Решение № 144 от 22.12.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Шумен, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500361 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК/.

С решение №260244 от 21.05.2021г. по гр.д.№1176/2020г., ШРС е осъдил А.А. Х. да преустанови неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота на Н. Х. Х. и З. А. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., с адрес на имота: гр. Ш., ул.№, с площ от 176 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, както и да премахне, със собствени средства и за собствена сметка, реализирания от него път, алея за това преминаване, означена в Приложение 2 към заключението от приетата СТЕ, неразделна част от решението, като граничеща от север с оградата на имот №*** по кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по означената и номерирана с червен цвят линия по точки 1-2, както и да премахне изградената на тази част ограда-мрежа. Присъдени са и следващите се деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който го обжалва изцяло.

Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно и необсновано-противоречало на закона и неправилно бил приложен закона, неправилно били установени действителните фактически и правни положения между страните и била допусната неправилна преценка на доказателствата. Били допуснати и съществени нарушения на процесуалните норми - с постановеното съдебно решение били засегнати границите и обема на правото на собственост на трети лица-неучаствали в делото, а именно съсобствениците на имот с идентификатор №*** по КК на гр.Ш.. Излага, че в имота на ищците не били 1 извършвани неоснователни действия, поради което и не са налице обективни и правни основания за уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Моли съда да постанови отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което заявената претенция с правно основание чл.109 от ЗС бъде уважена. Моли също съдът да се произнесе, като бъде признато правото на собственост върху спорната ивица от около 1.5м между северната граница на имота на ищците- ПИ *** и южната граница на ПИ №*** по КККР на гр.Ш. на оригинерно правно основание-по направеното възражение за придобиване по регулация и давносно владение. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемите намират жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том VII, дело №1959/1994 г. на нотариус при ШРС, на 29.06.1994г., ищецът Н. Х. Х. е закупил недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построената в него жилищна, находящо се в гр. Ш., за което е отредено дворище пл.№1480 в квартал 561 по плана на гр.

Ш., което дворище съдържа застроено и незастроено място от 143 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, при граници на дворището: улица, дв.пл.№1480 а, дв.пл.№1479, дв.пл.№1480б и дв.пл.№1481.

Съгласно протокол от 06.02.1997 г. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ, назначена със Заповед №РД-25-1047 от 06.12.1996 г. на кмета на община Шумен, по молба на ищеца, комисията е определила пазарна цена на придаваемо по дворищна регулация общинско място от 81кв.м. към парцел XI-1480, 1479 в кв. 561 по плана на гр. Ш., от 44 550 лева.

Същата е била заплатена на общината, видно от представения от ищеца частно заверен препис на разписка с дата 09.04.1997 г..

От представената скица на поземлен имот №15-424917 от 26.05.2020 г. става ясно, че по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., общ.Ш., обл. Ш. това дворно място представлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Ш., ул., с площ от 176 кв.м., при съседи: ***, ***, ***.

Не е спорно между страните, че към датата на сключване на горепосочената сделка и датата на заплащане на придаваемото към закупения имот място, ищецът е бил в граждански барк с ищцата З. А. Х., поради което имотът е придобит от двамата в режим на СИО.

Съгласно отразеното в нотариалн акт за покупко-продажба на недвижим имот №88, том I, дело 198/1995 г. на нотариус при ШРС, А.А.Х. и А.А.Х. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ къща с дворно място от 220 кв.м., 2 представляващо дв.пл.№1479 в кв. 561 по плана на гр. Ш., при граници: дв.пл.№№1475, 1474, 1450, 1480 а, 1480 б и 1480 в.

Видно от удостоверение за наследници №4151/04.12.2020г., А.А.Х. е починала на 05.06.200г., оставяйки за свои наследници: съпруг-А.А.Х. и низходящи то първа степенА.А.А., М.А.А. и А.А. А.-ответник по делото.

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционнното производство СТЕ, в северната част на имота на ищците /имот с идентификатор ***/, на границата с парцел Х-1480 А- поземлен имот с идентификатор ***, има изградена просека-път за преминаване от съседния имот с идентификатор ***, ползван от ответника с оглед достъп до ул. „*“. Тази просека служи за преминаване и достъп на ответника до сградата в поземлен имот ***. От заключението по допълнителната СТЕ, става ясно, че съгласно кадастрален и регулационен план на гр. Ш., одобрен със заповед №1273 от 27.06.1973 г. на министъра на архитектурата и благоустройството, имотът на ищците и този, ползван от ответниците /имоти с идентификатори 3510.658.300 и ***/, са заснети като имоти с планоснимачни номера 1479, 1480 и 1480в в кв. 561 по плана на гр. Ш.. Имотите са включени в общ парцел за „Жилищен комплекс“. Съгласно кадастрален и регулационен план на гр. Ш., одобрен със заповед №3726/24.03.1958 г. на министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, процесните имоти са заснети като имоти с планоснимачни номера 1479 и част от имот 1480, като за тях е отреден парцел ХХ-1479, 1480 в кв. 44 по плана на гр. Ш.. Вещото лице сочи, че данни за приложена улична регулация, съобразно плана от 1958г. няма. Единствено била приложена уличната регулация по отношение на имот 1480 към ул. „*“. На плана от 1973 г. е заснет проход от ул.

„*“ към имот 1479, който първоначално е нанесен като част от имот 1479, а в последствие, поради установяване на грешка, е извършена поправка на плана, като е отразен като част от имот 1480 /имотът на ищците/. В съдебно заседание вещото лице заявява, че процесната просека по предходно действащите регулационни планове /от 1973, 1996/ и по сега действащата кадастрална карта на гр.Ш. попада в обема на собствеността на ищците.

Същата просека е част от имот с бивш кадастрален номер 1480. Просеката е с дължина около 20 метра и ширина около метър – нормална за пешеходно преминаване.

Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното производство СТЕ, ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Ш., представляват два отделни, самостоятелни имота, за които е отреден общ УПИ ХІ-1479, 1480 в кв.531 по регулационния план на гр.Ш., одобрен със заповед №1999 от 1996г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предмет на настоящия спор са претенции с правно основание чл.109 от ЗС – заявени от ищците Н. Х. Х. и З. А. Х. за осъждане на ответника А.А. Х. да преустанови неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота на Н.

Х. Х. и З.А. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ш. по пътека/алея; да премахне, със собствени средства и за собствена сметка, реализирания от него път, алея за това преминаване, като граничеща от север с оградата на 3 имот *** по кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по означената и номерирана с червен цвят линия по точки 1-2, по приложение 2 към заключението от приетата СТЕ, както и да премахне изградената в тази част ограда-мрежа.

Осъдителният /негаторен/ иск, предоставя защита на правото на собственост, срещу всяко пряко и\или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота или вещта според предназначението й. За уважаване на негаторния иск е необходимо на първо място установяване на обстоятелството, че ищецът се явяват собственик на имота, по отношение на който, твърди неоснователно въздействие от страна на ответника. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това неоснователно действие / решение № 215/26.05.2011 г. по гр.д.№ 874 от 2010 г., І г.о./. в този смисъл и неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, тъй като с постановеното съдебно решение били засегнати границите и обема на правото на собственост на трети лица-неучаствали в делото, а именно останалите съсобствениците на имот с идентификатор №*** по КК на гр.Ш..

В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт №176, том VII, дело №1959/1994 г. на нотариус при ШРС, се установява, че ищците се явяват собственици на ПИ с идентификатор №***. Установи се също/ нотариалн акт №88, том I, дело 198/1995 г. на нотариус при ШРС, свидетелски показания, удостоверение за наследници/, че ответникът е съсобственик на ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Ш., който ползва заедно със семейството си.

Не е спорно, а и видно от заключението на СТЕ, в северната част на имота на ищцитеимот с идентификатор №*** на границата с парцел Х-1480А-поземлен имот с идентификатор № ***, съществува просека-път за преминаване от съседния имот с идентификатор №***, ползван от ответника с оглед достъп до ул.“*“, както и че просеката от север граничи с оградата на имота с идентификатор №***, а от юг по означена с червен цвят линия по т.1-2 на приложение №2 към заключението на СТЕ от 01.03.2021г. има изградена лека ограда от градинска решетъчна мрежа на стоманени стълбчета.

До влизане в сила на изменението на ЗТСУ на 01.01.2001г., дворищно-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие/чл.110 от ЗТСУ/, като момента на преминаване на собствеността настъпва от влиане в сила на заповедта, с който регулационния план е одобрен. Така ако два или повече парцела са урегулирани в едни парцел, възникниква съсобственост по регулация. Тази регулация обаче получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава, при евентуланото й изменение или създаване на цялостна нова регулация, се изхожда от първоначалното положение на имотите., т.е. действието е подчинено на условие от прекратителен характер. В случая, съгласно заключениета по СТЕ и допълнителната СТЕ, липсват данни за прилагането на регулацията от 1958г. и 1973г. по отношение на 4 процесните имоти. Липсват такива данни и по отношение на регулацията от 1996г.. Предвид това и следва да се приеме, че отчуждителното действие на регулацията от 1996г. е отпаднало съгласно §8 от ПЗР на ЗУТ. При това положение към момента съществува общо УПИ /УПИ ХІ-1479, 1480 в кв.531 по регулационния план на гр.Ш./ за двата имота, но същото не е съсобствено, като е налице индивидуална собственост на ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №***.

Установи се също, съгласно заключението на допълнителната СТЕ и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че процесната просека по регулационните планове от 1973г., от 1996г. попада в обема на собствеността на ищците/част е от имот с бивш кадастрален номер 1480/. По сега действащата кадастрална карта на гр.Ш. само графично е изключена от имот с идентификатор №***, но е част от имот №1480 /№***/.

Установи се също, че тази просека служи за достъп от ул.“*“ до сградата на ответника в поземлен имот ***, като това е единствения достъп от този имот до улицата. Съответно доколкото е налице ограда откъм техния имот, ищците не могат да ползват просеката, като единственият им достъп е през ул.“*“.