Решение № 7409 от 25.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7409 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110103137 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град София, ул.„Сердика“ № 23, чрез адвокат Х. Р. против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано зедно от ..........

Ищецът твърди, че на 10.07.2014 година „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3135630 срещу С.

П. К. за сумата от 4084,83 лева, от които 3484,40 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2011г. - 04.201 Зг. и 567, 21 лв. законна лихва за забава от 31.06.2011г. до 19.06.2014г., дялово разпределение 28,56 лв. главница и лихва - 4,66лв. като дружеството претендира и законна лихва върху главницата до окончателно плащане ведно с всички съдебно – деловодни разноски, направени в хода на заповедното и исковото производство.

Твърди се, че въз основа на депозираното Заявление е образувано ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд.

Твърди се, че на 21.07.2014 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в общ размер на 3512,96 лв.

Твърди се, че на 03.11.2014 година е депозирано Възражение с вх. № 3155323, съдържащо се на л. 14 от делото, с което в цялост е оспорено задължението. Сочи се, че било посочено, че възражение е депозирано от името на ищцата, като се твърди, че тя категорично не е попълвала, подписвала и подавала това възражение.

Твърди се, че депозираното възражение представлява по същността си неистински частен диспозитивен документ.

Твърди се, че заповедният съд с Разпореждане от 06.11.2014г. е дал указания на ответното дружество, че в едномесечен срок може да предяви искове за установяване на вземанията си. Сочи се, че е било образувано гр.д. № 70759/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди се, че по посоченото гр.д. № 70759/2014 г. е било постановено Решение 1

№ 5890, с което е признато за установено, че С. П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3484,00 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имота, находящ се в гр. С за периода м. 05.2011г. - м. 04.2013г. ведно със законната лихва, считано от 10.07.2014г. и сумата от 571,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената сума за периода 30.06.2011г. до 19.06.2014г.

Твърди се, че с посоченото решение ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 685,85 лв. - разноски за държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 454,67 лв. - разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство. Сочи се, че решението е влязло в законна сила на 02.09.2016 година и въз основа на него са издадени два изпълнителни листа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

Твърди се, че първият изпълнителен лист е издаден на 09.05.2017 година за вземането, представляващо цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за посочения по- горе имот и период ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата и законната лихва върху нея, считано от датата на образуване на заповедното производство.

Сочи се, че вторият изпълнителен лист е издаден на 04.02.2020 година и е за присъдените с Решение № 5890 от 05.05.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014 година съдебно - деловодни разноски.

Твърди се, че въз основа на първия издаден по делото изпълнителен лист от 09.05.2017 г. е образувано ИД №201884404033490/2018г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 в КЧСИ, което е висящо към настоящия момент и по което се предприемат изпълнителни действия. Сочи се, че видно от Удостоверение изх. № 1543/11.01.2023 г. е, че посоченото ИД № 201884404033490/2018 година е присъединено към ИД № 20168440401405/2016г. и актуалният размер на задължението е: главница в размер на 3484,40 лв. със законна лихва в размер на 3012,03 лв. за периода от 10.07.2014г. - 13.01.2023г., 571, 87 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 100, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 157,50 лв. - обикновени такси по тарифата към ЗЧСИ, 712,26 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ.

Сочи се, че въз основа на втория издаден изпълнителен лист от 04.02.2020 година е образувано ИД № 839/2020г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 в КЧСИ, което също е висящо и се предприемат изпълнителни действия.

Твърди се, че изготвянето - попълването, подписването и депозирането по ч.гр. д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд на Възражение с вх. № 3155323/03.11.2014г. представлява престъпно обстоятелство, имащо значение за отмяната на влязлото в сила Решение № 5890 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, чието установяване се иска с настоящия иск.

Сочи се, че в конкретния случай твърдяното престъпление - използване на неистински документ е извършено на 03.11.2014 година с депозиране на процесното Възражение в съда, като се твърди, че към датата на депозиране на исковата молба - 20.1.2023 година е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК, вр. с чл. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, като в този смисъл се твърди, че това обуславя допустимостта на иска, доколкото не съществува обективна възможност престъпното обстоятелство да бъде разкрито по специалния наказателноправен ред, и се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Твърди се, че е налице и втората предпоставка за допустимост на иска, а именно престъпното обстоятелство да е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между С. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес - град София, ул.„Сердика“ № 23 и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от ........., 2 че съществува наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение, а именно престъпното обстоятелство, извършено по ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав с изготвянето и депозиране на Възражение с вх. № 3155323, съдържащо се на л. 14 от ч.гр.д. № 38110/2014г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58 състав, от значение за отмяната на влязлото в сила Решение № 5890 от 05.05.2016г., постановено по гр.д. № 70759/2014г. по описа на СРС, ГО 58 състав.

Прави се искане за присъждане на разноските, описани в списъкът по чл. 80 ГПК, представен по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Не се спори от ответника, че дружеството е предявило иск срещу ищеца в настоящото производство, с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Не се спори, че е било образувано гр.д. № 70759/2014г. по описа на Софийски районен съд, по което е било постановено Решение № 5890 от 05.06.2016г., което е влязло в сила на 02.09.2016 година.

Оспорва се от ответника и се твърди, че в производството по гр.д. № 70759/2014г., ищцата е имала възможност в рамките на това производство да оспори истинността на подаденото възражение и в частност - неговата автентичност (арг. чл. 193 ГПК), но не се е възползвала от тази си процесуална възможност.

Твърди се, че поради пропускането на срока за оспорване, настоящото производство следва да бъде прекратено, а исковата молба върната, като подадена по недопустим иск.

Сочи се, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК и релевантна в процесния случай (т. 3 от ТР), недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.

1 ГПК.

На следващо място с отговора на исковата молба, ответникът твърди, че дружеството не е надлежен ответник, тъй като очевидно не е и не може да бъде субект на престъпното деяние, за което се твърди да е извършено, нито пък се ползва от престъпния резултат, а именно - съставения неистински документ. Сочи се, че съгласно мотивите на възприетите в Тълкувателно решение № 20 от 01.03.1968 г. по гр.д. № 8/1968 г. на ВС постановки, касателно пасивната легитимация по установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се приема, че поначало ответник по този иск е лицето, за което се твърди, че е извършило престъплението, респ. неговите наследници. При това отново се оспорва допустимостта на предявения иск.

С отговора на исковата молба се иска от съда да прекрати производството по делото или да отхвърли иска и присъди разноски на ответника, за които по делото е представен списък по чл. 80 ГПК.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по назначените съдебно – графически експертизи, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

Съдът приема за доказано, че на 11.7.2014 г. е било образувано гражданско дело № 38110/2023 г. по описа на Софийски районен съд, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу С. П. К., ЕГН **********, на стойност в общ размер 3512,96 лв. Доказва се, че в рамките на производството по същото, е издадена заповед за изпълнение от 21.7.2014 г. в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и 3 адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано заедно от .......... срещу която е входирано Възражение №3155323 от името на ищцата.

Не се спори, че на 1.12.2014 година е било образувано гр.дело № 70759/2014 г. по описа на Софийски районен съд, по което е било постановено Решение № 5890 от 5.6.2016 година, което е влязло в сила на 2.9.2016 година. Съдът приема за доказано, а и не се спори от страните за това, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 е предявило иск срещу С. П. К., ЕГН ********** в настоящото производство, с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Доказва се, че с решението е признато за установено, че С. П.

К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3484,00 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имота, находящ се в гр. С за периода м. 05.2011г. - м. 04.2013г. ведно със законната лихва, считано от 10.07.2014г. и сумата от 571,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената сума за периода 30.06.2011г. до 19.06.2014г. Съдът приема за доказано, че с посоченото решение ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 685,85 лв. - разноски за държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 454,67 лв. - разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство. Съдът счита за доказано, че въз основа на Решението, са издадени два изпълнителни листа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът приема за доказано, че първият изпълнителен лист е издаден на 9.5.2017 година за вземането, представляващо цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за посочения по-горе имот и период, ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата и законната лихва върху нея, считано от датата на образуване на заповедното производство.