Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 27.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 337/2025
Вид
Решение № 144
Подписан
27.03.2026
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900337 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от В. И. А., ЕГН ********** от гр. Смядово, обл. Шумен, чрез адв. Г. В., иск срещу Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от претърпяно на 12.12.2022г. пътно-транспортно произшествие с неидентифицирано превозно средство, ведно с мораторна лихва, претендирана от датата на настъпване на застрахователното събитие 12.12.2022г., до окончателно изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 12.12.2022 г., около 17.20 ч., в гр.

Варна, на бул. „Владислав Варненчик" на пътното платно до магазин „Лидл" е възникнало пътно произшествие между неизвестно моторно превозно средство и ищцата, при което същата е пострадала. Сблъсъкът настъпил, когато автомобилът е завивал наляво и е блъснал В. А., управляваща ЕИППС по велоалеята. Сочи се, че за посоченото произшествие е бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица и пострадалата била откарана с автомобил на спешна медицинска помощ в МБАЛ „Света Варна" АД, където й била поставена диагноза: „Съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост. Повърхностна рана на главата.“ Твърди се, че била поставена гипсова имобилизация и са били дадени указания за домашно лечение.

Увреждането на мекотъканната област, рана на главата и дясната седалищна област, са причинили разстройство на здравето. Твърди, че през първите 30 дни е имала упорито главоболие и световъртеж. Сочи, че първоначално й е бил издаден болничен лист за 14 дни, но поради продължаващата болка в ръката, въз основа на ортопедична лекарска консултативна комисия (ЛКК), с решение от 26.01.2023 г., временната неработоспособност е продължена до 1

24.02.2023 г. В исковата молба се уточнява, че въз основа на направена рентгенография от 12.01.2023 г., се установява, че получената травма на ръката, представлява счупване на долния край на по-голямата кост на предмишницата (лъчевата кост), като парчетата са се били забили едно в друго. Освен това е било налице и счупване на малък, заострен костен израстък, който се намира в долния край на лакътната кост, до китката, важен за стабилизирането й и за залавянето на някои връзки. Поддържа, че вследствие от получените увреждания са претърпени болки и страдания за срок от 6 месеца, като през първите два месеца болките са били с поинтензивен характер. Сочи, че все още търпи хронични и интензивни болки в областта на засегнатата китка, които се засилват значително при извършване на елементарни битови и професионални дейности, изискващи ангажиране на ръката, както и при преумора и промяна на метеорологичните условия.

Поддържа, че продължаващото състояние на болка и дискомфорт налага постоянна употреба на обезболяващи средства, което по съществото си представлява финансова тежест, но и счита, че крие потенциал от странични ефекти и психологически дискомфорт. Сочи, че претърпените физически страдания водят до трайни ограничения в обичайния й начин на живот, като намират отражение както на личните й отношения, така и на професионалните.

В исковата молба се поддържа, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.12.2022 г., пътното произшествие е причинено от неизвестен водач и автомобил, като не е изяснено дали същият е притежавал валидно сключена застрахователна полица по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите. Сочи, че е било образувано Досъдебно производство № 34/ 2023г. по описа на сектор „Пътна полиция" ОДМВР Варна, пр. пр. № 1769/ 2023г. по описа на ВРП, като същото е било спряно на 31.08.2023 г., тъй като извършителят на престъплението не е бил установен. Твърди, че с молба вх. № 24-01-221/ 25.05.2023 г. ищцата е предявила пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лева., но е получила отказ.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Гаранционен фонд, чрез упълномощения представител юрк. Й.Ш., депозира по делото отговор на искова молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, поради това, че виновният автомобил към момента на произшествието е имал сключена валидна гражданска застраховка при ЗД „БулИнс“ АД. С отговора се оспорва сочения механизъм на произшествието, като се сочи, че представеният по делото констативен протокол с пострадали лица, в частта относно механизма и причините за пътното произшествие, е съставен изцяло по данни на пострадалата, поради което представлява диспозитивен документ и не може да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Счита, че чрез него не може да удостовери с категоричност дали е настъпило ПТП и дали вина за него има посоченият от ищеца водач. Наред с изложеното намира, че по делото не са ангажирани достатъчни доказателства по отношение установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното произшествие, в това число и противоправното и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата от виновния автомобил. С оглед на изложеното поддържа, че посоченият механизъм на 2 пътния инцидент е основан на вероятности. С отговора се оспорва наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди, твърди се също, че претенцията е прекомерно завишена. Освен това счита, че претендираният размер противоречи на социално-икономическите условия на живот в страната, принципа на справедливост и практиката на съдилищата по сходни на процесния случай.

Поддържа, че в настоящия случай се касае за настъпило случайно събитие, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. Счита, че В. А. е пресякла внезапно коридора на движение на автомобила, отнела е предимството на дясностоящата от нея кола, без да е изпълнила изискванията на ЗДвП, поради което е представлявала непредвидимо препятствие в опасната зона за спиране на колата, съответно пътният инцидент е бил непредотвратим. В евентуалност се твърди, че вина за инцидента има единствено ищцата или евентуално, че е налице съпричиняване от пострадалата в размер на поне 50 %. Намира, че поведението на ищцата следва да се определи като рисково, разбирано като „всяко съзнателно или несъзнателно контролирано поведение с възприемана несигурност относно неговия резултат и/или относно възможните ползи или разходи за физическото, икономическото или психологическото благосъстояние на себе си или на околните". Навеждат се твърдения, че ищцата е била в пияно състояние, движела се е неправилно по пътното платно, без използването на светлоотразителна жилетка, светлоотразител или устройство за излъчване на червена светлина.

Наред с изложеното се оспорва основателността на акцесорната претенция за лихва, като последица от неоснователния главен иск. Изразява се становище, че законната лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда, както и че освен това, счита, че Фондът не е изпаднал в забава, тъй като по образуваните щети се е произнесъл в законоустановения срок.

Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Отправя възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.12.2022г. и постановление за спиране на досъдебно производство от 31.08.2023г.

Приети са по делото заверени преписи от фиш за спешна медицинска помощ, съставен на 12.12.2022г. на В. А. от Център за спешна медицинска помощ - Варна, лист за преглед на пациент от МБАЛ „Света Анна“ АД – гр.Варна от същата дата, амбулаторни листи от 13.12.2022г., от 25.01.2023г., болничен лист от 04.01.2023г.

Представена е претенция от В. А. до Гаранционен фонд вх.№24-01221 от 25.05.2023г. и писмо изх.№24-01-10/13.01.2022г. от Гаранционен фонд до Д.П., с което се отказва изплащане на обезщетение по заведената претенция.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило на 12.12.2022г. около 17.20ч. в гр.Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ 3

№257 на пътното платно до магазин „Лидл“. Инцидентът е настъпил, когато автомобилът е завивал наляво и е блъснал В. А., която е управлявала ЕИППС по велоалеята и е пресичала пътното платно в посока центъра. Поради липсата на данни вещото лице по СТЕ не може да отговори на въпросите каква е била хоризонталната и вертикална маркировка, с каква скорост се е движило неизвестното МПС. Като най-вероятна причина за ПТП вещото лице сочи В.

А. да е пресякла внезапно коридора на движение на движещия се отдясно /с предимство/ автомобил, като не го е пропуснала, а водачът, виждайки я, не е намалил скоростта си с цел предотвратяване на ПТП. Двамата участници са се движили в една и съща посока, в почти успоредни траектории /велоалея и пътно платно/, но с различни скорости. Сблъсъкът е бил предотвратим по следния начин: ако водачът на неустановеното МПС е намалил скоростта си на движение с цел предотвратяване на ПТП, както и ако ищцата е спряла да се огледа, най-вероятно би забелязала застигащото я МПС и би го пропуснала.

От поясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че сблъсъкът е настъпил при пресичането на велоалеята с пътното платно, когато предимството е за МПС-то, те и двете са на завой, както и че ударът е отдясно в предната част на тротинетката и според настъпилите травми вероятно автомобилът се е движил с около 30 – 50 км/час.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че проведените непосредствено след инцидента прегледи и изследвания на В. А. са диагностицирали следните наранявания: контузия с повърхностно засягане на кожата в лявата челна област на главата; счупване на двете кости на лявата предмишница в областта към китката. Счупването на костите без регистрирано разместване е лекувано консервативно с гипсова имобилизация, за контузията на главата не е отразено провеждането на специфично лечение, фрактурите на костите от лявата предмишница са обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от 2,5 – 3 месеца, травмата на главата се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице травмите биха могли да се разглеждат в причинна връзка с конкретното ПТП, доколкото са установени непосредствено след инцидента и в описаната динамика на произшествието са налице етапи, при които могат да бъдат получени. Видно от заключението затруднението в движенията на крайника при този тип счупвания е около три месеца, не са констатирани усложнения при възстановителния процес. Към момента функцията на крайника е възстановена напълно.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП при изследваното лице се установяват травматично обусловени психични изменения – клинична симптоматика на тежко депресивно състояние, проявяващо се в понижено настроение, чувство за безпомощност, безнадеждност, редуцирана жизнена активност, социална изолация. Установява се трайно повишено ниво на личностна и ситуационна тревожност. Личностните особености на изследваното лице - интровертност и холеричен темперамент – допринасят за по-интензивно вътрешно преживяване на стреса, затруднена емоционална преработка на травмата и повишена склонност към задържане на негативните афективни състояния.