Решение № 183 от 11.02.2022, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2781/2021
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 11.02.2022
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Димо Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36а ал. 4 · Закон за висшето образование
- чл. 67 · Закон за висшето образование
- чл. 72 - чл. 74 · Закон за висшето образование
- чл. 72 ал. 2 т. 2 · Закон за висшето образование
- чл. 72 - чл. 74 · Закон за висшето образование
- чл. 72 - чл. 74 · Закон за висшето образование
- чл. 74 ал. 2 · Закон за висшето образование
- чл. 126 т. 9 · Кодекс на труда
- чл. 187 ал. 1 т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 188 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 330 ал. 2 т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 67 · Конституция на Република България
- чл. 68 ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 309 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Велико Търново, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110102781 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 3 КТ.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на трудов договор от 01.01.1999г. и допълнително споразумение № 175/04.06.2007г. е заемал длъжността „доцент в катедра „***” в Историческия факултет на ответния университет, както и че със заповед № РД10-1257/01.09.2021г., връчена му на 02.09.2021г., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 188 т. 3 КТ.
Посочва, че с уволнителната заповед са му вменени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ – злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието. Ищецът счита уволнението си за незаконосъобразно и оспорва да е извършил дисциплинарните нарушения описани в заповедта. Изтъква, че е изтекъл срока по чл. 194 ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание и че при определянето му е нарушена разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ. Признава, че на брифинг на 19.04.2019г. организиран от политическа партия е направил изказване, което е публикувано в посочените в заповедта медии, но уточнява, че с него е критикувал действията на *** на ***, както и стила и методите му на управление.
Твърди, че това негово изказване е основано на извършени от *** репресии, уволнения и заплахи спрямо служители и студенти. В тази връзка допълва, че извършените от *** нарушения и неправомерни действия, вкл. срещу членове на Студентския съвет са констатирани в доклад на комисия, извършила проверка по заповед на Министъра на 1 образованието и науката от 30.04.2019г. Ищецът признава, че на 25.04.2018г. е подал сигнал до Главния прокурор на Р България за извършени нарушения във връзка с издадени от университета професионални квалификации на италиански граждани, но изтъква, че това му поведение е в изпълнение на конституционните му задължения по чл. 67 КРБ като депутат от 44-то Народно събрание. Освен това уточнява, че по повод на сигнала в СРП е образувано досъдбено производство за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК. Ищецът оспорва да е извършил нарушение на посочените в уволнителната заповед разпоредби на Етичния кодекс на работещите във ***. Смята, че същите нямат нормативен характер и не определят обема и характера на задълженията му по трудовото правоотношение. Ищецът сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа и че месечното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 2280 лв. По изложените съображения иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната му работа и да осъди ответника да му заплати сумата от 13680 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца /03.09.2021г. – 03.03.2022г./. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, при спазване на разписаните в закона процедурни правила. Възразява, че описаните в уволнителната заповед действия на ищеца представляват нарушения на трудовата дисциплина, с който същият е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто му име. Ответникът изтъква, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срока по чл. 194 ал. 1 КТ, тъй като за посочените в заповедта периоди ищецът е бил в законоустановен отпуск. Допълва, че от него са изискани и взети писмени обяснения преди налагането на наказанието, в съответствие с чл. 193 КТ, както и че заповедта за уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ.
Ответникът оспорва при налагането на процесното наказание да е нарушена разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, за което черпи доводи от позицията, която е имал ищеца към момента на изказванията, за публичния характер на последните и широкото им отразяване в медиите. В тази връзка допълва, че тези изказвания на ищеца са станали достояние на широк кръг трети лица, което обективно е накърнило авторитета и доверието във възможностите на работодателя да организира и ръководи учебния и работния процес, което от своя страна го е злепоставило пред същите трети лица.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че изказванията му от м. април 2019г. почиват на реални факти, като изтъква, че с решения на ВТАдмС са отхвърлени жалби за нарушения на изборите за органи на управление във *** през 2019г. Относно подадения сигнал до прокуратурата ответника посочва, че е налице произнасяне на съд в Италия, че неправилно административния орган в България /НАЦИД/ е приложил Директива 2013/55/ЕО. По тези съображения ответната страна счита предявения искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне с присъждане на разноски.
2
Съдът, като е предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, а и от представените от тях трудов договор от 1988г. и допълнителни споразумения от 2007г., 2017г., 2020г. и 2021г. се установява, че ищецът е заемал в ответния университет длъжността „доцент в катедра „***”. Със заповед № РД 10-1257/01.09.2021г. на *** на ***, връчена на 02.09.2021г., на ищеца е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 189 ал. 1. чл. 187 ал. 1 т. 8 пред. 1 и 2 КТ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ. В заповедта като фактическо основание за уволнението е описано, че на 19.04.2019г. ищецът на брифинг организиран от *** направил изказвания, които са цитирани в посочените в заповедта интернет сайтове на медии и на сайта на ***, както и че на 25.04.2018г. е подал сигнал до Главния прокурор на РБ и до Министъра на образуванието и науката, който е отразен в статии в посочените централни и местни ежедневници, с които си действия е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто му име, а същото така е нарушил и задълженията си съгласно цитираните разпоредби на чл. 11 и чл. 18 от Етичния кодекс на работещите в университета. В уволнителната заповед са цитирани следните изказвания на ищеца:
„Бях отстранен от поста помощник ректор и трябваше да водя дела, за да бъда възстановен на тази длъжност. Бях отстранен, защото критикувах постъпката на *** като член на Академичния съвет. Този човек наложи дух на страх и подчинение.
Единственият инструмент за управление е репресия, уволнения и заплахи”; „Със сега действащия закон се дават изключителни правомощия на ректорите. Затова и ВМРО ще настоява за промените, които ще гарантират контрола на държавата върху държавните училища”; „Законът, направен някога с добрата идея, че академичната общност е образована и може да се самоуправлява, е дала изключителни правомощия на ***. Той е председател на Академичния съвет, той е работодател на всички преподаватели, той се разпорежда с финансите на университета и носи материална отговорност. Когато един човек няма качества или има лоши мисли, може да злоупотреби с такава власт”; „Вчера беше провалено задължението на Студентския съвет да проведе частични избори за попълване на квотата от страна на ръководството на университета. Бяха отправени заплахи за изключване. Това е недопустимо. Това е нарушение. Това изисква намеса на държавата – за защита на закона, за защита на академичната автономия, за защита на репутацията на ***. Бяха отправени и писмени заплахи за отстраняване към студенти, подписани лично от ***. Всичко днес това го казваме публично и апелираме към изпълнителната власт, към МОН и към министър – председателя – нека защитят държавния и академичен интерес, както и на обществото”, както и че ищецът е посочил, че е изключително трудно за него да предприема такава постъпка към своя университет. Относно подадения от него сигнал на 25.04.2018г. в 3 заповедта за уволнение е отразено, че касае издадени от *** 171 професионални квалификации на италиански граждани за възможността им за удостоверяването им за целите на упражняването на професията в друга страна, както и за възможно бъдещо провеждане от *** на самостоятелно обучение на други 200 италиански граждани за придобиване на учителска квалификация в следдипломни програми за обучение”. За да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание ответникът е посочил в заповедта за уволнение, че е съобразил публичния характер и нееднократността на изявленията на ищеца пред медии, както и легитимирането му като народен представител в 44 НС на РБ.
Избирането на ищеца за народен представител в 44 НС на РБ е ноторно известно на съда и не е обстоятелство, по което между страните съществува спор. В дадените от него обяснения по чл. 193 КТ, поискани му от работодателя му с покана от 18.05.2021г., същият е посочил, че визираните в заповедта за уволнение събития от м. юли 2018г. и м. април 2019г. са свързани с дейността му именно на народен представител и в изпълнение на задълженията му по чл. 67 КРБ. От представените от ответника молби и заповеди за отпуск и за прекъсване на такъв, както и болничен лист от 13.04.2021г. се установява, че ищецът е бил в неплатен и платен отпуск, както и в отпуск по болест за времето от 03.04.2017г. до 26.03.2021г., от 26.03.2021г. до 11.04.2021г., от 13.04.2021г. до 19.04.2021г., от 11.06.2021г. до 18.06.2021г., от 22.06.2021г. до 09.07.2021г. и от 13.07.2021г. до 31.08.2021г.
От писмо на Националния център за информация и документация /НАЦИД/ от 09.02.2018г. е видно, че са констатирани нарушения на българското законодателство при издаването на свидетелства за професионална квалификация на *** на италиански граждани по нерегулираната професия „учител”, доколкото голяма част от обучението им е проведено самостоятелно и незаконосъобразно от висше училище /ЕПУ – гр.
Перник/ без да има необходимата за това акредитация, както и по лекционен материал /над 70 %/ изнесен от преподаватели от италианско висше училище, които не фигурират в регистъра на МОН за академичен състав и не са на основен трудов договор с нито едно висше училище в България, вкл. ответния университет. В писмото е посочено още, че академичното признаване на дипломите на 170 – те италиански граждани е станало по реда на ЗВО с решение на Академичния съвет /АС/ на *** от 18.04.2016г. Въз основа на това писмо на НАЦИД, което е адресирано до него в качеството на народен представител, ищецът в същото това качество е подал сигнал до Главния прокурор на РБ и до Министъра на образованието и науката, че посоченото в писмото решение т. 4.4.6. не е вземано на АС на 18.04.2016г. От постановление за образуване на ДП по пр.пр. № 47794/2018г. на СРП и писмо на наблюдаващия прокурор до ищеца от 15.04.2019г. се установява, че въз основа на подадения от него сигнал е започнало наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК относно ползването на преправен частен документ – решения на АС от 4
18.04.2016г. по т. 4.4.6. От представеното съдебно удостоверение по НАХД № 8003/2021г. на СРС и от приложеното към него постановление по чл. 78а НК е видно, че за това престъпление срещу *** на ответния университет е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. От ангажираните от ответника доказателства /листи 190- 202/ се установява, че на интернет сайтовете на посочените в заповедта за уволнение печатни издания са публикувани статии във връзка с подадения от ищеца сигнал до прокуратурата и за провежданото разследване за съставяне на фалшив документ в ответния университет. Ответникът е представил в надлежен превод по см. на чл. 185 ГПК решение на Апелативния съд на Р Италия /шести състав/ произнесено по искови молби на италиански граждани придобили хабилитация за упражняване на преподавателска дейност в България, за което са им издадени свидетелства за професионална квалификация. В решението е отразено, че понятието регулирана дейност, предложено от НАЦИД не съвпада точно с това, което предвижда законодателството на ЕС и е разпоредено на административните власти в Италия да проведат процедура за сравнително оценяване и да прецени квалификацията на ищците по делото.
Разпечатката съдържа 22 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/002e5316-a13f-4315-ac93-a46de41f2a37