Решение № 2386 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2386 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100511259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12945/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 18537/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, дължи на и щ е ц а ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 145,53 лв., представляваща остатък от регресно вземане по имуществена застраховка „Автокаско“ за имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ц4“, рег. № ****, причинени от водач на л.а. „Рено Сценик“, рег. № ****, застрахован по гражданска отговорност при ответника, който на 07.04.2019 г. в град София, на бул. „Данаил Николаев“, в посока на движение от Сточна гара към кв.

Подуяне, причинил ПТП, ведно със законна лихва за период от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 47,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2021 г. до 12.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2530/2024 г. по описа на СРС, 125 състав.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 100 лв. за заповедното производство и 350 лв. за исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗК „Лев Инс“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото. Въззивникът счита, че не е налице причинноследствена връзка между увреждането по нивомер за гориво и уплътнение за резервоар и процесното ПТП. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по 2 чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, дължи на ищеца ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 145,53 лв., представляваща остатък от регресно вземане по имуществена застраховка „Автокаско“ за имуществени вреди на л.а.

„Ситроен Ц4“, рег. № ****, причинени от водач на л.а. „Рено Сценик“, рег. № ****, застрахован по гражданска отговорност при ответника, който на 07.04.2019 г. в град София, на бул. „Данаил Николаев“, в посока на движение от Сточна гара към кв. Подуяне, причинил ПТП, ведно със законна лихва за период от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 47,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2021 г. до 12.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2530/2024 г. по описа на СРС, 125 състав.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на 3 задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер и период на дължимата лихва.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства, съответно неоспорени във въззивната жалба са изводите на районния съд: 1) че са налице валидни застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ за л.а. „Ситроен Ц4“, рег. № ****, действащо към момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Рено Сценик“, рег. № ****, също действащо към момента на процесното ПТП; 2) че на 07.04.2019 г. е настъпило ПТП между двата автомобила; 3) че ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 145,53 лв. за ремонт, извършен от автосервиз „Автомотор“ АД; 4) че ответното дружество е получило регресна покана, но не е заплатило търсената от ищеца сума.

Единственият спорен пред въззивната инстанция въпрос е този за причинно-следствената връзка между процесното ПТП и увреждането на нивомера за гориво и уплътнението за резервоар.

За да бъде разрешен този въпрос обаче, следва да бъде посочен 4 механизмът на ПТП така, както е установен от първата инстанция:

Л.а. „Рено“ се движи по бул. „Ген. Данаил Николаев“ с посока от пл.

„Сточна гара“, към бул. „Мадрид“, където водачът на л.а. „Рено“ реализира ПТП с намиращия се пред него л.а. „Ситроен“. Увредени вследствие на ПТП на л.а. „Ситроен“ са задна броня, ляв стоп, ауспух, стоп за мъгла, регистрационен номер.

За установяване на механизма районният съд е кредитирал заключението по съдебноавтотехническата експертиза.

В последното е посочено, че по делото липсват данни нивомерът за гориво да е бил в механичен контакт с л.а. „Рено“, но като се вземе предвид механизмът на ПТП, както и спецификата на нивомера за гориво –множество малки подвижни части, поплавък, който се движи в зависимост от наличното гориво в резервоара – може да се направи извод, че нивомерът за гориво може да бъде увреден при настъпилото ПТП вследствие на резкия удар и внезапното разместване на наличното гориво в резервоара. При подмяна на нивомера уплътнението на резервоара се подменя технологично.

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че резервоарът за гориво на л.а. „Ситроен“ се намира в задната лява част на автомобила, а нивомерът за гориво е в резервоара. Вещото лице е обяснило, че такива увреждания на елементи, които не са в зоната на удара, се случват изключително рядко, но теоретично е възможно.

Районният съд правилно е стигнал до заключението, че искът е доказан по основание. Ответникът е направил общо оспорване на претенцията, но твърдението, че процесното увреждане е от друг инцидент, не е подкрепено от доказателства по делото. Друг механизъм на настъпване на процесното увреждане не се установява, поради което въззивният съд намира, че по делото е установена причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на нивомера на горивото на пострадалия автомобил.

Във въззивната жалба не са релевирани други доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което съдът не следва да обсъжда въпросите за размера на претендираното от ищеца регресно вземане, както и тези за дължимост и размер на мораторна лихва върху претендираната главница.

Доколкото е налице съвпадение в крайните изводи на въззивния съд и на 5 контролираната инстанция, то решението подлежи на потвърждаване.

По разноските:

При този изход от делото право на разноски има въззиваемият. Същият е претендирал такива, но доказателства за извършване на разноски не са представени. Не е претендирано юрисконсултско възнаграждение. Разноски не следва да се присъждат.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като делото е търговско.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12945/01.07.2024 г., постановено по гр.д.

№ 18537/2024 г. по описа на СРС, 125 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6