Решение № 185 от 14.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 366/2022
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 14.12.2022
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 ал. 2 изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37 ал. 1 т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.137 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 137 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър. Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600366 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда 260001/16.05.2022 г. Старозагорският окръжен съд е признал подс. К. П. К., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 29.11.2015 г., на път * *-*, в зона на кръстовището при км 291 с път * гр. *, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил *, модел „*“, с рег. № *, е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж. А., поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 и чл. 54 НК, го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
На основание чл. 66 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК подс. К. П. К. е лишен от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът се е произнесъл и по приложените веществените доказателства и направените разноски по делото.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който чрез своя 1 защитник я е обжалвал, с искане да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Като алтернативна позиция се поддържа становище за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Частният обвинител, чрез своя повереник, в писмено становище, счита, че присъдата следва бъде потвърдена.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА
За да постанови атакуваната присъда, Старозагорският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. К. К. е правоспособен водач на МПС категории „М”, „В” и „А” /л. 133, т. 1 ДП/.
Заедно със св. М. Г., с която били във фактическо съжителство, работели като * в гр. *. Тъй като и двамата били от гр. *, често пътували между двата града.
Подсъдимият притежавал лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, който бил минал ГТП на 12.01.2015 г. На 29.11.2015 г., около 21.00 ч., той управлявал автомобила по първокласен път І-6 от гр. * към гр. . С него пътували св. М. Г. на предната дясна седалка и св. Х. К. – брат на подсъдимия, на задната.
Първокласен път * на км * се пресичал на едно ниво с второкласен път * за гр. * и формирали Т-образно кръстовище. Това кръстовище, при движение от изток на запад, било от км 291+950 до км 291+760 по път І-6. Там път І-6 и път ІІ-56 се събирали, съответно, разделяли на едно ниво. Второкласен път II56 бил ориентиран за движение в посока север-юг, като започвал от описаното Т-образно кръстовище.
Преди кръстовището, в посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, на път І-6 имало следните пътни знаци:
- на 300 м преди ориентира – пътен знак А40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия” и пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош”;
- на 270 м преди ориентира – пътен знак В24 „Забранено е 2 изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош” и пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 км/ч”.
От северната страна на първокласен път І-6, на посочения пътен участък, имало две бензиностанции – в посока от изток на запад това били „*” и *”. Те били съвсем близко една до друга – делял ги път, водещ до ж.п. спирка *.
Първокласен път І-6, ориентиран в посока изток – запад, имал едно платно за движение с две пътни летни – по една за всяка от посоките. В западната част на Т-образното кръстовище, където път І-6 се разделял за път ІІ-56 и южно от бензиностанция „*“, двете пътни ленти на платното били разделени с коси успоредни линии тип „М15“, широки 2,45 метра. Тези линии в посока запад се стеснявали. Пътният участък бил хоризонтален, равен, прав и неосветен, а пътната настилка била асфалтова и суха.
Подсъдимият управлявал автомобила си в кръстовището с включени къси светлини, със скорост около 57 км/ч, при максимално допустима скорост за движение за пътния участък 50 км/ч.
В зоната на кръстовището действал пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 км/ч”. Действието на този пътен знак било до пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци”, който се намирал на км 291+500 (на запад от кръстовището). О коло 21 ч. видимостта, в условията на нощно виждане, била ограничена от светлинното петно на фаровете на лекия автомобил.
Малко по-рано същата вечер пострадалият А.С А. управлявал собствения си лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № * в района на кръстовището. При движението си автомобилът се ударил в пътен знак в южната част на централния /от трите/ пътен остров в кръстовището. След претърпяното леко ПТП, А. А. излязъл и предприел пресичане на платното за движение от юг на север в посока бензиностанция „*“ като пешеходец. Бил облечен с тъмни дрехи, по които нямало светлоотразителни елементи.
Концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,71 промила. Движил се с бърз ход със скорост 4,5 км/ч, навлизайки в южната лента н а платното за движение.
В същото време лекият автомобил, управляван от подс. К. К. със скорост 57,1 км/ч, бил на 49,5 м от А. А., който вече попадал в светлинния 3 сноп на включените къси светлини на лекия автомобил. В този момент подсъдимият имал техническа възможност да забележи пострадалия вляво от автомобила си, при движението на пешеходеца в южната лента н а платното за движение. Въпреки че нямало прегради между пешеходеца и лекия автомобил, подсъдимият не видял пострадалия и автомобилът продължил движението си напред със същата скорост.
Пострадалият също продължил движението си – от юг на север, и навлязъл в разделителния остров между двете ленти на платното за движение.
Преминал по маркираната част на острова и навлязъл в северната лента за движение, от ляво надясно пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия.
Настъпил удар между автомобила и А. А..
Според първоинстанционния съд, към момента на първоначалния контакт пострадалият се намирал с дясната си странична част към лявата челна ъглова част на автомобила, управляван от подсъдимия, и с опорен десен крак пред зоната на левия фар. Ударът бил под масовия център на тялото му, вследствие на което то ротирало. Придвижило се по предния капак. Последвал контакт на главата му с крайната лява част на панорамното стъкло. Ударът настъпил в долната лява част на стъклото, като при този контакт пострадалият получил разкъсноконтузни рани по лицето и гребенния израстък на горната челюст. Към този момент лявата колонка на челното стъкло контактувала с дясната част на гръдния кош на пострадалия, като така били счупени и ребрата му двустранно - вдясно от I до VIII ребро по лопатковата линия и в залавните места за гръбначния стълб, а от IX до XI само по залавните места за гръбначния стълб. След този контакт и вследствие разликите в скоростите, тялото на пострадалия изпаднало през лявата странична част на автомобила, като при изпадането си контактувало с лявото странично огледало, стъклото на предната лява врата и рамката в задната част на тази врата. При този контакт страничното ляво огледало се свило към купето на автомобила и ударило с долния си и среден край предната лява врата на автомобила, а с горния – стъклото на същата врата, което се счупило.
След отделянето си от автомобила тялото на А. А. извършило полет с последващо плъзгане и търкаляне по терена.
Веднага след удара подсъдимият спрял автомобила върху пътното платно – на изхода на бензиностанция „*” в посока*. Той и свидетелите М. Г.
4 и Х. К. излезли от колата и видели, че вляво от автомобила, в южната лента за движение, лежи ударен пешеходец – пострадалият А..
Свидетелят Х. К. останал до автомобила. Подсъдимият К. и св. М. Г. отишли до пострадалия, за да му помогнат, ако могат, тъй като и двамата били с медицинско образование.
Подсъдимият се обадил на тел. 112 от телефона на св. М. Г.. С нейна помощ внимателно преместил тялото на пострадалия извън пътното платно за движение.
Минути по-късно на мястото на произшествието пристигнал полицейски екип от Полицейски участък –* - св. Р. К. и св. Г. М. и екип от ФСМП – гр. *. В 21.15 ч. дежурният лекар констатирал настъпилата смърт на пострадалия /л. 10, т. 1 ДП/.
Подсъдимият К. К. бил тестван с „Алкотест 7410 Плюс Дрегер“ с фабр.
№ ARSM-0189 в 21.41 ч., като техническото средство не отчело наличие на алкохол в издишания от водача въздух /л. 10, т. 1 ДП/.
В 21.50 ч. му е връчен талон за медицинско изследване № 0434137, с който той се явил във ФСМП – * за изследване в 22.55 ч. /л. 94 и л. 93, т. 1 ДП/. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбум към него /л. 16, т. 1 ДП/. Впоследствие бил направен оглед на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 04.05.2016 г. и фотоалбум към него /л. 24, т. 1 ДП/.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 302/2015 г. от 30.11.2015 г. /л. 81, т. 1 ДП/ , при огледа и аутопсията върху трупа на А. А. е установено следното:
Черепномозъчна травма – разкьсноконтузни рани на лицето, счупване на гребенния израстък на горната челюст, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и тилната кост на черепа; гръдна травма /охлузвания на гръдния кош, счупване на ребра двустранно, разкъсване на десния бял дроб и контузии на двата бели дроба, набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина/; малокръвие на трупа и вътрешните органи; повърхностни пропуквания на черния дроб; отворено счупване на дясната подбедрица; счупване на дясната мишница; счупвания на 5 бодлестите израстъци на III-IV-V гръдни прешлени; счупване на десния страничен израстък на V поясен прешлен; охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Причина за смъртта на А. А. са тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота.
Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в предварителните сведения. Всички увреждания са прижизнени.
Според протокола за химическа експертиза № 652/30.11.2015 г. /л. 89, т. 1 ДП/, в изследваната проба кръв, взета от А. А., е установено съдържание на етилов алкохол 1,71 промила.
Видно от протокола за химическа експертиза № 650/30.11.2015 г. /л.92, т. 1 ДП/, не е установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на К. К..
По време на досъдебното производство е назначена комплексна автотехническа и медицинска експертиза /л. 96 т. 1 ДП/, изготвена от инж. И.
Ч., инж. В. В. и д-р Т. Т.. Преценено е, че експертният състав по тази експертиза е допуснал грешки и непълноти, посочени в определение № 53/24.01.2017 г., постановено по ч.н.д. № 593/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора /л. 204 т. 2 ДП/. Това определение е потвърдено с определение № 143/10.03.2017 г., постановено по в.ч.н.д. № 72/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив /л. 196 т. 2 ДП/.
Назначена е тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 08.08.2017 г. и една допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 15.10.2017 г. – и двете с вещи лица инж. С. М., инж. Т. П. и д-р Т. Т. /л. 213 и л. 278 т. 2 ДП/.
В заключенията са дадени различни варианти на скоростта на участниците в пътнотранспортното произшествие, както и анализ на възможните пътни ситуации, с оглед на различните скорости.