило издърпването на ключа; че лицата са отказали да изпълнят дадените им разпореждания, поради което са използвани физическа сила и помощни средства, както и това, че водачът е направил опит да осуети полицейската проверка и направил опит да я напусне.

Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля на нарушението – св.

М. М., след което бил връчен за подпис на нарушителя. Той, обаче, отказал да го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на св. Т. А. Т..

Въз основа на съставения АУАН, на 22.01.2024 г. Началникът на РУ – Етрополе при ОД МВР – София, е издал оспореното НП № 24-0263000009/22.01.2024 г., с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации, посочени в акта, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.

175, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

На 23.01.2024 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя С. С.. Същият подал жалба срещу него на 29.01.2024 г.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени доказателства, посочени по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.

От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите М. Р. М., Д. Е. П. и Т. А. Т., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените 4 впечатления на възприетите от свидетелите факти и обстоятелствата по време на проверката, като напълно кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадените от тези свидетели показания. Още повече, че тези показания се подкрепят и от тези, дадени от св. В. В. А., който се явява външен и неангажиран с извършената полицейска проверка човек. С оглед на това съдът счита, че показанията на всички горепосочени свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че следва да се подложат на обстоен анализ показанията на св. К. Л. К.. Това заключение се извежда, на първо място, от заинтересоваността на този свидетел от изхода на делото, която се извежда от приятелските отношения, които има с жалбоподателя, за което самият той навежда. На следващо място, показанията на св. К. са фрагментарни, лаконични и изпълнени с фрази като „не помня“, „не знам“ , „не разбрах“ и други подобни, които навеждат към заинтересованост и стремеж за изопачаване на фактите които споделя, които пък противоречат с другите факти, установени по делото и писмените доказателства, събрани в хода на същото. Показанията на този свидетел се потвърждават от останалите доказателства по делото единствено в частта, с която се установява, че на същия и жалбоподателя е извършена проверка, за времето и мястото на извършването й и задържането им /неговото и на жалбоподателя/ от органите на МВР. В останалата им част, в която се извеждат твърдения, че не е имало причина за това задържане, както и опити за осуетяването на извършваната проверка, тези показания са нелогични и повърхностни. С оглед на това и при наличието на противоречия с показанията на горепосочената група свидетели, съдът счита, че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни.