Акт от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13791 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110119920 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците К. П. П. и И. И. П., чрез законен представител Д. Й. П., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност сумата в общ размер на 1236.17лв., от които 959.29лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 232.63лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 28.03.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.02.2021г. - м.04.2022г. в размер на 34.80лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9.45лв. - мораторна лихва за периода от 15.04.2021г. до 28.03.202г., касаещи недвижим имот: ап.6, находящ се в гр.

София, бул. „..., ет. 6, аб. № 134138, при следните квоти:

К. П. П. – 1/2 - за следните суми: 479.65 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 116.31 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 28.03.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.02.2021г. - м.04.2022г. в размер на 17.40 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.73 лв. - мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 28.03.2024г.

И. И. П. – 1/2 - за следните суми: 479.64 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 116,32 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 28.03.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.02.2021г. - м.04.2022г. в размер на 17.40лв.- главница, ведно със законната лихва от 1 датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.72 лв. - мораторна лихва за периода от 15.04.2021г. до 28.03.2024г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът К. П. П. не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Ответникът И. И. П., чрез законен представител Д. Й. П., е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Заявява, че не са представени доказателства за приемане на наследството по опис от страна на ответника. Оспорва доказателствената стойност на представените към исковата молба доказателства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че не са изпращани покани за дължими суми към ответницата, съответно възразява по отношение на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на определеното възнаграждение за процесуално представителство.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 2 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

По делото при заявено от ответника И. И. П., чрез законен представител Д. Й.

П., с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява ответниците да притежават някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено.

Ангажираните от ищеца писмени доказателства – протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост от адрес в гр. София, бул. „...5, на което е взето решение да се сключи договор "Техем Сървисис" ЕООД за топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на собствениците от етажната собственост, като под № 6 от същия са вписани имената на наследодателя на ответниците И. П. П. и е положен подпис, документи за главен отчет и изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр на партидата е записано отново лицето И. П. П., не са от естеството да установят наличието на вещно право на собственост или ползване върху процесния имот от страна на наследодателя И. П. П., респективно на 3 ответниците К. П. П. и И. И. П. по настоящото дело.Съставянето на посочените документи не е основание за възникване на качеството клиент на топлинна енергия, доколкото договорът с топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие на качеството собственик или вещен ползвател. С оглед императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ въпросите относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и тяхното съдържание нямат значение за възникване на облигационно правоотношение и те не обуславят друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е изравнителната сметка или фактурата, а извършената доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател.

Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответниците е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се приеме, че ответниците са придобили собствеността върху него по силата на наследствено правоприемство.

В допълнение към това по делото е прието писмо от 26.05.2026г. от СО, дирекция „Общински приходи“ – Средец/Триадица, с приложено към него извлечение от декларация по чл. 14 от ЗМДТ. На първо място следва да се посочи, че същата не касае процесния период, доколкото е с вх. № 0311797/15.03.1998г. От друга страна, видно от съдържанието на документа, съсобственици към момента на подаване са И.

П. и трето за спора лице – Т. Х. П.. Настоящият състав споделя мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобИ.е, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия.

Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.

Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната, която е декларирала имота.

По делото обаче, както беше посочено, макар да се установява, че ответниците са наследници на И. П. П., няма данни дали и как наследодателят е придобил на свой ред право на собственост върху същия.