Решение № 260553 от 08.12.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Плевен, 08.12.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 19.10.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА

НИКОЛОВА при секретаря

Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 8088 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Р.Д., в която се твърди следното: Предявен е осъдителен иск срещу ответника за вземане на ищеца, касаещо доставяна и незаплатена тополенергия в имот, находящ се в ***, аб. № ***. Вземането си ищецът обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150(1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

1297,85лв. - главница за периода от 01.11.2017год. до 31.10.2019год. и 141,81лв. лихва за забава от 03.01.2018год. до 04.12.2019год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.М., който поддържа исковата молба, но заявява ,че в хода на делото ответницата е извърши5ла плащания, като остава неизплатено само задължението за главница и то частично – за сумата 381,20лв. Остават дължими и разноските по делото.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала становище по делото – въпреки изрично дадената й възможност за това, предвид постъпилото писмено изявление на ищеца и заявената от негова страна готовност за спиране на делото по взаимно съгласие, с цел да се даде възможност на ответницата да изплати във времето изцяло задължението си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно, а това се установява и от доказателствата по делото, че ответницата е собственик на процесното топлофицирано жилище, находящо се в ***. По делото е прието като доказателство нейно заявление до ищцовото дружество от дата 19.07.2013год., с което е поискала откриване на партида за заплащане на отопление и топла вода на процесния имот на посочения по-горе адрес – л.8 от делото. Ответната страна не е оспорила представените от ищеца и приети като доказателства писмени документи, а и видно от изявлението на представителя на ищеца е, че е извършила плащане на част от задължението в хода на делото.

При това положение искът за претендираната главница се явява частично основателен и доказан – за сумата от 381,20лв., а за разликата до претенди5раните 1297,85лв. следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане. Искът за претендираната лихва за забава в размер 141,81лв. следва да бъде отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане.

С оглед изхода на делото на ищеца се дължат от ответника разноски в пълен размер, а именно 101,91лв. – за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – 150лв.

По изложените съображения съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ Р.Ц.Д., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 381,20лв. - главница за периода от 01.11.2017год. до 31.10.2019год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.12.2019год. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните

1297,85лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.“

ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, против Р.Ц.Д., ЕГН **********, адрес *** иск на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 141,81лв. – претендирана лихва за забава от 03.01.2018год. до 04.12.2019год., като ПОГАСЕН

ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК

Р.Ц.Д., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото В размер 101,91лв. за внесена държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: