Решение № 1488 от 28.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. Варна, 28.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110107573 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. Ч. № * срещу ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

С.ш. № * иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1749,27 лв.

(след допуснато изменение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща частична претенция от общо дължим остатък от застрахователно обезщетение в размер на 2602,53 лв. за настъпило на 24.04.2023 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. по имуществена застраховка „Каско”, за лек автомобил „Д. Д.”, с ДК № *, ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на исковата молба 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди чрез процесуалния си представител адв. Й. А., че ответникът е обезпечавал застрахователно покритие за собствения му лек автомобил „Д. Д.”, с ДК № * по застрахователна полица № * г. за застраховка „Каско” с „Клауза 1 - всички рискове“ и срок на действие от 06.05.2022г. до 05.05.2023 г. Излага се, че страните определили застрахователна стойност на автомобила от 6800,00 лв. и премия от 530,43 лв., изцяло заплатена към момента. Поддържа, че на 24.04.2023 г. предоставил застрахованият автомобил на П. П., който при управление на автомобила на 24.04.2023 г., около 15:00 ч., в гр. Варна по бул. „Сливница“ в посока центъра на града спрял на червен сигнал на кръстовището с ул. „А. С.“, като поради задръстване колоната от автомобили стигала до бензиностанция „Еко“. Сочи се, че докато водачът на застрахования автомобил чакал потегляне на колоната, бил блъснат от л.а. „Ш. О.“, с ДК № *, управляван от В. Цв.. Твърди, че водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили водача на л.а. с ДК № *. Излага, че на 24.04.2023 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис, в който като на увредени били описани следните детайли: задна броня, заден капак, изолация задна броня, задна престилка, заден ляв светлоотразител, комплект лепило задно стъкло и пред. шумозаглушител. Застрахователят изплатил на ищеца по образувната застрахователна претенция № * сумата от 897,47 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3500,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 2602,53 лв. по съдебен 1 ред. Обосновава местната подсъдност на иска с чл. 113 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Л. и.“ АД, чрез юрк. Кр. Мл., с който искът се оспорва изцяло. Не оспорва, че е обезпечавал застрахвателното покритие по процесната полица, но сочи, че изцяло е обезщетил вредите от настъпилото ПТП с извънсъдебното изплащане на сумата от общо 1035,77 лв. с два банкови превода - от дата 16.05.2023 г. за 897,47 лв. и от дата 21.06.2023 г. за 138,90 лв., след преразглеждане на преписката по възражение. Излага, че стойността на обезщението съответства на установените увреждания по детайлите, а стойностите за труд, боя, консумативи и камера са определени на средната пазарна стойност към момента на възникване на щетите и съобразно възрастта на автомобила. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, както и че ищецът изрично е отбелязал в уведомлението за щетата, че желае обезщетение по експертна оценка. Поддържа се, че ищецът не е представил документи обосноваващи размера на претенцията му включително калкулации, фактура за ремонт или проформа-фактура за предварително съгласуване с дружеството. Сочи се, че при определянето на претендирания размер неправилно не е бил приложен корекционен коефициент съобразно експлоатационния период на автомобила спрямо стойността на новите части. Оспорва се изцяло акцесорния иск за лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразеното становище по спора чрез процесуалните си представители.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са подписали договор за застраховка „Каско“ с клауза „Пълно Каско“ за лек автомобил „Д. Д.” с ДК № *, по застрахователна полица № * г., валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - 24.04.2023 г., 2) механизмът на настъпване на застрахователното събитие на 24.04.2023 г. така както е посочен в исковата молба, както и 3) че на 24.04.2023 г. е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета № *, по която извънсъдебно на ищеца е изплатено обезщетение от 897,47 лв.

На следващо място възникването на процесното и механизмът на неговоро настъпване се установяват от изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и от т. 1 на което съдът приема за установено, че на 24.03.2024 г. л.а. „Шевролет Орландо“, с ДК № * управляван от В. Цв. удря с предната си част отзад собствения на ищеца л.а. „Д. Д.” с ДК № *, който изчаквал на червен сигнал на светофарната уредба до бензиностанция „Еко“ на бул. „Сл.“ в гр. В. Заключението на не е оспорено от ответника, а същото видно от констативносъобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от 24.04.2023 г.

На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.

Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е 2 равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти. Подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, включително, че водачът на л.а. „Шевролет Орландо“ с ДК № * е признал вината си. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.

Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба начин и от него е настпила именно процесната вреда се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие на 16.05.2023 г., е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 897,47 лв., а в хода на делото на 21.06.2023 г. е извършил допълнително плащане от 138,30 лв., видно от представените платежни нареждания. Така с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.

На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения по делото Опис – заключение по щета № */19.05.2023 г., в който като увредени са описани следните детайли – задна броня, заден капак, изолация задна броня, задна престилка, заден ляв светлоотразител, комплект лепило задно стъкло и пред. шумозаглушител . Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.

Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи въражения.

В тази връзка съдът съобрази, че при настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.

386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.

В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, І т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази част). Наред с товастойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 3