Решение № 137 от 18.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201595 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, ул.

„***“ № **, против Електронен фиш Серия К № 3730183, издаден от ОДМВР – Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

В жалбата се правят бланкетни възражения за нарушение на материалния закон и процесуалните правила при издаване на ЕФ. Сочи се, че в ЕФ липсват данни за посоката на движение на МПС, не е посочено конкретно и достоверно място на извършеното нарушение. В жалбата се оспорва авторството на извършеното деяние, като е формулирано искане за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по 1 същество на спора.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 18.05.2020 г. в 17:55 часа посредством автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето движението на лек автомобил „*****“ с регистрационен № **** в гр. Пазарджик на бул.

„Г. Бенковски“ № 153 в посока на движение към АМ Тракия. Техническото средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало скоростта му на движение на 76 км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на водача на действително измерената скорост от 79 км/час), при установена максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч.

Впоследствие, от паметта на устройството била разпечатана 1бр. фотоснимка, на която може да се възприеме автомобилът, измерената скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането му.

След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на жалбоподателя П. Д. В.. С оглед на това бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 3730183 от ОДМВР Пазарджик, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя – П.В. било наложено наказание „глоба" в размер на 100 лева.

Видно от приложените по делото доказателства автоматизирано техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението, представлява преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, с фабричен № 11743bb и вписано под номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Към датата на нарушението – 18.05.2020 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и преминало изискуемият технически преглед.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и 2 допълващи се, както и от разпита на свидетеля – С.С. Д., който на процесната дата е работил с техническото средство. В показанията си свидетелят поясни, че е разположил автоматизираното техническо средство в средната разделителна ивица на ***, което е адресът на затвора, на излизане от гр. Пазарджик в посока АМ Тракия и в границите на населеното място. Съдът кредитира показания на свидетеля като точни, ясни и обективни и кореспондиращи с останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства по делото. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 262/08.01.2021 г. /л.

43/ и към датата на съдебното заседание не е налична в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик разписка за връчване на ЕФ, поради което и такава не може да се предостави на съда.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в законоустановения срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневният срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Освен това от приложената по делото справка за нарушител/водач /л. 1617/ е видно, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.08.2020 г. В такъв случай, макар и по делото да не е представена надлежно оформена разписка за връчване на ЕФ, то при наличието на все пак някакви данни за връчване на 3

ЕФ, следва да се счете, че жалбата против ЕФ е подадена от санкционираното лице чрез наказващия орган на 14.09.2020 г. , /14-дневният срок е изтекъл на 12.09.2020 г., което се пада почивен ден – събота, но съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 183, ал. 3 от НПК, срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден, т.е. на 14.09.2020 г./, поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна по следните

В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.

65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да 4 зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по делото протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е отразено мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С“ – стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ, поради което настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е така, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, а временно позиционирано на участък от пътя, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 44 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

От приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а именно: 50 км/ч.

Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е24, като с измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на 5 скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като снимка с № 0273599 представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимката е заснета от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението, и е напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на снимката съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.

Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се в лентата до разделителната ивица на бул. "Г. Бенковски" в посока към АМ Тракия, а видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил.

Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. От снимката се установява, че процесният автомобил е заснет на разстояние от 56 метра от разположението на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на техническото средство. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват данни за посоката на движение на МПС и че не е посочено конкретно място на извършване на нарушението. В оспорения фиш достатъчно ясно е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а именно гр. Пазарджик, *** в посока на движение към

АМ Тракия, като е отразена и посоката на движение. Това описание е напълно достатъчно, като по никакъв начин не препятства правото на защита на санкционираното лице, нито възможността му да разбере на кое точно място е извършил вмененото му нарушение. Освен това мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения снимков материал от АТСС.