Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 15.04.2019, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 620/2018
Вид
Решение № 132
Подписан
15.04.2019
В сила
04.05.2019
Състав
ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. Карлово, 15.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

620 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.М.С. с ЕГН **********,*** твърди, че бил абонат бил на ответното дружество за доставка на вода за питейни и битови нужди и като такъв имал качеството на потребител. Преди повече от десет години, поради неизправност на водомера на жилищната сграда, за известен период от време не се отчитало количеството на ползваната от обитателите й питейна вода, което от своя страна довело до забавяне в изплащането й, станало по вина на водоснабдителното дружество. Върху забавените вноски за консумираната вода му била начислена лихва в размер на 291.11 лева, която сума се вписвала във всяка следваща фактура като непогасено задължение към ответника. Задължението било начислено в периода от в периода 2007 г. до 2009 г. поради липсата на начисления, между страните било постигнато споразумение за разсрочено плащане и дължимите главници били заплатени с текущите фактури в следващите осем месеца.

Върху неплатените в срок суми ответното дружество начислило лихва за забава в размер на сумата от 291.11 лева. Твърди, че вземането на ответника за начислените лихви било погасено по давност, която изтекла според разпоредбата на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите. С нарочно заявление поискал от ответното дружество на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД да бъде отписано от счетоводните му книги претендираното задължение за лихви като погасено по давност, но с писмо с изх. № 30-00-2078 от 20.05.2017 г. ответникът отговорил, че възражението за изтекла погасителна давност можело да бъде направено само в съдебно производство. Поради това за него се пораждал правен интерес от установяване по съдебен ред, че не дължи процесната сума. Въпреки това и въпреки изричното изявление, изразено писмено, че вземането на ответника за начислените лихви е погасено по давност, във всяка следваща фактура се начислявала като непогасено задължението за лихви за забава сумата от 291.11 лв., като съществуващо задължение на ищеца, респ. вземане на ответника.

Едновременно с фактурите представители на ответното дружество изпращали и писма, съдържащи заплаха за прекъсване на водоподаването при неплащане на задължението за лихви, което действало стресиращо на ищеца и на семейството му, и което обосновавало правния му интерес от установяване по съдебен ред несъществуването на - задължението за сумата от 291.11 лева, поради изтеклата погасителна давност на вземането на ответника. Освен, че с всяка фактура ответникът напомнял, че дължи сумата от 291.11 лева като закъснителна лихва, то и с писмо от 27.06.2017 г. ответното дружество му отправяло и заплаха, че ще му прекъсне водоподаването, ако не се издължи, което внасяло сериозно безпокойство у него и членовете на домакинството му. С ежемесечното напомняне, че бил неизправен длъжник, без да бил такъв, и с отправената му заплаха за прекъсване на водоснабдяването на жилището, бил поставен в състояние на постоянен стрес, налагал му се постоянен психически тормоз. Тези негативни психически изживявания, предизвикани от виновното поведение на длъжностни лица на ответното дружество, представлявали неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на „В.и К.“ ЕООД, че С.М.С. не му дължи сумата от 291.11 лева, представляваща лихва за забава при плащането на консумирана вода през периода от 2007 г. до 2009 г., поради изтекла погасителна давност; на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикване на стрес от заплахата да му бъде прекъснато водоснабдяването и постоянен психически тормоз от напомнянето, че дължи сумата 291.11 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът „В.и К.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че С.М.С. бил абонат на „В.и к.“ ЕООД ***, вписан в картотеката на дружеството с абонатен номер ********** за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул., „О.“ № 6. Като потребител на дружеството ищецът имал както права, така и задължения и в сила между техните две страни били разпоредбите на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на абонатите от ВиК П.. Лихва в размер на 291.11 лева била начислена по фактура № ********** от 15.04.2005 г. на стойност 330.20 лева за предоставени ВиК услуги за период от 01.01.2003 г. до 10.04.2005 г. Липсвали данни в имота, находящ се в гр.

Карлово, ул. „О.“ № 6, представляващ сграда в режим на етажна собственост да е имало неизправност на водомера в жилищната сграда. Ищецът не конкретизирал за кой водомер ставало дума - за индивидуалното измервателно устройство, монтирано в имота на ищеца, за което единствено и само ищецът отговарял, или за общия водомер на сградата. Съгласно данните с които разполагало дружеството за посочения период, липсвала констатирана неизправност на общия водомер, която да довеждала до неотчитане на имота по вина на ВиК оператора. Моли и да се има в предвид, че задължението да издава ежемесечно фактури било вменено на ВиК оператора с влизането в сила на Общите условия на основание чл. 6, ал, 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. Преди приемането на Общите условия отношенията между потребителите (какъвто бил ищецът) и ВиК операторите били уредени от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на канализационните системи, отменена 12.10.2004 г., а след отмяната - с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В двата подзаконови нормативни акта било уредено задължението на потребителя да поддържа в изправност монтирания индивидуален водомер в своя имот. Противно на твърденията на ищеца, останалите собственици и потребители в сградата в режим на етажна собственост, нямали непогасени задължения и на същите не били фактурирани количества вода за периода от време на фактура № ********** от 15.04.2005 г., т.е. не се касаело за неизправност на общия водомер в жилищната сграда където се намирал имотът на потребителя, а за неизправност на индивидуалния му водомер. Служители на ответника извършили справка в програмния продукт и било установено, че непогасени задължения за лихви за посочения период имал само и единствено ищецът в настоящето производство. Неотчитането на измервателното устройство в имота за посочения период не било по вина на дружеството, а било поради липса на оказано съдействие от страна на самия абонат, който не осигурявал необходимото съдействие на служителите на дружеството за извършване на отчет на минимум 3 месеца. Ищецът не сочел никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, а само излагал благоприятни за него факти и обстоятелства. Счита, че се касае за бездействие за заплащане на дължимите суми от страна на самия ищец за бездействие на същия по отношение на упражняване на правата му - от изложеното в самата искова молба било видно, че същият бил запознат с дължимостта на лихвите, но от датата на издаване на процесната фактура същият бездействал и не предприел действия за предявяване на възражение, за да бъде установено, че в действителност начислените лихви били недължими както се твърди. Това че самият ищец считал лихвите за недължими не го освобождавало от задължението да ги заплати, а както било изложено по-горе задължението за ежемесечно издаване на фактури било вменено на ВиК оператора едва с приемането на ОУ през 2006 г. Искът за непозволено увреждане бил неоснователен поради липсата на кумулативните предпоставки за предявяване на иска, които били: деяние (действие или бездействие); противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между деянието и вредата. На първо място се касаело за бездействие - неотписване на суми, които ищецът считал за погасени по давност, за което било отправено писмено искане до дружеството. Никъде в действащата нормативна уредба, в Общите условия на ВиК оператора не съществувало задължение за отписване на задължения, погасени по давност. Това можело да бъде направено от ВиК оператора по силата на изричен акт на МРРБ, поради което бил изпратен отговор в този смисъл на ищеца. Изрично в Закона за задълженията и договорите било предвидено, че давността не се прилагала служебно и лицето което има интерес, може да се позове на нея в съдебен спор, т.е. да направи правопогасяващо възражение. Още повече погасяването по давност на задълженията било само и единствено погасяването на правото да бъдат търсени принудително, например чрез изпълнително производство, но не засягало съществуването на самото материално право. На второ място липсвала противоправност на деянието – при бездействие то следвало да нарушава закона, а в случая не било така, тъй като липсвала изрична разпоредба на нормативен акт, която да задължава ВиК оператора да отписва по давност, за да се приеме, че е извършено нарушение на императивна норма. Липсвала и реално причинена вреда, която да се явява пряка и непосредствена последица от поведението на дружеството. Нямало настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и засягане на честта, достойнството или доброто име. Фактурите били достъпни само за абоната, както и обстоятелството, че имало непогасена сума било известно само на самият абонат и тази информация не ставала достояние на трети лица. Счита, че не били налице твърдения за претърпени неприятни емоции. Следвало да се подчертае, че вредите подлежали на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправно и виновно деяние, а искът на ищецът следвало да бъде отхвърлен, ако самият той имал възможност да предотврати настъпването на вредите или го намали, но не то е направил. В случая ищецът могъл своевременно да потърси правата си, а не да стори това след повече от десет години бездействие. Позовава се на изтекла петгодишна давност, като срокът й започвал да тече или от деня на причиняване на предполагаемата вреда, или от деня на откриване на причинителя й. В конкретния случай ищецът бил наясно повече от десет години за начислените му лихви и не предприел никакви действия. За пълнота следвало да се отбележи, че ответникът има право да упражни правомощията си по чл. 40 от Общите условия и да спре водоподаването на водоснабдения имот, въпреки връчената покана по чл. 40, а.1, т.1 от ОУ. По отношение на твърдението, че във всяка следваща фактура се начислявала като непогасено задължението за лихви за забава, моли да се има в предвид, че дължимите лихви не се начислявали към всяка една фактура. Същите фигурирали като непогасени задължения на С.М.С., но не били начислени към текущите фактури. Моли да се има в предвид, че отправеното изявление, че дадена сума била погасена по давност не обвързвала кредитора със задължение да уважи съответното заявление. Точно обратното в чл.

120 от ЗЗД изрично било записано, че давността не се прилага служебно. По отношение на поканите за доброволно плащане със същите Дружеството упражнявало своите права съгласно Общите условия и те нямали характер на „заплаха“. Ищецът видно от написаното от самия него, бил неизправна страна, тъй като самият той изрично признавал, че заплатил дължимите главници за предоставени услуги, но без да заплати дължимите лихви. Това представлявало неизпълнение на поетото от него задължение за доброволно плащане.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: