Акт от 16.11.2021, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- 938/2020
- Подписан
- 16.11.2021
- В сила
- 14.12.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Радомир, 16.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 9.по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на И.И.Х., починала на .г., б. ж. на гр. С., която от своя страна е наследник на В.В.Я., починала на .г., б. ж. на с. П., обл. П..
Сочат, че на .г. В.В.Я. сключила граждански брак с Н.Л.В., роден на *** ***.
На 05.02.1981 г. с нотариален акт
№., том ., нот. дело № .г. на районен съдия при
Радомирския районен съд Н.В.прехвърлил в полза на И.И.Х.
(дъщеря на съпругата му В.В.Я.) правото на собственост върху собствения си имот, а именно: дворно място, застроено с масивна жилищна сграда, плевня и кошара, съставляващо парцел ., в кв. .по регулационния план на с. Л., с регулирано пространство на парцела от 1275 кв. м и при граници: от две страни улици, парцел .и парцел ., като срещу прехвърленото право на собственост върху имота, приобретателката И.Х.поела задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя Н.В.и на неговата съпруга В.Я.-В., до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента на сделката.
Впоследствие, с две отделни саморъчни завещания, съставени и подписани от И.И.Х. на 02.07.1990 г., същата оставила в завещание притежавания в собственост от нея недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с площ от 1330 кв. м, съставляващо парцел .от кв. .по плана на с. Л., заедно с цялата едноетажна сграда и цялата плевня и два навеса, подробно описани в нотариален акт №., том ., нот. дело № .г. на районен съдия при Радомирския районен съд, на двамата ищци - нейни синове, при квоти, както следва: за В.Ф.Х.
- 2/3 ид. ч. от имота и за С.Ф.Х. - 1/3 ид. ч. от имота.
По силата на завещателното разпореждане, бунарът (кладенецът) бил завещан за общо ползване от двамата синове.
Саморъчните завещания били открити на 18.07.1991 г. от нотариалната служба при Втори Районен Съд – гр. С., съхранявани по нотариално дело № .г.
Въз основа на завещателното разпореждане ищецът С.Х. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот за собствената си 1/3 ид. ч. на
22.12.1994 г. Също с констативен нотариален акт за собственост върху имот, придобит по завещание, ищецът В.Х. се е снабдил с документ за собствеността си върху 2/3 ид. ч. от имота.
През месец септември 2019 г. двамата ищци научили за жалба от страна на ответника Н.В.,***/11.09.2019 г. В подадената жалба ответникът твърдял, че е собственик на недвижим имот, както следва: урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № .г., съставлява парцел ., в кв. ., при граници на УПИ по скица: улица, парцел ., край на регулацията и парцел .. В жалбата си ответникът навеждал оплаквания, че е възпрепятстван достъпът му до собствения му имот от страна на собственик на съседен имот. По повод на заявената жалба кметът на община К.разпоредил извършването на проверка и след запознаване с фактическата обстановка на място, констатирал, че е налице спор за материално право, което е извън компетентността на административния орган.
Към депозираната жалба ответникът приложил и нотариален акт, от който било видно, че на 19.08.2019 г. пред нотариус с район на действие – района на Радомирския районен съд, е изповядана сделка за дарение на недвижим имот, по силата на която Р.И.М.(сестра на ответника), като дарител, е дарила брат си - ответника Н.И.В., със следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., общ. К.обл. П., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № 2804/24.10.1988 г., съставлява парцел ., в кв. ., при граници на УПИ по скица: улица, парцел ., край на регулацията и парцел .. За сключването на сделката дарителката се легитимирала като собственик с нотариален акт №., том ., дело № .г. на нотариат при Радомирския районен съд, удостоверение за наследници и други придружаващи документи. Така посоченият нотариален акт легитимирал Н.Л.В. като собственик на целия имот, в това число имота на ищците, който бил прехвърлен на И.И.Х. срещу издръжка и гледане и този или тази част от имота, за която претендира ответникът.
В случая се касаело за наследствено правоприемство, декларирано от ответника и неговата сестра - дарител, като наследници на техния общ наследодател И.В.Ш.от гр. Радомир - баща на ответника и неговата сестра - дарител.
Лицето И.В.Ш.бил осиновен през
1941 г. от Н.Л.В.. Впоследствие обаче, по силата на решение № .г., постановено от Окръжен съд - П. по гр. дело № .г., осиновяването на И.В.Ш.от осиновителя Н.Л.В., допуснато с определение № .г. на бившия Кюстендилски областен съд по ч. гр. д.
№ .г. по описа на същия съд, било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Освен това било установено, че лицето И.В.Ш.не е осиновен и от съпругата на Н.Л.В., а именно В./В./ И.В.б. ж. на с. Л., починала на .г., което се установявало от мотивите към решение от 15.05.1979 г. на Радомирския районен съд по гр. д. №.г. по описа на съда.
От изложеното следвало, че И.В.Ш.не наследявал нито бившия си осиновител Н.Л.В., нито съпругата му В.И.В., поради което и не би могъл да придобива и създава на свой ред наследствени права за своите наследници - ответника и неговата сестра.
През 2006 г. ищците инициирали процедура по делба на съсобствения им недвижим имот, която обаче не била довършена и към днешна дата имотът оставал съсобствен при съответните квоти от правото на собственост.
Съгласно скица – проект за делба на имота между ищците били проектирани като новообразувани два нови парцела, а именно: парцел .кв. .по регулационния план на с. Л., с площ от 850 кв. м, при граници по скица: парцел ., улица, парцел ., край на регулацията и парцел ., кв. .по регулационния план на с. Л., с площ от 450 кв. м, при граници по скица: парцел .улица, парцел . и край на регулацията.
Така образуваните два парцела не били поделени между ищците, поради което същите били в режим на съсобственост между тях при съответните квоти от правото на собственост, а именно: по 2/3 ид. ч. от парцел .и парцел . – за ищеца В.Х. и по 1/3 ид. ч. от парцел .и парцел . – за ищеца С.Х..
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.В. правото на собственост на ищците С.Х. и В.Х. върху урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., общ. К.обл. П., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № .г., съставлява парцел ., в кв. ., при граници по скица: улица, парцел ., край на регулацията и парцел ., както и да го осъди да им предаде владението върху така описания имот.
Отправено е и искане към съда да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на иска. Изложил е твърдения, че по делото липсвали доказателства, от които да се направи извод, че Н.Л.В. е бил единствен собственик на процесния недвижим имот, а освен това не се установявала и идентичност между имота, прехвърлен от Н.В.на И.Х.и собствения на ищците недвижим имот.
Поради изложеното в отговора на исковата молба моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения му особен представител, който оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците С.Ф.Х. и В.Ф.Х. са наследници по закон на И.И.Х., б. ж. на гр. С., починала на .г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници, с изх. № .г., издадено от кметство Княжево, общ.
Витоша.
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Общински народен съвет – Калище въз основа на акт за граждански брак № 4/.г., майката на И.И.Х. – В.В.Я., е сключила на .г. граждански брак с Н.Л.В..
На 05.02.1981 г. с нотариален акт №., том., дело № .г. на районен съдия при Радомирския районен съд Н.В.е прехвърлил в полза на И.И.Х. правото на собственост върху собствения си имот, а именно: дворно място, застроено с масивна жилищна сграда, плевня и кошара, съставляващо парцел ., в кв. .по регулационния план на с. Л., с регулирано пространство на парцела от 1275 кв. м и при граници: от две страни улици, парцел .и парцел ., като срещу прехвърленото право на собственост върху имота, приобретателката И.Х.е поела задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя Н.В.и на неговата съпруга В.Я.-В., до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента на сделката.
Впоследствие, със саморъчно завещание, съставено и подписано от И.И.Х. на 02.07.1990 г., същата е завещала на сина си С.Х.
1/3 ид. ч. от притежавания в собственост от нея недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с площ от 1330 кв. м, съставляващо парцел .от кв. .по плана на с. Л., без сгради в същото, подробно описан в нотариален акт №., том ., нот. дело № .г. на районен съдия при Радомирския районен съд.
Със саморъчно завещание от същата дата, съставено и подписано от И.И.Х., същата е завещала на сина си В.Х. 2/3 ид. ч. от притежавания в собственост от нея недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с площ от 1330 кв. м, съставляващо парцел .от кв. .по плана на с. Л., ведно с цялата едноетажна сграда, цялата плевня и два навеса, подробно описан в нотариален акт №., том ., нот. дело № .г. на районен съдия при
Радомирския районен съд.
По силата на завещателното разпореждане, бунарът
(кладенецът) е завещан за общо ползване от двамата синове.
Въз основа на завещателното разпореждане ищецът С.Х. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот за собствената си 1/3 ид. ч. на 22.12.1994 г. Също с констативен нотариален акт за собственост върху имот, придобит по завещание, ищецът В.Х. се е снабдил с документ за собствеността си върху 2/3 ид. ч. от имота.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че Радка Миланова е дарила на своя брат – ответника Н.В. ½ ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Л., с площ от 457 кв. м, който имот съгласно действащия регулационен план на с. Л., одобрен със заповед № .г., съставлява парцел ., в кв. ., при граници на УПИ по скица: улица, парцел ., край на регулацията и парцел ..
Видно от представената по делото жалба с вх. № Ж-17/11.09.2019 г., подадена до община К.е, че ответникът, в качеството му на собственик на целия гореописан имот, е сезирал кмета на община К.с искане за предприемане на действия за осигуряване на подход до имота му, за да може последният да го ползва безпрепятствено, тъй като достъпът до имота му е бил ограничен от съсед, когото не познавал.
В отговор, с писмо, с изх. № Ж-17-1/24.10.2019 г. кметът на общината е уведомил ответника, че при извършена проверка на място е установено, че процесният имот е заграден и за собственици са се представили ищците С. и В. Х., от което следвало, че е налице спор за материално право, който не е от компетентността на кмета на община Ковачевци.
По делото е представен и заверен препис от влязло в сила решение № .г. по гр. д. № .г. по описа на Окръжен съд – П., по силата на което е прекратено осиновяването на И.В.Ш.от Н.Л.В..
Разпечатката съдържа 51 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/002eb5b4-b58d-4038-9389-ee715f63633c