Решение № 869 от 11.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Варна , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500257 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 290143/17.12.2020 г., депозирана от З. Г. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, П.С., чрез процесуалния представител адвокат Ц.С. Д., срещу Решение № 261337/20.11.2020г. , постановено по гр.д. № 3172/2020г. по описа на РС Варна, 40 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение север” АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” , че не му дължи сумата от 587,26 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„П.С.“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14, клиентски № 1100352424, абонатен № 0102701200, начислена за периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0106105812/30.01.2020г.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен. Въззивникът сочи, че неправилно съдът е приел, че в конкретния случай става въпрос за корекция на сметката на ищеца за стар период, която е съобразена със строгата процедура по ПИКЕЕ. Твърди, че по делото не е било установено безспорно от кой момент във вътрешността на процесното СТИ е монтирано "устройство", както и кой е монтирал същото. Намира, че 1 неправилно съдът е приел, че е налице законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел. енергия, позовавайки се на правилото на л. 50, ал. 1 б. „а" от ПИКЕЕ, тъй като счита, че тази разпоредба е приложима единствено и само при доказване спазването на строго определената процедура в чл. 49 от ПИКЕЕ и всички относими и приложими в случая закони и подзаконови нормативни актове.

Въззивникът твърди, че по делото не са ангажирани и доказателства, от които да се установи, че извършената проверка е законосъобразна, че материализираните факти и обстоятелства в едностранно изготвените представени частни документи отговарят на действителността, че количеството ел.енергия, служебно начислено и фактурирано, е доставено от ответното дружество и потребено от ищеца в рамките на процесния период, поради което и последният не следва да дължи заплащане на същата. Сочи, че съдът не е извършил съпоставка между събраните по делото доказателства, като не е преценил същите в тяхната съвкупност, доколкото не е съобразил заключението на вещото лице и отговорите на същото от проведеното съдебно заседание, в които експертът е посочил, че пломбите не са манипулирани. В протокола от БИМ също не е отразено, че пломбите на СТИ са нарушени, а само корпуса на електромера, поради което въззивникът счита, че към дата на проверката в СТИ не е имало монтиран чужд елемент.

Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че съставеният протокол от проверка на процесното СТИ е изготвен в съответствие с изискванията на чл.

49 от ПИКЕЕ, тъй като в документа не било отбелязано, че абонатът е бил търсен или респективно е отказал да подпише същия. Твърди, че не са спазени и изискването на чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като предвиденият седмодневен срок не е спазен, както и СТИ не е поставено в безшевен чувал, при изпращането му в БИМ.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по своевременното оспорване от страна на ищеца по отношение на максимално определения процесен период, поради което поддържа това възражение и пред настоящата инстанция.

В заключение въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че проверката на процесното СТИ е била надлежно извършена в съответствие с предвидения в ПИКЕЕ ред. Твърди, че корекционната процедура по чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ противоречи и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, която урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е в защита интересите на потребителите. Също така сочи, че от събраните по делото доказателства с нищо не се е доказало, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от абоната/въззивник.

Предвид всичко изложено, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск 2 да бъде уважен. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира, че съдът правилно е приел, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на делото, а именно вземането на дружеството към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност от 587,26 лева.

Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието един независим свидетел; за извършената проверка е съставен Констативен протокол, с който е установено наличието на промяна на схемата на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от „Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата за проверка 90 дни, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., а именно 587,26 лв.; съгласно приетото по делото заключение на назначеното вещо лице е установено, че е налице неотчитане от измервателната система на СТИ от 80,04% от цялата преминала през електромера на абоната електроенергия, вследствие на добавен чужд елемент за схемата на свързване.

Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава е засегнато правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия, поради което и е проведена корекционната процедура по реда на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ.

Претендира сторените в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 7534/20.04.2021 г., подадена от прецесуалния му представител, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора, моли за отмяна на първоинстанционното решение, като моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата страна.

Въззиваемото дружество, чрез адв. М., поддържа отговора на въззивната жалба. Оспорва възражението на въззивника, че по делото не се е установило, че констативния протокол от извършената проверка на адреса на потребление на абоната, е подписан от посочения в него свидетел. Сочи, че лице с имената 3

Красимир Георгиев съществува, като е пребивавало в някакъв период от време на посочения адрес. Сочи, че в действителност страната е затруднена да установи кое е това лице, но поддържа, че видно от протокола, свидетел е присъствал на проверката, като това се установява и от различните почерци на подписалите протокола лица. Сочи, че служителите на дружеството нямат правомощия да изискват документи за самоличност на свидетелите, а последните доброволно попълват данните си в констативните протоколи.

Твърди, че свидетелят може да е с адресна регистрация на адреса, доколкото за него няма такова нормативно задължение, а дори може да е бил на гости на свой приятел на адреса, а да не живее там. В заключение моли за присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 3172 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от З. Г. М. с ЕГН **********, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, че не му дължи сумата от 587,26 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „П.С.“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап. 14, клиентски № 1100352424, абонатен № 0102701200, начислена за периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № 0106105812/30.01.2020г.

В исковата молба ищецът твърди, че след проверка на сметката си за електроенергия по клиентски № 1100352424, е узнала за издадената фактура с № 0106105812/30.01.2020г. за сумата от 587,26 лв., издадена като корекция за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „П.С.“ № 12, вх. 11, ет. 5, ап.

14, но неотчетена електроенергия за периода от 10.10.2019г. до 07.01.2020г.

Не оспорва, че е клиент на дружеството съобразно договор за доставка на електроенергия на посочения адрес. Оспорва доставката и реалното потребление на електроенергия в такъв размер за посочения период. Твърди, че не е подписвала протокола, с който е установена неизправност на СТИ за 4 обекта и не е присъствал при проверката. Счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекционна процедура по ПИКЕЕ /2019г./ и са нарушени нормите на чл., 3 ал. 4, чл. 19 ал.3 вр. чл. 29 ал. 3, чл. 49 ал. 3 и ал. 4 и чл. 58 от тези правила. Оспорва съставения в нейно отсъствие констативен протокол, с който електромерът е бил демонтиран.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който послендият счита предявеният иск за изцяло неоснователен. Излага, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на "Електроразпределение север" АД към З.М. за потребена електрическа енергия на стойност 587,26 лв., като излага подробни съображения в тази насока.

Твърди, че с ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.) е предвидена възможност за крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена, непълно или неточно измерена доставена електрическа енергия, а начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия са уредени в зависимост от посочените конкретни причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия.

Сочи, че всички предпоставки за провеждане на корекционната процедура, предвидена в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ са били налице. Твърди, че ищецът неправилно приема, че неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител, за да бъде ангажирана отговорността му, като сочи, че фактическият състав, от който възниква правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищцата, не включва като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Като ирелевантно за настоящия спор определя дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, 5 събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения: