Решение № 1057 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500048 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 91438/31.10.2025 г. от „В. ****” ООД, ЕИК *********, чрез адв. Б. Д., срещу Решение № 3492/08.10.2025 г., постановено по гр. д. № ************ по описа на ВРС зa 2025 г., 25ти състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове с правно основА.е чл.

441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЧСИ Х. Г. с рег.

№ ***, район на действие Окръжен съд – гр. Варна, адрес: гр. Варна, ул. „ Х. С.“ № 3, ет. 2, офис 6а да заплати на „В. ****“ ООД, сума в общ размер на 3378,24 евро (6607,26 лв.), от които 2202,27 евро (4307,26 лв.), съставляващи неправомерно определени и задържА. от ЧСИ разноски, и 1175,97 евро (2300 лв.), съставляващи незаконосъобразно платено възнаграждение на вещо лице по ИД №******* г. по описа на ЧСИ Х. Г., представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразно удържане и невъзстановяване на посочените по-горе суми, както и сума в размер на 1074.59 евро (2101,71 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3378,24 евро (6607,26 лв.) за периода от 16.08.2022 г. до 11.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.02.2025 г., до окончателното й изплащане, както и е осъден въззивникът да заплати на ЧСИ Х. Г. с рег. № ***, район на действие Окръжен съд – гр. Варна разноски в размер на 664,68 евро (1300 лв.), като обжалваното решение е постановено при участието на „З. к. Л.И.“ АД, ЕИК ********, 1 като трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ Х. Г. на основА.е чл. 219 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквА.я, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че в противоречие със задължителната практика в ТР № 7/2017 г.

ОСГТК на ВКС, изводите в решението са обосновА. с актовете на ВОС, постановени по дела с предмет жалби срещу действията на съдебния изпълнител, по чл. 435 от ГПК.

Решението не отговаря на установеното по делото. В периода от извършване на разпределението по изпълнителното дело и след като са били образувА. производствата по чл. 464 от ГПК, до 16.07.2020 г., по изпълнителното дело не са извършвА. никакви изпълнителни действия. Намира за доказано задължението за възнаграждение по т. 26 от ТТЗЧСИ, а и разноските в изпълнителното производство не се дължат от въззивника, а от взискателя Т.Н., за чиито твърдени вземА.я към длъжника „В. ****“ ООД е било установено, че не съществуват със СПН, в производство по чл. 464 от ГПК. За знА.ето на ЧСИ относно липсата на вземане на Н. става ясно от т.2 от разпореждане от 03.11.2020 г. по ИД № *******г. Сумите са удържА. от въззивника след постановяване на решенията по исковете с пр. осн. чл. 464 от ГПК. По отношение на таксите по т. 26 от ТТЗЧСИ се сочи, че не е следвало да се определя на база постъпилите суми при съдебния изпълнител, които в случая са много по-големи от дължимите по изпълнителните листи (3687 лв. – в следствие на банков запор по сметка на длъжника, 17 000 лв. – наредени от ВОС, представляваща сума по внесена гаранция по отменено обезпечение и 27 480 лв. внесени от длъжника за пълно погасяване на задълженията по ИД и с оглед прекратяване на насрочената публична продан на имуществото му. Меродавен е размерът на дълга по изпълнителните листи. Това налага извода, че удържА.те такси надвишават дължимите такива по закон. На следващо място се оплаква, че съдът не е мотивирал несъгласието си с приетата по делото експертиза. По отношение на следните удържА. от него суми: 814,80 лв. – за опис, разходи за придвижване на ЧСИ извън населеното място по т. 31 – 20 лв., такса за действия по чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ, т. 32, начислени на 05.10.2018 г., както и по т. 31, се доказва, че липсват мотиви за изводите на съда да бъде отхвърлен искът в тази част. Тези разходи също са дължими от взискателя Т.Н.. Като допълнение посочва, че в т. 4, 5 и 7 от разпореждане от 27.11.2020 г. на ЧСИ е записано, че посочените суми се заделят, а не разпределят или удържат. В мотивите към разпореждането от 03.11.2020 г. ответникът по иска се е позовал именно на определение № *********** г. на ВОС, с което е спряно изпълнителното производство и на постановление от 02.09.2019 г. на ЧСИ за спиране на изпълнителното производство, като извършените действия на ЧСИ от спирането до постановяване на окончателните съдебни актове по отношение на претенциите на взискателя Т.Н. са незаконосъобразни.

Моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от въззивника искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЧСИ Х. Г., рег.

№ ***, район на действие Окръжен съд – Варна, чрез адв. И. Ц.в, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалвА.я акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като оспорва наведените в жалбата оплаквА.я. Решението, с 2 което е обезсилен изпълнителният лист на взискателя е последващо събирането на дължимите такси и разноски, поради което съдебният изпълнител не би могъл да го съобрази. Към датата на изпълнителното дело са били налице годни изпълнителни основА.я, доколкото изпълнителните листи не са били отменени. В този смисъл последваща отмяна на съдебния акт, въз основа на който са били издадени процесните изпълнителни листи не поражда отговорност за съдебния изпълнител за това, че е събрал вземането по тях.

Длъжникът е отправил молба до ЧСИ по повод обезсиления изпълнителен лист на 16.07.2020 г., което е след събиране на дължимите такси и изплащане на възнаграждение на вещото лице. По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ възразява и сочи, че от отговора на вещото лице по допълнително поставени му въпроси в съдебно заседА.е става ясно, че тя е определена в по-нисък размер. Цитира се практика на ВКС, че ЧСИ няма задължение да следи за промени в материалноправните отношения между стрА.те или актове на съда, които да са свързА. с тях. Той е следвало да се съобрази с такива, ако му бъдат представени по делото. Ето защо събрА.те от длъжника платени суми и събрА. такси, които са следствие на изпълнение по издадени ИЛ за задължение, което по късно е изменено или отменено, не представляват вреди от действия на ЧСИ, а правомерно събрА. суми.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендират се съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция.

В о.с.з. на 20.04.2026г. стрА.те поддържат изразените позиции по спора , като всяка поддържа претенцията си за присъждане на разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника – „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.“, № 67А, представлявано от В.И. и В.М., чрез юк Н.Г. в писмено становище изразява такова за неоснователност на въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка по същество и в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да обсъди всички правнорелевантни факти и доводи на стрА.те, относими към фактическия състав на деликта по чл. 441, ал. 1, 3 предл. 1 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.

Първоначално е било образувано изп. д. № ******** г. на СИС при ВРС по молба на взискателя Т. В.а Н. срещу длъжника „В. ****“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 6177/2017 г. на ВРС (въз основа на заповед за изпълнение № 3319/11.05.2017 г. по чл. 410 от ГПК за сумата от 17 000 лв. неустойка и 340 лв. разноски, или общо 17 340 лв.). Към делото е присъединена държавата за сумата от 12,00 лв., наложени са възбрА. върху три недвижими имота на длъжника, след което по молба на взискателя от 18.04.2018 г. делото е прехвърлено на ЧСИ Х. Г. и е образувано под № ******* г..

На 25.05.2018 г. от банковата сметка на длъжника по сметката на ЧСИ е преведена сумата от 3687,00 лв.. На 30.05.2018 г. ЧСИ е наложил възбрА. върху собствените на длъжника ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****, а на 31.07.2018 г. е извършен опис на имотите. С влязло в сила разпределение от 13.08.2018 г. постъпилата сума от 3687,00 лв. е разпределена, както следва: 843,00 лв. за такси и разноски по ТТРЗЧСИ на ЧСИ Х. Г. и 2831,75 лв. за взискателя Т.Н. (изплатени на 25.09.2018 г. за погасяване на 312,40 лв. разноски в ИД, 1100 лв. адвокатски хонорар, 340 лв. разноски по ИЛ и 1079,35 лв. част от главницата по ИЛ).

На 02.10.2018 г. е извършен опис на недвижимите имоти в присъствието на управителя на оценителя „И.Б. ЕООД-С. И.ов. На 12.10.2018 г. е предявена изготвената оценка на имотите, за която вещото лице е издало фактура на стойност 2300,00 лв.. На 05.10.2018 г. по делото са начислени разноски за сметка на длъжника (вкл. за опис и такси по т. 31 и т. 32 от ТТРЗЧСИ).

С Определение № *********** г. по ч. т. д. № 1697/2018 г. на ВОС е спряно изпълнението по заповед № 3319/11.05.2017 г. по ч. гр. д. № 6177/2017 г. на ВРС поради представено обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер на 17 000,00 лв., въз основа на което с разпореждане от 13.12.2018 г. ЧСИ е спрял ИД № ******* г..

На 20.12.2018 г. по изпълнителното дело е присъединен като взискател К.С.А. (А.) въз основа на изпълнителен лист № ************ г. по ч. гр. д. № 15970/2018 г. на ВРС за сумата от 19 000 лв. главница, ведно със законната лихва, и 380 лв. разноски.

С разпореждане от 11.03.2019 г. производството по изпълнителното дело е възобновено и е насрочена публична продан на ПИ ****. На 27.03.2019 г. Окръжен съд – Варна е превел по сметката на ЧСИ сумата от 17 000,00 лв. като освободена гаранция по т. д.

№ 1697/2018 г..

С постановление от 02.04.2019 г. ЧСИ е определил разноски по делото в размер на 4594,40 лв. (860,40 лв. обикновени такси, 3534,00 лв. пропорционални такси и 200 лв. по т.

31 от ТТРЗЧСИ) и незаплатен хонорар на вещо лице в размер на 2300,00 лв., които да се удържат от постъпилите 17 000,00 лв., а остатъкът да се разпредели. На 10.04.2019 г. длъжникът е подал жалба срещу разноските, а присъединеният взискател К.А. е представила доказателства за предявен иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК срещу Т.Н. и „В. ****“ ООД. С постановление от 16.04.2019 г. ЧСИ е приел от постъпилата сума от 17 000,00 лв. да се 4 удържат 1686,00 лв. за такси и разноски, а остатъкът от 15 314,00 лв. да се разпредели.

На 03.05.2019 г. управителят на длъжника е превел по сметката на ЧСИ сумата от 27 480,00 лв. за погасяване на задълженията по ИД № ******* г., във връзка с което със същата дата ЧСИ е спрял насрочената публична продан на ПИ ****. С постановление от 03.05.2019 г. ЧСИ е определил такси и разноски в общ размер на 6078,20 лв., заделил е същите от постъпилата сума от 27 480,00 лв. до произнасянето на ВОС по подадената жалба срещу разноските (като след произнасянето на ВОС сумите да бъдат усвоени съобразно решението на съда) и е постановил изготвяне на разпределение на остатъка от 21 401,80 лв., без сумите по разпределението да се изплащат на взискателите предвид предявения иск по чл. 464 от ГПК.