Решение № 53 от 26.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ловеч, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ДИМИТЪР Т. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600133 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

С присъда рег. № 2/22.01.2026 г. постановена по НОХД № 250/2025 г.

Тетевенският районен съд, трети наказателен състав е признал Г. В. П., ЕГН ********** за виновна в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 3 ,б. „а“, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342 ал. 1, във връзка с чл. 54 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК е лишил П. от правото да управлява МПС за срок от две години, от влизане на присъдата в сила, както и да заплати на Р. П. М. от гр.

Тетевен сумата от 2556,46 евро разноски по делото за процесуален представител.

Недоволна от така постановения съдебен акт останала П., поради което, чрез процесуалния си представител адвокат Ц. – Плевенска АК, го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Изтъква, че на първо място не е доказано по категоричен начин, къде точно е осъществено деянието, дали е на пешеходна пътека или не, както и не е изяснен механизмът на полученото увреждане. По отношение на заключението на медицинската експертиза приема, че не може да се установи с точност дали счупването е от 1 директен удар от бронята на автомобила или е вследствие „ от тежестта на тялото и скоростта на падането. Изтъква ,че по делото са се събрали безспорни доказателства , че П. е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. Излага, че това обстоятелство изобщо не е обсъдено от решаващия съд и е в явно противоречие с разпоредбата на привилегирования състав на чл. 343а от НК. По изложените съображения приема, че постановената присъда е необосновано тежка и в тази връзка несправедлива.

Моли настоящата инстанция да я отмени и да постанови друга, като признае П. за невиновна, ако счете, че е налице извършено деяние от нейна страна да приложи привилегирования състав на разпоредбата на чл. 343а от НК, както и да отчете превес на смекчаващите вината обстоятелства.

По делото е приложен отговор от Р. М., чрез процесуалния й представител адвокат Д. – САК . Моли настоящата инстанция да постанови решение , с което да потвърди постановения от първата инстанция съдебен акт като законосъобразен, правилен , обоснован и постановен при спазване на процесуалните правила и събраните по делото доказателства. В тази връзка излага подробни съображения. Оспорва и моли съда да приеме, че всички изложени във въззивната жалба възражения са неоснователни и недоказани.

Счита, че всички изводи на първоинстанционния съд относно виновното и противоправно поведение на Г. П., относно механизма на настъпване на ПТП, обстоятелството, че е настъпило на пешеходна пътека, са изградени на прецизно изследван доказателствен материал. Сочи, че първоинстанционния съд е провел изключително прецизно и обстойно съдебно следствие, отчитайки и многобройните нарушения на подсъдимата на правилата за движение и е постановил законосъобразен съдебен акт.

В съдебно заседание представителят на обвинението счита, че жалбата против присъдата на първоинстанционния съд е неоснователна. Приема, че по безспорен начин от анализа на събраните по делото доказателства се установява ,че П. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДП, вследствие на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на пострадалата. Изтъква, че в този смисъл съдът е изложил подробни съображения , като правилно е отказал приложението на чл. 343а от НК, тъй като същия е неприложим към конкретното деяние.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивничката П. поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена.

Счита ,че по делото не е изяснен механизма на получаване на увреждането и начина му на причиняване. Излага, че са налице множество превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно тежкото семейно и битово положение на подзащитната му , която се грижи за две малолетни и две пълнолетни деца , като синът й Д. е със СОП- тежко клинично заболяване на бъбреците. Моли настоящата инстанция да отмени постановения съдебен акт като неправилен и необоснован. Алтернативно моли да намали размерът на наказанието наложено от първоинстанционния съд и размерът на наложеното наказание „лишаване от права“.

2

Въззивникът П. в съдебно заседание поддържа казаното от процесуалния й представител. Сочи, че откакто се е родил синът й , тя се грижи за него , кара го по болници . Изтъква ,че пострадалата се е появила изневиделица . Излага, че е било пазарен ден и е имало много хора , на които е дал път да минат и изведнъж е чула шум. Моли настоящата инстанция да намали присъдата й . Сочи, че работи на три –четири места и предстои да ходи в Турция, заради бъбрек.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт ,приема за установено следното:

Въззивника Г. П. живеела в гр. Тетевен, област Ловешка. Притежавала СУМПС № ***** със срок на валидност ***** г.

Пострадалата Р. М. също живеела в гр. Тетевен.

На 24.03.2024 г. бил пазарен ден за гр. Тетевен.

На същата дата, около 10,30 часа въззивничката П., управлявайки лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. № **** , собственост на К.И. се движела по улица „Васил Йонков“ . В същото време по улица, перпендикулярна на улица „Д. Благоев“ вървяла пострадалата Р. М.. Отивала на пазара. Пътното платно на улица „Д. Благоев“ бил двупосочно, без маркировка. Широчината на същото било 5,8 метра. Имало и пешеходна пътека на 8,7 метра след ориентира, наклон на изкачване 1,5. Подсъдимата, с управлявания от нея автомобил, след като спряла на знак „стоп“, предприела завиване на ляво по улица Д. Благоев по посока на МБАЛ Тетевен. В същото време пострадалата М. предприела пресичане на пътното платно, за да отиде на отсрещния тротоар, движейки се по посочената по-горе пешеходна пътека. Траекториите на движение на лекия автомобил и на пешеходката се пресекли, в резултат на което последвал удар между предна лява част на лекия автомобил и лявата част на тялото на пострадалата, като същата била отхвърлена напред и наляво и паднала на дясната си част, установявайки се на един метър от ляв тротоар вляво от предната част на лекия автомобил. Въззивничката П., веднага слязла от лекия автомобил и отишла при пострадалата, помогнала й да стане и след това със същия я откарала в болницата в гр.Тетевен. Първоначално на М. й обяснили, че има пукната бедрена кост, като впоследствие след по обстоен преглед било установено, че в резултат на ПТП й е било причинено счупване – пертрохантерно на лявата бедрена кост с последващо оперативно лечение – метална остеосинтеза, което е довело до затруднение движението на левия крак за около една година, с оглед на възрастта и правилното лечение/заключение на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че въззивничката П. е осъществила обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.343 ал.3, б „а“ във връзка с ал.1 3 във връзка с чл.342 ал.1 във връзка с чл.54 от НК като на дата 23.03.2024 година, около 10,00 часа в гр.Тетевен, Ловешка област, на улица „Д. Благоев“, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Порше Кайен“ с ДК№ *****, собственост на К.Г.И. е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.119 ал.1 от ЗДП, според който при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Р. П. М. от гр.Тетевен, Ловешка област, изразяваща се в травматично счупване-петрохантерно на лявата бедрена кост с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза, повреда довела до затруднено движение на левия крак за около 1 /една/ година, като деянието е извършено на пешеходна пътека, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

От обективна страна въззивничката П. е осъществила изпълнителното деяние, като при движение с управлявания от нея лек автомобил е нарушила разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДП, който задължава водачите на МПС при приближаване на пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на нея пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта и спре. От приложения към делото протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбума към него, показанията на пострадалата М., на свидетелката Катя Колева, дадени на досъдебното производство, заключението на вещите лица по комплексната автотехническа и медицинска експертиза, безспорно се установява,че на мястото на произшествието има пешеходна пътека. Това обстоятелство не се отрича от въззивничката. От показанията на свидетелите Колева, дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред по делото, на свидетеля Диков , както и заключението на комплексната експертиза настоящата инстанция приема за безспорно установено, че ПТП е станало на описаната по-горе пешеходна пътека на 3,3-5 м по ширина спрямо десен по посока на оглед край на платното за движение, като въззивничката е управлявала лекия автомобил със скорост от 13км/ч. и изминатия път е около шест метра. Същата е имала възможност да възприеме пострадалата при потеглянето си, след като е спряла, с оглед на наличието на знак „стоп“ и при движението си напред и наляво по време на извършване на маневрата „завиване на ляво“. Доказателство в тази насока е и приетото от изслушаната експертиза, от която е видно ,че въззивничката е направила опит да спре ,преди удара. Съдът дава вяра на изготвената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, тъй като се подкрепя от показанията на свидетелката М., свидетеля Диков и свидетелката Колева/дадени на досъдебното производство и приобщени по делото по съответния ред/.Съдът приема за безспорно установено, че причиненото увреждане на М. е в резултат на директен удар с бронята на лекия автомобил и с оглед на височината на счупването, което съвпада с най-изпъкналата част на предната броня на същия.

С оглед на гореизложеното не кредитира обясненията на П., тъй като 4 същите не се подкрепят от приложените към делото доказателства.

От субективна страна въззивничката е действала виновно, по непредпазливост – не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Доказателства в тази насока по посочените по-горе.

При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да се наложи на въззивничката следва да се вземе под внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на високия брой престъпления от този вид, сравнително високата такава на самия деец от една страна, с оглед на многобройните й наложени наказания по ЗДП/л. 73-л. 76 от досъдебното производство/ , а от друга чистото й съдебно минало , отношението й към извършеното, а именно, че е оказала нужната помощ на пострадалата. Освен тези факти, съобразени от първоинстанционния съд пред настоящата инстанция бяха представени доказателства относно семейното състояние на П.. От тях се установява, че е разведена и сама отглежда две деца, като едно от тях е с лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението изискващо грижи и лечение, с вродена хидронефроза.

Отчитайки тези обстоятелства съдът приема, че определеното й наказание от една година лишаване от свобода, което е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила е правилно и законосъобразно, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.