Решение № 1870 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Д. В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330120070 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ************, против В. А. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. ************** с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Стопанска инвестиционна банка “ АД /СИБАНК/, с ЕИК ***** бил сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на ответника била отпусната сумата от 15 000 лева.

Ответникът следвало да върне сумата, заедно с дължима годишна лихва през срока за издължаване, равна на сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 5,85% пункта. Към момента на сключване на договора, банковият лихвен процент за потребителски кредити бил в размер на 6,40 % - годишно. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се считала дата на заверяване на сметката на кредитополучателя. ГПР по кредита към датата на подписване на договора бил 13,70% . Погасителните вноски се заплащали ежемесечно на 30-то число, като крайния срок за погасяване на кредита бил до 11.12.2017г.

Ответникът поел задължение да върне сумата на 84 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 263,83 лева и една изравнителна вноска в размер на 266,33 лева. Всяка 1 вноска включвала два компонента - част от главница плюс възнаградителна лихва.

Ответникът заплатил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията.

Твърди се, че след преустановяване на плащанията останало задължение в размер на 14 868,10 лева, от които 13 149,45 лева - главница и 1718,65 лева - лихви. С настъпването на падежа - 11.12.2017 г. кредитът станал изцяло изискуем.

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г. и приложенията към него, сключен между „СИБАНК“ АД и дружеството - ищец, задължението на ответника било изкупено. Длъжникът бил уведомен, че кредитор по отношение на задължението му по сключения договор за кредит е „ЕОС Матрикс” ЕООД. По изрично пълномощие от дружеството - ищец, „СИБАНК“ АД следвало да извърши уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия.

Уведомяване е извършено на постоянния адрес на ответника, но писмото било върнало в цялост, като непотърсено. Счита, че с получаване на исковата молба и приложенията към същата, длъжникът получава за първи път уведомителното писмо на „СИБАНК“ АД и същият следвало да се счита надлежно уведомен за новия кредитор.

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, на 26.09.2019 г. дружеството - ищец подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 15209/2019 г. по описа на ПдРС и по същото съдът издал заповед за изпълнение № 8311 от 27.09.2019г. за сумата от 6000 лева частично от общо дължима главница в размер на 11655,72 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на *********г., ведно със законна лихва върху главницата и разноски по делото. В предвидения срок срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви искова претенция по реда на чл. 422 от ГПК. По образуваното гр.д.№ 19742 /2019г. по описа на РС - Пловдив било постановено Решение № 261711 от 12.06.2021г., с което е признато за установено, че дружеството - ищец има парично вземане спрямо ответника, произтичащо от неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ******, сключен на ***********г., за сумата от 6000 лева - главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 11655,72 лева, ведно със законна лихва за забава от дата на подаване на заявлението - 26.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

За остатъка от главницата в размер на 5655,72 лева дружеството - ищец подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 15868/2021 г. по описа на ПдРС и по същото съдът издал заповед за изпълнение за сумата 5655,72 лева представляваща оставаща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 2

********, сключен на *******г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.10.2021г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото. В предвидения срок срещу заповедта е постъпило възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответника счита предявения иск за неоснователен.

Оспорва предявения иск. Твърди, че между ответника и „СИБАНК“ АД бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът получил сумата от 15 000 лева, която следвало да върне в срок до 11.12.2017 г. Твърди се, че от дата на сключване на договора до 2014 г. ответникът редовно заплащал задълженията си. През 2015 г. същият останал без работа и преустановил плащанията. Банката по никакъв начин не била уведомила или поискала от длъжника допълнителна гаранция за обезпечение съгласно клаузите на сключения договор. След като ответникът започнал работа възобновил плащанията. Твърди се, че по никакъв начин не бил уведомен нито за това, че кредитът му е станал изискуем, нито че вземането на банката било прехвърлено на дружеството - ищец по делото. Не бил получавал никакви документи, нито съобщения на адреса посочен в договора. В началото на 2015 г. ответникът отишъл в офис на „СИБАНК“ АД, за да заплати поредната си кредитна вноска. От служител на банката разбрал, че задължението му вече е към „ЕОС Матрикс” ЕООД.

Дадена му била банковата сметка на дружеството, по която и до настоящия момент погасявал задължението си. Твърди се, че при осъществената цесия нито цедентът, нито цесионерът са изпълнили задължението длъжникът да бъде уведомен за осъщественото прехвърляне. Счита, че са извършени многократни плащания към ненадлежен кредитор. Прави възражение относно общия размер на сумата, която се претендира. Излага съображения за погасяване на главницата и всички лихви с изтичане на погасителна давност.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15209/2019 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 8311 от 27.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/, частична претенция от 11925.72 лева, представляваща дължима главница по договор за 3 потребителски кредит от 10.12.2010 г., сключен със „СИБАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от ******. на „ЕОС Матрикс” ЕООД; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 26.09.2019г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 120.00 лева /сто и двадесет лева/- внесена държавна такса. След постъпило Възражение от длъжника и указания на съда, било образувано гр. д. № 19742/2019 г. по описа на ПдРС, Х гр. с., по което е постановено Решение № 261711 от 12.06.2021 г. /представено по частното гражданско дело, в заверен препис/, с което съдът е признал за установено, че В. Н. дължи на „Еос матрикс“ ЕООД, сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/ главница, частична претенция от 11925,72 лв., по договор за потребителски кредит № РК 10-01188/ 10.12.2010г., сключен между ответника и „Сибанк“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № 8311 от 27.09.2019г. по ч.гр.д. №15209/2019 г. на Пловдивския районен съд, като съдът е осъдил ответника Н., да заплати на ищеца и разноски в исковото и заповедното производство.

От приложеното по делото ч. гр. № 15868/2021 г. по описа на ПдРС, ІІ брачен състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед № 9148 от 31.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 5655,72 лева /пет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/ - представляваща оставаща главница за плащане, дължима по договор за потребителски кредит № *********, сключен със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.10.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 113,11 лева /сто и тринадесет лева и единадесет стотинки/ - внесена държавна такса.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба. Ето защо и, установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № **********г., сключен със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ и Погасителен план към него; Искане за отпускане на потребителски кредит от 07.12.2010 г.; Декларация за предоставена педдоговорна информация под формата на СЕФ от 10.12.2010 г.; Декларация, с която ответникът е декларирал, че е запознат с условията, при които потребителският кредит ще му бъде 4 предоставен от 10.12.2010 г.; препис от Решение № 261711 от 12.06.2021 г., постановено по гр. д. № 19742/2019 г. по описа на ПдРС, Х гр. с., с отбелязване, че същото е влязло в сила на 06.07.2021 г.; Договор за прехвърляне на парични вземания от 29.09.2014 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и „Еос матрикс“ ЕООД и приложение към него, в което е отразено, че вземането на Банката към длъжника е прехвърлено на ищеца по настоящото гражданско дело; Потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № ************** г., адресирано до ответника, с което Банката уведомява същия, че вземането е прехвърлено на „Еос матрикс“ ЕООД, с приложено към същото Известие за доставяне; пълномощно, по силата на което „Сибанк“ ЕАД, е упълномощило „Еос матрикс“ ЕООД, да уведоми длъжниците, спрямо които двете дружества са сключили договор за цесия от 29.09.2014 г.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по Договор за потребителски кредит № ----------- г. на ответника е предоставен банков кредит за покрИ.не на потребителски нужди в размер на 15000 лв.

Сумата от 15000 лв. – главница по договора, е преведена от „Сибанк“ АД по банкова сметка на името на ответника, посочена в чл. 5 от договора, на 11.12.2010 г. От ответника са извършени плащания към „Сибанк“ АД по кредита, както следва: общо платена сума по договора за кредит – 7829,95 лв., от която – 1850,55 лв. – погасена част от главницата, 5709,40 лв. – погасени договорни лихви и 270 лв. – погасена застраховка. След датата на цесията – 29.09.2014 г. до датата на проверката от експертизата – 30.11.2022 г. по сметка на Цесионера „Еос матрикс“ ЕООД са постъпили доброволни плащания от ответника в общ размер на сумата от 3212,38 лв., с която са погасени следните задължения по процесния договор: 1718,65 лв. – цедирани лихви и 1493,73 лв. – част от главницата. Вещото лице е посочило, че размерът на неиздължената главница дължима от кредитополучателя към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.10.2021 г. по процесния договор за кредит от 10.12.2010 г., след приспадане на плащанията/погасяванията е в размер на 11655,72 лв.