Решение № 519 от 30.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Пазарджик, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201016 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „П.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. И. М., против ЕФ № 8504559287 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ- Национално ТОЛ управление, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В първото съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. В следващото съдебно заседание не се явява представител за дружеството, надлежно уведомено. По делото не е постъпило и писмено становище по същество. Не се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага становище за законосъобразност на издадения ЕФ и доказаност на нарушението, поради което пледира за потвърждаване на фиша. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 06.05.2021 г. в 15,12 часа, било установено нарушение № С28151Е5Е2С60DBDE053031F160ACED3, с ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.410“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол- декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Установено било, че собственик на ППС е дружество „П.“ ООД, представлявано от управителя Б. И. М., на което и е регистрирано ППС.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл. 187а ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер 2 на 133 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество чрез негов пълномощник (счетоводител) по пощата на 06.07.2022 г. видно от известие за доставяне (л.9), а жалбата против ЕФ е подадена от управителя на санкционираното дружество по пощата на 18.07.2022 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.8а), поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

ЕФ по своята същност съставлява административен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП. Това е така тъй като с него се повдига за пръв път административното обвинение и същевременно се санкционира лицето за вмененото му нарушение. В този смисъл е и константната практика на ВАС, като най-голямо значение има Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. При това положение няма съмнение, че при санкциониране с ЕФ важат давностните срокове за административнонаказателно преследване, визирани в разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, която разписва императивно, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Както се посочи по-горе, атакуваният ЕФ е връчен на санкционираното дружество чрез посочено като пълномощник на същото лице на 06.07.2022 г.

3

Видно от представените от АНО и приети като писмени доказателства по делото справки от ел. система на АПИ по чл.167а от ЗДвП (л.53-54) е, че системата е генерирала нарушението на 17.05.2021 г., а самия ЕФ е съставен на 03.06.2022 г. и подписан от неговия издател на 09.06.2022 г. При това положение е видно, че към 17.05.2021 г. нарушението и нарушителя са били установени, но ЕФ е съставен (издаден) след повече от една година от извършване на нарушението, както и от неговото установяване, т.е. след изтичане и на двата срока, визирани в горецитираната разпоредба от ЗАНН.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че ЕФ е издаден в нарушение на процесуалния закон, след като възможността за санкциониране на нарушителя е била преклудирана, и в този смисъл се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Посоченото е достатъчно основание за отмяна на ЕФ и не налага излагане на съображения по същество. Само за пълнота може да се посочи, че ако хипотетично не е налице посоченият по-горе процесуален порок, то съдът не констатира други СПН при издаване на ЕФ, който е изправен от към съдържание и реквизити, а от доказателствата по делото категорично може да бъде направен извода, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение, като обстоятелството, че дружеството е заплатило още на датата на нарушението таксата по чл.10б ал.5 от ЗДвП в размер на 133 лева, не го освобождава от отговорност (така, както се претендира с жалбата), тъй като то не е заплатило компенсаторна такса в указания размер от 750 лева, с чието заплащане се приема, че задължението по чл.10б ал.5 от ЗДвП е изпълнено.

Предвид изхода на делото неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на АНО искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, тъй като ЕФ се отменя и в този смисъл наказващият орган няма право на присъждане на разноски в негова полза. На такива право има въззивника, но същият не е предявил своевременно претенция в тази насока.

С оглед на изложеното, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия си състав

4

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Електронен фиш № 8504559287 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИНационално ТОЛ управление, с който на „П.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. И. М., за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като незаконосъобразен.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство като неоснователно.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5