Определение № 3526 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3526 гр. София, 14.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Частно касационно гражданско дело № 20238003104538 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Гитекс“ ЕООД срещу определение № 2511 от 28.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 1263 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, IV състав, с което е потвърдено определение № 5973 от 17.05.2023 г. по гр.д.

№ 3517 от 2021 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Гитекс“ ЕООД за изменение на определение № 2860 от 07.03.2023 г. по гр.д.№ 3517 от 2021 г. на Варненския районен съд в частта за разноските /с което Гитекс“ ЕООД е осъдено да заплати на ответника по делото Н. К. К. разноски за адвокат в размер на 3 300 лв./.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: противоречие на обжалваното определение с посочена от жалбоподателя практика на ВКС /т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 457 от 25.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 3631 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д.№ 750 от 2018 г. ВКС, ТК, II т.о. по следния въпрос: Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви за 1 преценката си за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, когато е сезиран с искане по чл.78, ал.5 ГПК и въз основа на какви критерии следва да се извърши преценката за фактическата и правна сложност на делото и за съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК ?

Ответникът по частната жалба Н. К. К. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като се обжалва акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на първоинстанционен съд за отказ да бъде изменено определение за прекратяване на делото в частта за разноските, съгласно чл.274, ал.3 ГПК този акт може да се допусне до касационно обжалване само при наличие на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

В случая не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсва противоречие между приетото в обжалваното определение и посочената практика на ВКС: Съгласно приетото в т.3 от посоченото Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените разноски поради прекомерност, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, тоест да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на подвигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В посочените определение № 457 от 25.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 3631 от 2019 г.

ВКС, ГК, III г.о. и определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д.№ 750 от 2018 г. ВКС, ТК, II т.о. е прието, че при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът е следвало да съобрази съответствието на адвокатското възнаграждение с усилията на защитата, осъществена от адвоката, предвид многобройните факти и доказателства, които ги обективират и дължимите правни разрешения по относимите за конкретното дело правни въпроси.

2

Напълно в съответствие с практиката на ВКС по посочените правни въпроси въззивният съд, за да достигне до извод, че присъденото по делото адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. не е прекомерно високо, е съобразил фактическата и правна сложност на делото. Конкретно е взето предвид, че делото е образувано по заведен отрицателен установителен иск за право на строеж върху недвижим имот, впоследствие изменен като отрицателен установителен иск за собственост; че делото съдържа над 400 листа документи; че процесът е продължил почти 2 години в първата инстанция и че са проведените цели 6 съдебни заседания. Съобразен е и обемът на извършените процесуални действия от страна на адвоката на ответната страна: адвокатът е подал отговор на исковата молба, в който е взел подробно становище по допустимостта и основателността на иска и по представените към исковата молба доказателства и е направил доказателствени искания; присъствал е и е имал активно процесуално поведение във всяко едно от проведените 6 съдебни заседания по делото; изготвил е подробна писмена защита по делото и като цяло е дал адекватна правна защита на ответника, довела до отхвърляне на предявения срещу него иск. Предвид на всичко това и с оглед на факта, че минималното адвокатско възнаграждение за конкретното дело, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2 058,48 лв., напълно обосновано въззивният съд е приел, че заплатеното на адвоката на ответника адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. не е прекомерно високо.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд.

Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание и е постановено по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за нейното разглеждане от въззивния съд.

Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, 3 противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2511 от 28.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 1263 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, IV състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4