Решение № 810 от 21.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело № 20263100500691 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Калоян Митков К., действащо чрез адв.Б. М., против Решение №4072 от 14.11.2025г. по гр.д.

№396/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявен частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и е осъден жалбоподателят да заплати на М. Ц. Ц., с ЕГН **********, с адрес: **********, със съдебен адреса: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., сумата от 100лв., представляваща част от общо 8656.80лв., съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а.*************, настъпили в резултат на реализирано на 25.11.2024г. ПТП в гр.Варна, бул.“Света Елена“, причинено по вина на водача на л.а.********, който към датата на инцидента е застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна, колона средна дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата предна дясна, стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVC-умивател, накрайник кормилен десен и носач преден десен, ведно със законната лихва върху главницата, считано 1 от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В подадената въззивна жалба се поддържа, че постановено решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се правилността на действията на първоинстанционният съд по приемане и назначаване на САТЕ, като се поддържа, че същите се явяват форма на финансов натиск, който изправя ответника пред избора да реализира значителни разходи или да се откаже от правосъдие. Поддържа се, че първоинстанционният съд е тълкувал едностранно и превратно събраните по делото доказателства в посока на защитната теза на ищеца, като е игнорирал позицията на ответника. Оспорва се възприетия от решаващия съд механизъм на пътното произшествие, съответно че вината за него се носи единствено от застрахования при ответника водач, като се поддържа, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи. На следващо място се оспорват изводите на съда относно действителната стойност на увредената вещ, като се поддържа, че формирането на същите е резултат от предположения, при които отново е даден приоритет на тезата на ищеца и са игнорирани доказателствата, които подкрепят възраженията на ответника.

Поддържа се още, че в случая е налице “тотална щета“, поради което задължението за плащане на мораторна лихва, ще възникне едва след представяне на доказателства за дерегистрация на автомобила. Развити са подробни съображения и доводи, в подкрепа на гореописаните оспорвания и възражение, като се моли за отмяна на първоинстанционно решение и отхвърляне на предявеният иск, или в условията на евентуалност за редуциране на дължимото застрахователно обезщетение. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК пълномощникът на въззиваемата страна е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.

Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и обосновано, също така постановено в синхрон със събраните доказателства, константата съдебна практика и материалния закон. Поддържа се, че по делото са изяснени механизма на настъпване на процесното пътно произшествие и настъпилите вреди по процесния автомобил, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Оспорват се възраженията и оплакванията на жалбоподателя, че в случая е налице съпричиняване на вредоносният резултата от страна на пострадалият, както и по отношение на размера на дължимото обезщетение. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

Постъпила е и частна жалба от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, против Определение №1411/26.01.2026г. по гр.д.№396/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се редуцира допълнително размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Твърди се в частната жалба, че първоинстанционният съд необосновано е присъдил адвокатско възнаграждение в размер от 780лв. по претенция в размер на 50лв. /всъщност са 2

100лв.-бел.ред./, т.е. възнаграждение което надхвърля многократно размера на предявения иск. Излага се, че обжалваното определение страда от липса на мотиви и не отчита факта, че усложняването на процеса от фактическа страна се дължи на укоримо процесуално поведение на адвоката на ищцовата страна. Излага се още, че в случая следва да се даде приоритет на ниската правна сложност на делото. В контекста на изложеното се поддържа, че липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение поради отлагане на производството. На следващо място са развити обстойни съображения за злоупотреба с процесуално поведение от страна на пълномощника на ищеца и се цитира относима съдебна практика. В обобщение се претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се допусне изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение се редуцира до размера от 50лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответника по частната жалба, е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за нейната неоснователност и за законосъобразност на обжалваното определение. Излагат се доводи за неоснователност на възраженията на ответното дружество, респективно че липсва основание за редукция на присъденият адвокатски хонорар, като се сочи и анализира относима съдебна практика. Поддържа се, че съдът правилно е определели и присъдил адвокатско възнаграждение в рамките на размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 и ал.9 от НВАР. Ето защо се моли за оставяне без уважение на частната жалба, съответно за потвърждаване на атакуваното определение.

В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа възраженията и доводите си и моли за уважаване на жалбите, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник поддържа оспорванията си и моли за отхвърляне на жалбите, както и за присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от М. Ц. Ц., против “ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, за присъждане на сумата от 100лв., представляваща частичен иск от общо 8656.80лв., съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собственият на ищеца л.а.*************, настъпили в резултат от реализирано ПТП на 25.11.2024г. в гр.Варна, бул.“Света Елена“, по вина на водача на л.а.********, който към датата на инцидента е застрахован при ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна, колона средна дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата предна дясна, стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVCумивател, накрайник кормилен десен и носач преден десен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

3

Твърди се в исковата молба, че на 25.11.2024г. около 07:40 ч. в гр.Варна, ищецът управлявал собствения си л.а.************* по бул.“Света Елена“ в посока център, при което бил блъснат от движещия се по ул.“Асен Разцветников“ л.а.********. Сочи се, че в резултат от удара автомобилът на ищеца се отклонил наляво, преминал през платното за насрещно движение и се ударил в крайпътен бордюр. Сочи се още, че до инцидента се стигнало, поради това, че водачът на другия автомобил навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещия се с предимство по булеварда ищец, при наличието на пътен знак Б2-“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Излага се, че контролните органи били уведомени за реализираното ПТП, които след посещение на място, тествали участниците в инцидента за алкохол и след изясняване на обстоятелствата, дали указания за попълването на двустранен протокол, в който за виновен да бъде посочен водачът на л.а.********. Поддържа се, че автомобилът на виновния водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие 19.07.2024г.-19.07.2025г., която е действала към момента на настъпване на ПТП. Твърди се, че на 25.11.2024г. ищеца уведомил ответният застрахователя за инцидента, съответно бил извършен оглед на увредения автомобил, изготвен снимков материал и съставен Описзаключение за щетите. Сочи се, че констатираните увреждания са: калник преден десен, врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна, колона средна дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата предна дясна, стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVC- умивател, накрайник кормилен десен и носач преден десен. Твърди се, че в полза на ищеца от страна на ответника е заплатено обезщетение в размер от 1043.20лв. Поддържа се, че така определената и заплатена сума е недостатъчна за отстраняване на действително претърпените вреди при процесното ПТП. Поддържа се още, че след извършено от ищеца проучване в няколко сервиза се установило, че необходимата сума за ремонтиране на автомобила възлиза на 9700лв.

С депозираният отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, който се оспорва, както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че към датата на настъпване на инцидента по отношение на л.а.******** е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“ обективирана в Застрахователна полица №**********. Оспорват се твърдения на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП, като се поддържа, че водачът на застрахования при ответното дружеството автомобил не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, съответно няма вина за инцидента. Сочи се, че всъщност ищеца е допуснал нарушение на правилата за движение, поради което той е виновен за настъпилия сблъсък, доколкото е установил, че не е забелязан от водача на застрахования автомобил, но независимо от това не е предприел действия по намаляване на скоростта, с която се е движил, за да избегне удар.

Евентуално се твърди, че инцидентът се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като водачът на застрахованото МПС не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от действията си, доколкото съприкосновението е било 4 непреодолимо. Оспорва се доказа5телствената стойност на представения от ищеца Двустранен протокол за ПТП от 25.11.2024г. с доводи, че същия представлява частен свидетелстващ документ, който разполага само с формална доказателствена сила и не обвързва съда. На следващо място се излага, че застрахователят е действал добросъвестно при определяне и заплащане в полза на ищеца на обезщетение в размер от 1043.20лв., което в пълна степен отговаря на възрастта и състоянието на автомобила, както и вида на щетите, настъпили при ПТП, при съобразяване с това, че някои от констатираните при огледа повреди не са получени в резултат от инцидента. В този смисъл се поддържа, че претендираното обезщетение е в прекомерен размер и не кореспондира с действителната стойност на превозното средство, която е около 6000лв. Поддържа се още, че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, поради което при евентуално уважаване на иска до размера на действителната стойност, дължимото обезщетение следва да се редуцира с получените от ищеца ползи от вредите, т.е. със стойността на запазените части от автомобила, които биха могли да се реализират на вторичния пазар, като към тях се прибавят стойността на останките, за които няма търсене и биха имали скрапна стойност.